Радикалната групировка “Боко Харам” отвлече над 200 момичета от нигерийския град Чибок през април. Случилото се предизвика широк отзвук по целия свят. Знаменитости и политици се надпреварваха да изразяват подкрепа и да настояват за незабавното освобождаване на ученичките.

В понеделник ще станат 3 месеца от отвличането. Отзвукът съвсем отшумя, а 200-те изглеждат почти напълно забравени, пише сп. “The New Yorker”. За последно момичетата бяха видени във видеоклип, разпространен от ислямистите през май.

Първоначалното световно внимание към случилото се все пак постигна нещо важно – принуди нигерийското правителство да признае, че отвличането е факт. Защото първоначално властите отричаха подобно нещо въобще да се е случило.

В деня след отвличането армията обяви на всеослушание, че всъщност почти всички момичета са спасени. Което е откровена лъжа, понеже спасителна операция изобщо не е имало, посочва “The New Yorker”. Трябваше да минат поне 3 седмици преди президента Гудлък Джонатан да се срещне със семействата на отвлечените. След тази среща Джонатан не се посвени да обвини родители и близки, че не сътрудничили достатъчно на властите и затова момичетата все още са в плен.

Приближени до държавния глава дори считат, че отвличането всъщност е постановка с цел злепоставяне на президента година преди изборите. Първата дама Пейшънс Джонатан наскоро обвини поддръжници на семействата на отвлечените момичета, че са членове на “Боко Харам”.

Освен политическата параноя, ужасяващата участ на 200-те момичета разкри и сериозните проблеми на нигерийската армия. На хартия Нигерия има една от най-мощните войски в Африка, с бюджет от над 2 милиарда долара, численост от 130 хиляди души и достатъчно добре развита за африканските стандарти авиация.

Армията обаче е задушена от хватката на широкоширещата се корупция и огромният бюджет не се трансформира в качество. Войници се оплакват от условията по време на служба – липса на качествени храна, спални помещения и въоръжение. Разочарованието е толкова голямо, че наскоро войници от 7-ми батальон откриха огън по своя командир, след като 12 техни бойни другари бяха убити при атака на екстремисти.

Предвид тези проблеми е разбираемо притеснението на чужди правителства, че Нигерия губи битката с “Боко Харам”. В Пентагона беше обявено в официален доклад, че нигерийските войници дори се страхуват да влязат в сражение с екстремистите. Бойците на “Боко Харам” стават все по-уверени – атакуват столицата Абуджа и редица големи градове. Само в първите 3 месеца на тази година екстремистите са убили над 15 хиляди души.

Не по-малко притеснителни са данните за престъпления, извършени от армията срещу собствения й народ, особено в размирния Север. Дори се чуват мнения, че отвличането на момичетата в Чибок е отмъщение за задържането на стотици дъщери и съпруги на предполагаеми членове на “Боко Харам”.

Тези жени са държани в затвори месеци наред, без да им бъде отправено никакво обвинение. Неслучайно през 2012-та г. лидерът на бунтовниците заяви във видеозапис: “Докато вие задържате нашите жени, само почакайте и вижте какво ще се случи на вашите жени”.

Настоящата ситуация в Нигерия до голяма степен възпира и намесата на чужди сили. В Съединените щати и Европа има рестрикции срещу оказването на военна помощ на страни, за които има сведения за нарушаване на основни човешки права от страна на правителството.

Така чуждестранна мисия за освобождаване на отвлечените момичета изглежда невъзможна, поне на този етап. Освен това дори и да се стигне до такава, вероятността за много жертви е изключително висока.

По всичко личи, че борбата за бъдещето на ученичките е в ръцете на местното население. Именно неправителствените организации в африканската страна са тези, които трябва да продължат да се борят за тези момичета.

Активистите, настояващи за конкретни действия, са преследвани постоянно от властта – те са арестувани, плакатите им биват късани от полицаи, контрапротестиращи ги нападат.

Но тези активисти са все още там, по улиците на големите нигерийски градове. Тези хора имат нужда от подкрепа от целия свят и сега 3 месеца по-късно. Светът не трябва да отвръща глава, защото темата вече не е тренд.

А политиците трябва да покажат, че наистина искат да видят отвлечените ученички на свобода. Дори и това да означава преговори с бунтовниците и евентуална сделка за размяна на затворници срещу момичета. Подобни размени се правят между израелци и палестинци и светът ги приветства като крачка за дълготраен мир.

Защо животът на млади жени да не бъде спасен по този начин?
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase