Какво струваше на България пропускането на 7 години реформи?

Предаването за макроикономика „Видимо и невидимо“ по тв и радио Bulgaria On AIr, стартира поредица „Раждането на (псевдо)капитализма в България“.

В четири поредни броя Калин Манолов и Красимир Лаков ще се вгледат отблизо в „демоничния план Ран-Ът“, чието осъществяване през последния почти четвърт век довело българите до просешка тояга.

Падането на комунизма доведе след себе си необходимост от много реформи, основно свързани с прехода от планова към пазарна икономика. Нужно беше раздържавяването на много отрасли, на въвеждането на частната инициатива, създаването на система от данъци, които да гарантират функционирането на държавата.

В тази насока държавниците от края на 90-те се обръщат за помощ към Американската търговска камара, която, заедно с участието на български експерти, създава Български проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика. Този план е по-известен като „План Ран-Ът”, по името на двамата водещи икономисти от американска страна.

Планът съдържа множество препоръки и ако голяма част от тях са били изпълнени навреме, то много от проблемите, които изпита България по време на прехода, е можело да бъдат предотвратени.

Ключова част от плана Ран-Ът е реформата на паричната система. Именно тук са и едни от най-тежките критики, тъй като едва по-малко от десет години след падането на комунистическия режим България преживява вълна от банкови фалити и се стига до въвеждането на валутен борд.

Защо се стигна до такава ситуация – гледайте Видимо и невидимо тази вечер в 18:00 часа по телевизия Bulgaria On Air с гост финансита Емил Хърсев.