Кабинетът тръгва с 39% одобрение, при Желязков има поляризация

Непосредствено след гласуването на кабинета „Желязков“ Алфа Рисърч измери стартовите нагласи към трудно сформираното редовно правителство и потенциалната му обществена подкрепа в сравнение с парламентарно излъчените кабинети през последните 15 години.

Прекратяването след седем поредни избора на политическата криза и отпушването на хоризонта за преследване на по-дългосрочни обществени цели обуславя добри стартови позиции на кабинета „Желязков“, макар и в настоящата сложна коалиционна формула. Личните рейтинги  и електоралната подкрепа остават близки до регистрираното на последните избори, което допринася за усещането, че при липсата на алтернатива, тежките решения и компромисите от страна на политиците са оправдани.

Съставянето на редовно правителство е предпочитаният вариант пред поредни предсрочни избори. Честите извънредни парламентарни избори през последните няколко години и невъзможността те да разрешат политическата криза у нас са убедителен аргумент в полза на търсенето на различно решение. Друго основание за него е растящото съмнение в българското общество за честността на изборите. Затова отчитайки настоящата ситуация и възможности, 69% застават зад опцията „редовно правителство“, а изборите са предпочитана алтернатива за едва 19% от пълнолетните българи. Сред привържениците на всички партии доминира подкрепата за редовно правителство, като единственото изключение са тези на МЕЧ, които са поляризирани по темата.

Позитивен стартов рейтинг на кабинета „Желязков“, сочи проучването на "Алфа Рисърч", реализирано със собствени средства през периода 15-20 януари. Първоначалните оценки за него са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни.

Последното редовно правителство, в което са преобладавали положителните начални позиции е било това на Кирил Петков (35%:23%), а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година (47%:8%).

Симпатизантите на ГЕРБ са най-категорични в подкрепата си за кабинета, следвани от тези на ДПС на Ахмед Доган. Останалите участници в управлението изразяват по-умерена, но ясна подкрепа за правителството. При симпатизантите на опозиционните партии е налице преобладаващ скептицизъм, който е най-висок сред избирателите на МЕЧ и ПП-ДБ. За първите водещ е изначалният радикализъм към ГЕРБ, а за вторите – освен различията с ГЕРБ по редица въпроси, се добавя по всяка вероятност и провала на коалиционните преговори.

Отношението към премиера Росен Желязков е поляризирано  - 29% доверие срещу 26% недоверие. На най-голяма част от анкетираните, 46%,  тепърва им предстои да си изградят мнение за него. Това е ресурс, който може да бъде спечелен на страната на премиера, ако с позициите и действията си бъде достатъчно убедителен. По-високата подкрепа за правителството спрямо тази за министър-председателя произтича от факта, че Росен Желязков е политическа фигура, която се свързва еднозначно с ГЕРБ. Затова и симпатизантите само на тази партия застават категорично зад него. Привържениците на останалите партньори в управляващата коалиция засега заемат неутрална позиция спрямо Желязков.

Националното проучване на Алфа Рисърч показва, че кабинетът „Желязков“ започва  работа с добри стартови позиции. На този етап обаче те отразяват по-скоро облекчението от края на политическата криза и очакването за отпушване на процесите в редица сфери. Дали тези очаквания ще се оправдаят ще зависи както от това дали и как ще се справя с предизвикателствата в управлението, така и с отношенията между коалиционните партньори. Ако успее на тези два фронта, може да е и първото редовно правителство след 2021 година, което е успяло да реализира управленски хоризонт по-голям от няколко месеца.

Настоящото изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 15 - 20 януари 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.