Преиздадоха скандалната класика „Заклинателят”

В много отношения сензационният трилър „Заклинателят” на Уилям Питър Блати е вледеняващо четиво, застанало наравно с шедьоврите на такива жанрови класици като Х. Ф. Лъвкрафт, лорд Дънсани и Стивън Кинг; романът обаче е и много повече – жива, пълноценна литература за доброто и злото, за човешкия дълг, за съмненията, вярата и саможертвата.

„Това е книгата, която ми се иска аз да бях написал!” – думите на наскоро починалия литературен колос Рей Бредбъри са достатъчно основание, за да вземем насериозно шокиращото очарование на „Заклинателят”: историята на 11-годишната Ригън Макнийл, която от обикновено и безгрижно дете постепенно се превръща в чудовище.

Докато лекарите безпомощно гадаят диагнозата, в естествената и зловеща логика на трагедията изплува образът на страховито демонично присъствие, а единственият лек срещу него се оказва непоколебимостта на човешкия дух... Без да робува на евтини трикове, изпълнен с богати образи и блестящ стил, родоначалник на цяло течение в литературата, ненадминат и до днес – „Заклинателят” е шокиращ и драматичен разказ за борбата между абсолютната поквара и уязвимата невинност с ярко и оптимистично послание: силата на вярата може да прогони и най-тъмните кошмари, наместили се в съзнанието и душата ни.

Когато през 1971 г. американският писател, сценарист и режисьор Уилям Питър Блати публикува „Заклинателят”, изобщо не предполага в какъв феномен ще се превърне той. Блати е вдъхновен от реалната история на 14-годишно момче от Мериленд, което в края на 40-те години на миналия век се сблъсква с ужас, много подобен на този, който преживява и малката Ригън. С появата си романът става бестселър, а само две години по-късно е снета екранизацията, обявена за неоспорим киношедьовър (с 10 номинации за „Оскар”).

Блати, син на ливански емигранти и отраснал в бедно семейство, написва „Заклинателят” в рамките на една година и предава ръкописа на агента си веднага, след като го завършва, защото изневиделица му предлагат работа по нов проект. Едва сега авторът успява да редактира творбата си и да й придаде вида, който тя винаги е заслужавала. „Това е версията, с която искам да бъда запомнен“, уверява ни той и именно затова настоящото издание е истинско събитие – то е ревизираната и допълнена от самия Блати финална версия на „Заклинателят”, издадена в САЩ в края на миналата година по повод 40-годишния юбилей на книгата.

Друга любопитна подробност: ревизираното българско издание излиза у нас с изцяло нов превод, дело на легендарния Любомир Николов. Николов е име, свързано предимно с паметни автори и заглавия – той е преводач на такива произведения като „Нещо зло се задава” на Рей Бредбъри, „Цивилизация на статуса” на Робърт Шекли, „Африкански мемоар” на Ърнест Хемингуей, „Те вървяха като хора” на Клифърд Саймък, „Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин, „Фатален срок” на Майкъл Крайтън, „Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни, „Клиентът“ на Джон Гришам, „Градът и звездите” на Артър Кларк и „То” на Стивън Кинг. Към внушителното му портфолио сега се присъединява и „Заклинателят”, който достойно се нарежда до най-големите литературни явления на XX век.