Възмущението, пред което лидерите на Европа са изправени заради смъртта на стотици бежанци, опитали се да достигнат бреговете на континента, може да доведе до промяна в политика, която критици осъдително описват като "да оставим хората да се удавят, за да възпрем други в отчаяна нужда", пише Аластър Макдоналд от Ройтерс.

Защитният ров, който Средиземно море образува между крепостта Европа и неможещите да се похвалят с нейното благополучие съседи, може да стане малко по-малко труден за преминаване, но вниманието ще остане съсредоточено върху разубеждаване на потенциалните мигранти да достигат до континента по начини, които не крият риск от удавяне в морето.

В опит да реагират на смъртта на до 700 души на риболовен кораб, опитали се да стигнат от Либия до Италия, външните министри от ЕС се срещат днес, а държавните и правителствените ръководители, някои от които вече призовават за промяна, също може да се съберат скоро.

Те обаче трябва да се справят с дилемата, която ги накара през октомври да свият обхвата на спасителна операция, от страх да не стане, както каза германският вътрешен министър, "мост към Европа за стотици хиляди хора, бягащи от войната и глада в Африка и Близкия изток. Правителствата, обкръжени от антиимигрантски партии, сега изпитват обратния ефект от пренебрегването на хуманитарното бедствие.

"ЕС може да разполага със средствата за спасяване на бежанците, бягащи от ада на Сирия и Либия, но ги оставя да се удавят", написа за в. "Зюддойче цайтунг" германският юрист Хериберт Прантъл.

"Европа използва загиналите бежанци, за да се предпази от други", каза той. "Европа затяга коланите".

Председателят на Европейския парламент говори за "срам". Според активистите, изразяващи подкрепа за бежанците, последните са окуражени, че общественият отзвук може да донесе промяна, макар и ограничена от егоизма на един континент, докачлив на тема безработица и терористични заплахи.

По-лесният достъп до убежище на южното крайбрежие и опитът за слагане на край на кавгата между държавите от Европейския съюз за това кой колко бежанци да приеме, са елементи от стратегия, по която работи изпълнителната власт на ЕС.

В краткосрочен план обаче броят на загиналите може да обърне тенденцията в полза на тези като италианския премиер Матео Ренци, които призовават за повече ресурси за спасяването на човешки животи, и в ущърб на онези, които оприличиха миналогодишната спасителна операция на Италия "Маре нострум" на фериботна услуга за нелегални пътници.

"Проблемът със загиването на мигранти най-сетне стана значим на международно ниво", каза в Женева Ленард Дойл, говорител на Международната организация по миграция. "Започваме да виждаме как хората реагират на хуманитарния аспект" на този проблем.

Притегателен фактор

Британското правителство отправи критики към операцията на ЕС за издирване и спасяване на мигранти, казвайки, че тя може да изкара още мигранти в морето.

"Те създават неволен "притегателен фактор", насърчавайки повече мигранти да опитат опасното прекосяване на морето – нещо, което води до още трагични и ненужни жертви", каза през октомври държавният министър Джойс Ейнли пред парламента в Лондон.

Ръководителката на външната политика на ЕС Федерика Могерини също цитира "притегателния фактор" във видян от Ройтерс документ, който ще бъде връчен днес на външните министри в Люксембург. Той е изтъкнат като един от рисковете, които крие предложението за евентуални морски патрули на ЕС за борба с контрабандата на оръжия и петрол в Либия.

Дойл обаче каза: "Няма доказателство, че една животоспасяваща мисия ще бъде притегателен фактор".

Статистическите данни са неясни, заяви Нилс Френзън, преподавател по право в Южнокалифорнийския университет, който помогна за оспорването на отговора на САЩ на притока на бежанци от Хаити през 90-те години на миналия век.

Макар че броят на мигрантите се повиши през годината, когато Италия започна операцията си "Маре нострум" в отговор на масово удавяне през 2013 г. недалеч от остров Лампедуза, Френзън каза, че това увеличение съответства на "стимулиращия фактор" на нарастващото насилие в Сирия и Либия.

Враждебността срещу имиграцията, дори срещу тази от други страни от ЕС, доведе до "пасивен подход" на европейските лидери.

Според него за тях ще е трудно дори да построят бежански лагери в Северна Африка и Близкия изток, както американските власти държаха бежанците от Хаити през 90-те години на 20-и век във военноморската база "Гуантанамо" в Куба. "Ще трябва да търсим програма, която ще доведе стотици хиляди хора", каза Френзън. "Тези лагери се превръщат в независими анклави и проблемите в областта на сигурността са кошмар."

Морално късогледство

Като оставим настрана хаоса в Сирия, Ирак или Либия - настъпил отчасти в резултат на европейските намеси там - голямата бездна в благосъстоянието в Средиземноморието ще продължи да привлича икономически мигранти.

Националният доход на глава от населението в ЕС е 30 пъти по-висок от този в много
африкански държави - неравенство, което е 10 пъти по-голямо от това от двете страни на строго охраняваната граница между Мексико и САЩ.

Ска Келер, която говори за миграцията от името на групата на Зелените в Европейския парламент, обаче вижда как общественият натиск слага край на "циничната" европейска политика, която оставя хора да се удавят.

"Само защото противниците на имиграцията са по-шумни, това не означава, че те са мнозинство", каза тя. "Мисля, че има промяна".

След последните смъртни случаи няма кой знае какво възобновяване на предишните критики към спасителните операции.

Германският вътрешен министър Томас де Мезиер нарече потъването от неделя "трагедия" и каза, че ЕС трябва да увеличи усилията си за координиране на миграционната стратегия.

Андерс Лустгартен, чиято играеща се в Лондон постановка "Лампедуза" изследва как обикновените хора могат да се опълчат на силите, които ръководят отчаяните бежанци и икономическата нищета, критикува безпощадно "моралното късогледство" и злонамереността, която той вижда в орязването на ресурсите на ЕС за спасяване на мигранти.

"Ответният отговор на обществото е единственото нещо, което ще спре това", заяви той за Ройтерс.

И тъй като полемичната му статия за бежанската криза във в. "Гардиън" миналата седмица бе споделена повече от 12 000 пъти в социалните мрежи, Лустгартен смята, че този отговор може би започва.

"Нищо няма да спре ЕС, освен масов политически натиск, и аз мисля, че е доста окуражаващо, че днес има наистина силна човешка реакция", каза той.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase