По-малко от седмица след местните избори в Унгария, които циментираха допълнително властта на консерватора националист Виктор Орбан, на 17 октомври в Будапеща избухна политическа бомба: десетима унгарци, някои от които много близки до премиера, бяха информирани от американското посолство, че са заподозрени в корупция и по тази причина им се забранява да влизат на територията на САЩ, съобщава англоезичният сайт Budapest Beacon.

Тази почти безпрецедентна мярка, засягаща страна членка на ЕС и на НАТО, веднага беше изтълкувана от унгарските медии като нов знак за недоволството на Вашингтон от Виктор Орбан, който вече е критикуван открито от американските власти заради ограничаване на демократичните свободи и изказванията си в подкрепа на Русия по време на украинската криза, пише Джоел Шулц за "Монд".

В събота унгарският външен министър Петер Сиярто информира ръководителите на парламентарните групи за ситуацията. С посредничеството на Андре Гудфренд, шарже д'афер на американското посолство, Будапеща поиска от администрацията във Вашингтон да представи достоверните данни в подкрепа на обвиненията си.

Американското посолство не разкри имена. Но частната телевизия ATV и няколко унгарски информационни сайта цитират Арпад Хабьон, близък съветник на Орбан, Петър Хайм, председател на "Сазадвег", център за анализи на управляващата партия Фидес, както и Илдикьо Вида, президентката на Унгарската данъчна служба. Правителството току-що беше подписало голям договор с института "Сазадвег" с цел да подобри имиджа на Унгария в САЩ.

Онлайн версията на икономическия всекидневник "Напи газдашаг", свързан с Фидес, твърди, че унгарските власти са започнали проверки на близки до САЩ предприятия и организации, представяйки взетата мярка срещу унгарците като реакция на това разследване: с други думи, корумпираните са американци, а не унгарци.

В отговор на въпрос на унгарската обществена телевизия М1 Гудфренд отхвърли категорично тази теза с необичайно ясни за дипломат термини: "има хора, за да сме точни: обществени личности и членове на правителството, които САЩ смятат за нежелани на своя територия", заяви той, добавяйки, че има "достоверни данни, които показват, че те са се облагодетелствали от корупционна дейност".

Засилване на американските критики

Тази нападка на Вашингтон срещу правителството на Орбан не е гръм от ясно небе. Облаците се натрупват от близо месец, сочейки засилване на критиките, отправяни от американската администрация срещу Будапеща. Един след друг бившият президент Бил Клинтън, а след това и самият президент Барак Обама, включиха Унгария в лагера на страните, които пренебрегват демократичните свободи.

Атаката беше продължена от американския помощник-държавен секретар по отношенията с Европа Виктория Нюланд, която спомена по едва завоалиран начин офанзивата на Будапеща срещу неправителствените организации, както и феномена на корупцията.

В отговор на това изявление унгарските власти се престориха, че тя всъщност е имала предвид Румъния. Миналата седмица американският шарже д'афер организира конференция заедно с Вероника Мьора, директорката на неправителствената организация "Йокотар" (финансирана от Норвегия и на прицела на властите в Будапеща), за да обсъди последния доклад на американската правителствена агенция за международно развитие за състоянието на гражданското общество в Унгария.

Все по-агресивната позиция на Вашингтон е на международния фон на борбата за надмощие между Запада и Владимир Путин. Според унгарския сайт HVG германският канцлер Ангела Меркел - единствената европейска ръководителка, която Орбан приема сериозно - не е пестила думите, когато се срещна с Орбан лично в кулоарите на срещата на високо равнище за Украйна в Милано. Изявленията на унгарския премиер, който на няколко пъти критикува санкциите срещу Русия - макар че подкрепи линията на мнозинството - бяха оценени като неуместни както в европейските столици, така и от Вашингтон.

Голяма стъпка назад за правителството на Орбан

Точно по време на предаването на властта от екипа на Барозу на този, който ще бъде ръководен от Жан-Клод Юнкер, Европейската комисия досега не е реагирала силно. Знак за нарастващото раздразнение в Брюксел е решението от четвъртък да се започне процедура за нарушаване на договорите срещу Будапеща заради неотдавнашните отчуждавания на имуществото на земеделци, граждани на Европейския съюз (повечето от които са австрийци).

Комисията смята, че чуждестранните инвеститори са били ощетени и че взетите от Будапеща мерки, която обяви за невалидни от 1 май договорите, сключени преди присъединяването на Унгария към ЕС, "може да противоречат на европейското право за свободата на движение на капитали и инвестиции" на предприятията.

За правителството на Орбан нанесеният от Вашингтон удар е голяма стъпка назад след серия успехи във вътрешната политика.

Трябва да се върнем към края на 80те години, когато Вашингтон беше обявил за персона нон грата Курт Валдхайм, президент на Австрия и бивш генерален секретар на ООН заради дълго скриваното му минало във Вермахта, за да открием подобен епизод.

Тази зрелищна стъпка, от която американските власти не се отказаха, затвърди изолацията на Австрия, водейки до интроспекция и подтиквайки цяло поколение интелектуалци и политици да се изправят пред нацисткото минало на страната.

Поведението на Орбан след връщането му през април 2010 г. обаче позволява да се предположи, че е далеч от идеята за борба с вината си и по-скоро ще апелира към рефлекса за национално обединение при заплаха - както направи австрийският канцлер Волфганг Шусел при европейските санкции срещу Австрия през 2000 г., наложени заради съюза му с популисткия трибун Йорг Хайдер.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase