Как Израел уби най-добрите ядрени учени на Иран?

Когато израелските атаки срещу Иран започнаха преди зазоряване на 13 юни, експлозии разрушиха домовете на някои от водещите ирански учени, убивайки девет души, работили десетилетия по ядрената програма на Техеран. И деветте бяха убити при почти едновременни атаки, целящи да им се попречи да се укрият, според запознати с атаките, пише The Wall Street Journal.

Единадесет дни по-късно, часове преди да влезе в сила прекратяване на огъня, договорено с посредничеството на САЩ и Катар в сряда, при атака в Северен Иран беше убит друг учен, Сайед Седиги Сабер, според израелски и ирански държавни медии. Той беше санкциониран само преди седмици от САЩ заради работата си, свързана с ядрените оръжия.

Атаката срещу учените е била смятана за толкова фантастична дори от организаторите ѝ, че е наречена "Операция Нарния" по измисления сериал за К. С. Луис.

Убийствата бяха кулминацията на 15-годишни усилия за унищожаване на един от най-ценните активи на Иран - най-висшият екип от учени, работещи по тайна програма, свързана с ядрени оръжия, която Иран е осъществявал поне до 2003 г. Израел следи отблизо учените оттогава.

Докато САЩ и Израел се опитват да оценят степента на щетите, нанесени от ударите им по основните ядрени обекти на Иран, израелският премиер Бенямин Нетаняху твърди, че убийствата са отложили ядрената програма на Иран с години.

Бивши служители и експерти казват, че атаките срещу учените са нанесли мощен удар върху способността на Иран да се състезава за бомбата след конфликта. Повечето от убитите, общо най-малко 11, към момента на влизане в сила на прекратяване на огъня в сряда, са имали практически опит в тестването и изграждането на компоненти на бойни глави, като детонационни системи, бризантни експлозиви и неутронни източници, които задействат верижната реакция.  

"Едно е да губиш този опит бавно с течение на времето, особено ако не се опитваш реално да създадеш бомба. Имаш време да го замениш", каза Ерик Бруър, който беше директор по националната сигурност на САЩ за борба с разпространението на ядрени оръжия. "Но ако се опитваш да създадеш бомба или ако виждаш това като потенциална краткосрочна опция, тогава това ще има по-голямо въздействие."

Иран е запазил и предал голяма част от този опит на ново поколение учени. Страната отрича някога да е търсила бомбата, заявявайки, че програмата ѝ е за мирни цели.

Атомната агенция на ООН заяви, че Иран е имал програма, свързана с ядрени оръжия, известна като проект AMAD, до 2003 г. Израелски и западни представители твърдят, че работата на Иран в областта на ядрените оръжия е продължила по-фрагментирано оттогава, оставяйки Иран в рамките на месеци, за да може да построи бомба. Но голяма част от тази работа е била ограничена до проучвания и компютърно моделиране, винаги внимателно проектирани, за да бъдат обяснени като конвенционална военна работа.

Седмица след атаките на 13 юни, Израел използва дрон, за да убие друг учен, държан в предполагаемо убежище в Техеран. Името на лицето не се съобщава. Израел също така заяви миналата седмица, че е бомбардирал централата в Техеран на SPND, организацията-наследник на AMAD.

Смъртоносните въздушни удари бяха първите, насочени срещу ирански ядрени учени от 2020 г. насам, когато Мохсен Фахризаде беше застрелян с дистанционно управлявано оръжие. Израел никога не е отричал или потвърждавал ролята си в смъртта на петима ирански учени между 2010 и 2020 г.

В събота хиляди присъстваха на погребенията на учените и други видни иранци, убити по време на конфликта, съобщиха иранските държавни медии. Някои от ковчезите носеха членове на семействата на учените, съобщи полуофициалната информационна агенция Fars. Израел не е коментирал дали членове на семействата също са били убити при ударите, насочени към учените.

Сред най-важните цели е Ферейдун Абаси-Девани, бившият ръководител на Атомната агенция на Иран и един от основателите на иранската работа, свързана с ядрените оръжия, според Дейвид Олбрайт , президент на Института за наука и международна сигурност. Абаси-Девани е бил мениджър и старши съветник на програмата AMAD, като научната му работа е била фокусирана върху разработването на неутронни инициатори, които изстрелват неутрони в ядрото на оръжие, за да предизвикат верижна реакция.

Друг убит учен е Мохамад Мехди Теранчи, който е ръководил звено под ръководството на Фахризаде, специализирано в бризантни експлозиви, необходими за детониране на ядрено оръжие, според Министерството на финансите на САЩ. По-късно той става професор във катедрата по физика на престижния техерански университет „Шахид Бехещи“, където са работили голям брой ядрени учени, включително Абаси-Девани, каза Ронен Соломон, израелски анализатор по сигурността.

Една от последните цели, Сайед Седиги Сабер, беше ръководител на ключовата група „Шахид Карими“, която управлява проекти, свързани с експлозиви, за програмата SPND. Говорителка на израелските военни отказа да назове името на убития.

Андреа Стрикър, научен сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите, вашингтонски мозъчен тръст, заяви, че целенасочените убийства на Израел са унищожили „мозъчния тръст на ядрените учени“ и са нанесли „удар по способността на Иран да привлича хора, които имат минал и вероятно настоящ опит в конструирането на специфични компоненти на ядрени оръжия“.

Други пък описват сложна система, която Иран е разработил за запазване и развитие на своя опит в областта на ядрените оръжия. Тази система е позволила на ядрената програма на Иран да напредва, дори когато водещите му учени са били убивани.

Иран от години поддържа ядрен архив, в който е описана цялата работа, извършена преди 2003 г., както и бъдещите планове на Техеран. Той беше открит и ограбен от израелски командоси през 2018 г. Иран съхраняваше старо оборудване, свързано с ядрени оръжия, включително недеклариран обогатен уран, точно надолу по пътя от архива. То беше разпръснато през 2018 г. и оттогава Агенцията на ООН за атомна енергия изисква отговори къде е било изпратено.

В тези университети Иран често съчетава своите ядрени учени с по-млади студенти за експерименти и други изследвания, каза Соломон. Двама от учените, убити на 13 юни, Ахмадреза Золфагари и Абдулхамид Минучер, публикуваха статия в Annals of Nuclear Energy през юни 2024 г., в която използваха усъвършенствано компютърно моделиране, за да покажат как се държат неутронните източници във верижна реакция, каза той.

Тази информация може да се използва за граждански цели, като например изграждането на ядрен реактор, или за задействане на верижна реакция в ядрено оръжие.