IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Демографски спад: Сега студентите в България са 182 000, а през 2012 г. бяха 250 000

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“

Снимка: архив, БГНЕС

Снимка: архив, БГНЕС

За зимния семестър на академичната 2024/2025 година студентите в България са 182 000, но малко се увеличават в сравнение с миналата година. През 2012 г. студентите в страната бяха около 250 000, каза за БТА Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института "Отворено общество" и ръководител на екипа, който подготвя Рейтинговата система на висшите училища в България по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).  

Има демографски спад и той ще продължи, защото децата у нас намаляват, а след 2028 г. ще има още по-голям спад, тъй като сега има един малък демографски бонус - няколко години, заради родените от 2002 до 2008 г., когато имаше повишение на раждаемостта в България, и тези деца, когато станат на 18 години, отиват да учат в университетите, обясни Стойчев.

Той отбеляза, че родените у нас след 2008 г. рязко намаляват, което ще се отрази съществено на броя на студентите след 2028 г. "Тогава ще има още по-голям срив", заяви Стойчев.

Колко чуждестранни студенти учат в български университети и как може да се увеличат?

На въпрос как може българските университети да привлекат повече чуждестранни студенти, Георги Стойчев отговори, че вече чуждестранните студенти, които учат в български университети, не са основно от Гърция. Но най-много са от Гърция, Великобритания, Украйна, Германия. Вече привличаме студенти от много страни, а не само от съседни държави.

Като не е задължително чуждите студенти да идват у нас да учат "Медицина" и "Ветеринарна медицина" заради по-ниски такси, а защото това е много търсена специалност навсякъде. "Ако даден студент не го приемат да учи "Медицина" в собствената му страна, отива да учи в друга държава", коментира Стойчев.

През 2024 г. в България има 15 737 чуждестранни студенти, което е 8,6 процента от всички действащи студенти в страната. За сравнение, този дял се е удвоил за последното десетилетие. Това показват данни от Националния център за информация и документация (НАЦИД), които се актуализират ежегодно в Рейтинговата система на висшите училища. През 2024 г. почти 9000 чуждестранни студенти идват от страни извън Европейския съюз (ЕС), а почти 7000 са от страни членки на ЕС.

Студентите от Гърция у нас са 3147, от Великобритания - 2221, от Украйна - 1655, от Германия - 1484, от Италия - 1031, от Република Северна Македония - 835, от Турция - 524, от Индия - 510, от Сърбия - 477, от Ирландия - 431.

В топ 5 на направленията, предпочетени от студентите, идващи от ЕС, са най-престижните медицински направления: "Медицина", "Дентална медицина", "Ветеринарна медицина" и "Фармация". Всеки двама от трима чуждестранни студенти от страни в ЕС се записват да учат "Медицина" и това направление е абсолютен фаворит с почти 4500 чужди студенти. Освен медицински направления, студентите от страни в ЕС учат и специалности от транспорта, корабоплаването и авиацията.

По-голямо разнообразие от професионални направления показват данните за студентите от страни, които се намират извън ЕС. При тях отново фаворитът е "Медицина", като един от трима студенти от страни извън ЕС учи в това направление. Второто място отново е за стоматологията, като и за тази група студенти 10% избират зъболекарската професия, както и за студентите от ЕС.

Кое е новото или кои са тенденциите в българското висше образование?

Има няколко положителни тенденции в българското висше образование. Първата от тях е свързана с продължаването на подобряването на връзката на висшето образование с пазара на труда и има непрекъснато подобряване на индикаторите, които измерват реализацията на завършилите. За първи път, откакто съществува Рейтинговата система на висшите училища - или повече от 13 години, в България делът на завършилите, които се реализират на позиции за висше образование надхвърля 60 процента. За сравнение - преди десетина години, през 2015 г., беше 47 процента, каза Георги Стойчев. Той добави, че делът на тези, които са при магистрите - този дял достига 70 процента. Това означава, че всяка следваща степен на придобито висше образование подобрява шансовете за реализация на завършилите, коментира Георги Стойчев.

По думите му вторият важен акцент е свързан с това, че делът на чуждестранните студенти в България продължава да се увеличава и на практика почти всеки десети студент е чужденец. И това са позитивни тенденции.

Друга позитивна тенденция е свързана с Националната карта на висшето образование, която показва, че за първи път се наблюдава спиране на процеса на нарастване на броя на местата за обучение на студенти в България, които през последните години се увеличаваха. Сега за първи път има пречупване на тази тенденция и се вижда дори лек спад с 1000 бройки, отбеляза Стойчев.

Той каза, че има и рационализиране на структурата на висшето ни образование - или се обучават повече студенти по педагогика, по медицина и делът на студентите в инженерни специалности нараства за сметка на т.нар. социални, стопански и правни науки.

Разпределението на студентите по области на висшето образование в периода 2015-2023 г. показва, че броят им се увеличава в педагогическите науки, в здравеопазването и спорта, в природните и в математическите науки, но намаляват студентите в т.нар. социални, стопански и правни науки. За съжаление, намаляват малко и в техническите науки, отбеляза Георги Стойчев.

Данните от рейтинговата система показаха, че най-много студенти се обучават в професионалните направления: "Икономика", "Педагогика" и "Медицина".

Резултатите от 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България показаха, че най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направлението „Администрация и управление“ на Американския университет (9697 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7869 лв.) и Нов български университет (7200 лв.). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (6738 лв.).

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело“, „Медицина“, „Математика“, „Фармация“, „Стоматология“, „Металургия“ и „Теория и управление на образованието“, а най-висока - сред завършилите „Социални дейности“ (3,8%).

Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) има сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Стоматология“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска ­- сред завършилите „Туризъм“ (26%).

Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Фармация“ и „Горско стопанство“, а най-малък - сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 72%).

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията „Медицина“ (5,73), „Фармация“ и „Стоматология“ (5,69), и „Математика“ (5,59). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направлението „Материали и материалознание“ (4,42). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през миналата година. Това е най-високото измерено ниво, откакто се поддържат данни по този индикатор в рейтинговата система от 2013 г. насам.

Трите професионални направления с най-голям брой студенти през 2024 г. са: „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ - 54.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ - с 18 988, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 42 акредитирани висши училища.

В частни висши училища се обучават близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ - 70%, „Изобразително изкуство“ - 45%, „Теория на изкуствата“- 43% и „Администрация и управление“ - 41%.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
България
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата