Ето че бедата не отмина и Йемен. Най-мрачните последици от "арабската пролет" стигнаха тук четири години след началото й; те отдавна връхлетяха Либия и Сирия, превръщайки тези страни в някакви окървавени парчетии. Очертава се в Йемен да започнат вече истински кръвопролития, несравними с тези от началото на "арабската пролет", когато пламна въстанието срещу президента Али Абдула Салех, пише "Новая газета".

"Силният човек" на Йемен се задържа доста дълго, без да отстъпва нито пред натиска на "по-големия брат" - Саудитска Арабия, нито пред този на Вашингтон, чийто стремеж бе да тласне нещата към тунизийско-египетския сценарий. А когато все пак бе принуден да си отиде, съвсем ясно се прояви старата арабска (и далеч не само арабска) дилема: кое е по-доброто - диктатура, удушила свободата, но гарантираща ред и стабилност, или революция с опияняващ лъх на свобода, буйно развихрени всевъзможни сили, десни и леви, от модерната образована младеж, "поколението на интернета", до ислямистките мракобеси, и всичко това задължително сред хаос и стопанска разруха.

За Йемен е добре, че там няма етнически разпри, в страната живеят само араби. Като всички планинци по света хората са свободолюбиви и войнствени, няма къща без пушка. Аллах обаче не ги е дарил с петрол, дал го е на съседите им. Колкото до религията, 60 до 70 на сто от 26-милионното население са сунити, останалите - предимно шиити, но по-специални. Наричат се зейдити, по името на бунтовнически водач от 8-и век, въстанал срещу сунитския халиф. Зейдитите са смятани за по-умерени шиити от преобладаващите в Иран и Ирак; също и в Йемен отношенията им със сунитите не стигаха до кървави междуособици.

Но някой ден всичко свършва. Когато след продължителни вътрешни борби Салех бе сменен от сегашния президент Хади, който няма нито волята, нито харизмата на своя предшественик, властта видимо се разклати и разприте между различните групи стигнаха дотам, че всички слоеве от населението открито недоволстваха.

Точно в този момент на сцената излязоха настояващи от няколко години за своеобразна автономия племена от северната провинция Саадах - зейдити по вяра, наречени хуси (или хауси) по името на убития им неотдавна вожд Ал Хуси. Зад гърба на хусите стои могъщата цитадела на световния шиизъм - Иран. Техеранските власти явно финансират и въоръжават хусите, виждайки в тях нещо като йеменско издание на ливанската Хизбула, оръдие в борбата срещу сунитските хегемони на арабския свят (сунити управляват в 20 от общо 21 арабски държави).

Отломките от предходния режим, в който преобладаваха сунити, разполагат с подкрепата на Саудитска Арабия и на САЩ. Сред неразбория и хаос хусите бързо се придвижиха в центъра на страната и превзеха столицата Сана, което бе повод мнозина наблюдатели у нас да заявят, че Америка е изгубила Йемен. Не, нещата не са толкова прости. Рияд и Вашингтон в никой случай не бива да губят Йемен, и не само защото страната може да стане тогава ирански сателит като Сирия при управлението на Башар Асад. Има и друга заплаха: освен "Ал Кайда в Ирак" (групировка, прераснала днес в страховитата Ислямска държава), покойният Осама бин Ладен успя да създаде и "Ал Кайда на Арабския полуостров" (АКАП).

Стремежът на тази организация е да свали саудитската династия, която Бин Ладен - сам той саудитец, дълбоко мразеше, наричаше я нечестива и продажна. АКАП бе образувана тъкмо с цел да я унищожи и да изгради ислямистка държава на Арабския полуостров. Диверсионно-терористичната дейност на ислямистите в Саудитска Арабия обаче не пожъна успехи и бойците й се преместиха в съседен Йемен. Йеменските управници, съюзници на саудитците и на американците, се помъчиха да ликвидират ислямисткия плацдарм в страната и потърсиха за помощ Вашингтон. В Йемен няма американски войски, но ефикасно действат дронове, безпилотни апарати, от които наследниците на Бин Ладен търпят големи щети.

И така властите на Саудитска Арабия, а с тях и вашингтонският им покровител, се озоваха между два огъня: йеменските хуси, шиити, протежета на Иран - и Ал Кайда, макар и сунитска организация, но непримирим враг на монархията. По всичко личи, че Рияд и Вашингтон са взели решение да нанесат удар срещу най-близкия и директен враг, хусите, а след това вече да изкоренят и АКАП. Формирана е коалиция от арабски държави, започнаха и въздушни атаки.

В Йемен обаче действа и трета сила. Никой вече не помни, че само допреди четвърт век имаше два Йемена. Вторият - на юг, със столица Аден, се наричаше Народнодемократична република Йемен. Това бе единствената марксистка държава в арабския свят, лидерите й бяха учили във Висшата партийна школа в Москва. Щом обаче социализмът рухна навсякъде, спомина се и НДР Йемен. Преди две десетилетия Йемен се обедини след кратка война, но сепаратизмът си остана и ето че днес, в атмосфера на хаос и анархия, пак надига глава. Не че всеки мисли за марксизъм, но южняците са хора с различен дух, манталитетът и нравите не са като тези на север. И там избухна въстание.

Кой ще надвие? Неразумно е да правим предсказания. Може би започва не само гражданска война, но и "война по упълномощаване" - действие първо от една грандиозна конфронтация между двата ислямски фундаментализма, сунитския и шиитския, оглавявани съответно от Саудитска Арабия и от Иран. Картината обаче не е съвсем "бистра" заради внезапната сякаш поява на крайния ислямистки радикализъм, образувал халифат, еднакво неприемлив и за сунитските, и за шиитските управляващи сили в целия регион.

Всичко е объркано, навсякъде се лее кръв.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase