Отчаяни украинци: Мелания Тръмп освободи Олешки, но Путин ще стовари ужасите си върху нас

Конвой от автобуси си проправяше път през овъглени руини, отвеждайки пътници далеч от фронтовата линия и ужасите на Олешки. На борда имаше стотици жители, освободени от месеци на терор и спасени от гладна смърт - след като са били принудени да оцеляват с варена трева и месо от заклани кучета - благодарение на един неочакван дипломатически посредник: Мелания Тръмп.

Временното местно примирие, договорено с участието на първата дама на САЩ, е първото споразумение за прекратяване на огъня на фронтовата линия, постигнато с международно посредничество от началото на инвазията през 2022 г. Предвижда се то да остане в сила в цялата Херсонска област до неделя, като се очаква през следващите дни да бъдат спасени още стотици хора- те ще бъдат евакуирани на юг, към окупирания от Русия Крим. Там ги очаква труден избор: да поискат да продължат пътя си към териториите на Украйна, контролирани от правителството, или да се съгласят да бъдат преместени в Русия.

Екипът на Мелания Тръмп се надява да съдейства за постигането на още подобни местни примирия, а може би дори и за пълното прекратяване на военните действия.

"Ако всичко протече по план и всички бъдат отведени на безопасно място, тогава ще можем да предприемем следващи стъпки", заяви Марк Бекман, специален старши съветник на първата дама. Той добави: "Ако Украйна и Русия са готови да приемат първата дама, сигурен съм, че тя с радост би продължила да участва в усилията за постигане на траен мир в целия регион."

Жителите на Олешки, оказали се в капан в "ничията земя" между руските минни полета и река Днепър, са прекарали месеци без електричество, течаща вода и хранителни запаси

Онези, посмели да излязат навън в търсене на храна, са били преследвани от руски дронове, управлявани чрез видеовръзка в реално време (т.нар. FPV дронове). Местните жители разказват, че по улиците е имало непогребани тела, оставени да се разлагат там, където хората са паднали.

На около пет километра оттам, от другата страна на реката - в град Херсон, който е под украински контрол - ситуацията е само малко по-добра. Жителите подозират, че затишието ще бъде използвано за придвижване на войски към брега на реката. Налице е дълбоко предчувствие за предстоящи тежки събития.

"Разбираме какво се случва сега от другата страна на реката. Там ще има още повече руски войски. Благодарни сме за тези четири дни на затишие, но посланието ми към Мелания сега е: дайте ни ракети, дайте ни системи за противовъздушна отбрана, за да можем да се защитим", казва 55-годишната Тамара, продавачка в цветарски магазин, пред The Times.

В продължение на две години и половина руски войници извършват патрули с дронове над града - действия, които приличат на антиутопичен кошмар. Обвиняват ги, че нарушават почти всички закони на войната, организирайки своеобразни "човешки сафарита", при които мишени стават деца, жени и възрастни хора. Твърди се, че линейки, пожарни коли и училищни автобуси са преследвани така, сякаш са военни цели.

Тамара споделя, че бизнесът ѝ с погребални венци запада - не защото има по-малко загинали, а защото опечалените биват атакувани от руски дронове по време на траурните церемонии. Близките вече не организират погребения, а кремират починалите си роднини.

"Съпругът ми е погребан в онова гробище, но не мога да отида на гроба му, защото ме е страх", казва тя.

Нейната колежка Наталия разказва, че е била нападната от руски дрон, докато се качвала в колата си заедно с осемгодишната си дъщеря. Успяла да се спаси, като в последния момент хукнала обратно към сградата. Друг руски дрон ранил съученичка на дъщеря ѝ, при което бащата загинал, а майката била тежко ранена.

"Детето ми видя всичко това", казва Наталия.

Оттогава дъщеря ѝ се страхува дори да излезе от вкъщи.

В друга част на града, пред детска клиника, стои разбита линейка - предното ѝ стъкло е потрошено и изцапано с кръв. Дрон е пробил предния капак точно от страната на шофьора.

Виталий Хомуха, ръководител на хирургичното отделение в градската болница в Херсон, си почива за кратко - рядка възможност между две операции.

"Понякога имаме по десет пострадали на ден, а в някои дни докарват цял ​​микробус, пълен с хора", каза той. "Днес можем да си поемем дъх – успяхме да доставим лекарства и да преместим пациенти от друго място, пострадало при обстрел."

Откакто във вторник влезе в сила прекратяването на огъня, няма пострадали при удари с дронове, но има двама ранени от невзривени боеприпаси, добави той. Във вторник пресофицер от морската пехота, придружаващ журналисти из града, загина, след като попадна на капан, скрит в отломките на свален руски дрон. Взривът е прекъснал бедрената му артерия и той е починал от кръвозагуба, преди да пристигне помощ. Според пресофицера, дроновете, превърнати в капани, остават опасни дори сред овъглените отломки и могат да се задействат при движение, от магнитно поле или чрез механизъм за самоликвидация.

"Хората започнаха да се движат по-свободно и да навлизат в места, в които преди се страхуваха да отидат. Но там все още може да има мини и вече сме свидетели на инциденти", казва Хомуха.

Долу в болницата, лекар патолог се готвеше да приключи последното си дежурство в разрушена от бомбардировки морга и да напусне града - изтощена от извършването на 40 аутопсии месечно на цивилни, загинали от дронове или експлозиви.

"Има толкова много млади хора, които са получили ужасяващи наранявания. Емоционално беше много тежко. Това са хора, които биха могли да се радват на живота си и да отгледат собствени деца. Вместо това те лежат на нашите маси за аутопсия", казва Наталия Филенко, ръководител на бюрото за съдебна медицина в Херсон.

Интензивността и очевидно безразборният характер на руските атаки срещу Херсон са трудни за осмисляне

Повече от 2000 руски дрона атакуват всяка седмица, споделя Ярослав Шанко, ръководител на градската военна администрация на Херсон.

"Всеки ден служителите на общината, които поддържат градската инфраструктура, са били подлагани на атаки", казва той.

Паузата в бойните действия донесе известно облекчение и време за опити за възстановяване на електро- и водоснабдяването в части от града, които бяха откъснати от тези услуги. За повечето хора тук примирието е период на тревожно очакване. Но за неколцина отчаяни това е краткотраен коридор за бягство.

От двете страни на единствения път, водещ към и извън град Херсон, са разположени светофари, защитени с телена мрежа - но те не служат за регулиране на движението. Червеният сигнал поставя шофьорите пред тежък избор: да се върнат обратно или да карат по-бързо. Зеленият сигнал означава, че над главите им не са засечени вражески дронове.

От вторник насам светофарите светят постоянно в зелено. Автомобили, напускащи града с висока скорост, теглят подскачащи ремаркета, претоварени с бяла техника и мебели - бежанците се опитват да спасят останките от предишния си живот. В посока към града пък пътуват семейства, отчаяни да се свържат с роднини, от които нямат вест от седмици.

В продължение на пет месеца 43-годишната Олга се опитва да спаси 94-годишната си баба Олександра от село Билозерка, разположено на 10 км от покрайнините на Херсон. Селото се намира на три километра от брега на река Днепър, срещу позициите на руските сили, и е подложено на постоянен обстрел от танкове и артилерия; отдавна там няма електричество, течаща вода нито мобилни връзки.

"Имаше постоянен обстрел и просто не можехме да стигнем дотам. Шофьорите на таксита отказваха да отидат", разказва Олга. "От селския съвет поддържаха връзка с нас и проверяваха как е тя. След това се обадиха и казаха, че ще има прозорец от 48 часа, в рамките на който ще бъде възможно тя да бъде изведена на безопасно място."

Олга е израснала в дома на баба си, но напуска Херсон, когато градът е окупиран, и се премества в Централна Украйна. Тя не е виждала баба си от три години. Екип на The Times придружи Олга и 23-годишната ѝ дъщеря Анастасия, докато я издирваха. Когато се срещнаха, жените се прегърнаха и заплакаха, но след това Олга се отдръпна, ужасена да види, че баба ѝ има насинено око.

"Тези копелета ни удариха", обясни Олександра. "Усетих експлозията веднага."

Зашеметена от взривната вълна, бабата паднала по лице на стълбите и се ударила.

Пътят за излизане от селото бил изпълнен с опасности - минавал по черни пътища, осеяни с отломки и растителност, сред които лесно биха могли да се крият руски мини тип "пеперуда" (с дължина 12 см), оцветени и оформени като есенни листа. Това обаче е задача, която те никога не биха могли да изпълнят без споразумението за прекратяване на огъня, сподели шофьорът на семейството - Игор Чорний, местен доброволец, известен с рискованите си спасителни операции.

"Без прекратяването на огъня никога не бих взел цивилен със себе си при подобна евакуация. Би било твърде опасно. Всъщност, направо съм в шок. Детекторът за дронове мълчи.“ Нищо не лети над главите ни, нищо не експлодира", казва Чорний, който ръководи неправителствената организация "Силни, защото сме свободни" (Strong Because We Are Free).

По думите му, организацията се опитва да убеди хората да напуснат Херсон заради собствената им безопасност, но остава без отговор, когато те попитат къде точно да отидат.

"Хората искат да бъдат евакуирани, но ние няма къде да ги настаним", споделя Чорний. "Градската администрация призовава всички да се евакуират, но не осигурява нищо. Нямаме на разположение места за настаняване на хора с ограничена подвижност. Хората питат: "Къде да отидем? Нямаме пари. Нямаме нищо. Как да си тръгнем? Как ще живеем без пари?" Това е огромен проблем."

По пътя обратно към Херсон украински войници използваха затишието, за да поставят защитни мрежи срещу дронове в райони, които преди това бяха твърде открити за подобни дейности. В полетата сапьори взривяваха мини, а ударните вълни достигаха чак до центъра на града.

Някои от жителите, излизащи след месеци на укриване, гледаха с отворени от почуда уста опустошението, сполетяло града им. Според градските власти, от 315-те хиляди жители, населявали града преди войната, тук все още живеят около 75 000 души.

На централния пазар пенсионери се възползват от прекратяването на огъня, за да се запасят с провизии. Търговците посрещат клиенти, които не са виждали от седмици, но домовете на трима от самите продавачи са напълно разрушени. По думите на един от търговците, украинското правителство - което изпитва сериозни финансови затруднения - предлага едва 15 000 гривни (около 280 паунда) като компенсация; сума, която съвсем не е достатъчна дори за нов покрив.

"Всички ние, които останахме тук - Путин ни остави без дом", споделя Тетяна, преживяла руската окупация на града. "Толкова много деца загубиха ръцете и краката си - ужасяващо е. Наложи се да крия 15-годишната си внучка от руснаците. Криехме момичетата, за да ги предпазим."

Навеждайки се над щанда, тя добавя:

"Моля ви, не създавайте впечатлението, че тук всичко е наред. Не е. Положението е много, много тежко. Никой не ни помага сега, а след прекратяването на огъня ще ни ударят още по-силно."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.