Лавров обвини Запада в икономическа война срещу Русия: Москва настоява за нов световен ред

"Мегаломанският" Европейски съюз (ЕС) вече прибягна до открито завземане на чуждестранни кораби и кражба на товарите им, оправдавайки плячкосването си с термини, които не съществуват в международното право. Пазарите буквално се разтърсват от този геополитически хаос, според статията на руския външен министър Сергей Лавров "Световната икономика и връзките ѝ с международната сигурност" за вестник "Комерсант". Лавров отбелязва, че сделката за дизел между Русия и Съединените щати е допринесла значително за енергийната сигурност и е спомогнала за намаляване на разходите за гориво.

Геополитически контекст

В идеалния случай световната икономика и международната сигурност трябва да се допълват взаимно и заедно да създават основа за мирно съжителство и общо процъфтяване. Засега обаче икономиката все по-често се превръща в арена на противопоставяне, когато след "горещите" войни се разпалват търговски войни с цел потискане на геополитическите конкуренти. Именно в това се състои причината за организираната от Запада война срещу Русия чрез киевския режим, незаконно доведен до властта в резултат на държавен преврат през 2014 г. - на следващия ден, след като Германия, Франция и Полша се изявиха като гаранти на постигнатото споразумение за уреждане на конфликта между президента на Украйна и опозицията.

Обективният процес на формиране на многополюсен световен ред се възприема на Запад с враждебност. На укрепващите се центрове на растеж в Глобалния Юг и Изток се опитват да откажат - в духа на колониалната парадигма, която не е изчезнала никъде - правото да участват в глобалното управление съразмерно на тежестта им в световните дела. Множат се протекционистките бариери, и дори препятствия, по пътя на разпространението на съвременните технологии. Невиждани размери придобиха злоупотребите със статута на резервните валути, както и със застрахователните, фрахтовите и борсовите услуги. За да оправдаят този грабеж, те въведоха понятия, които не съществуват в международното право – като например "сенчест флот" – както и така наречените "тавани на цените". Подобен геополитически произвол хвърля пазарите в хаос. Всички тези действия на Запада пряко противоречат на международното право; те създават несигурност и допълнителни разходи, като същевременно подкопават взаимосвързаността и дългосрочната стабилност на световната икономика. По същество те демонтират самия модел на глобализация, който самият Запад създаде и в продължение на десетилетия прокарваше като идеална система за управление на световната икономика – един вид „икономически край на историята“. Ставаме свидетели на фрагментация на световната икономика и регионализация на движението на стоки, капитали и услуги. Според международни оценки, понастоящем не повече от 70% от търговските потоци се осъществяват в рамките на Световната търговска организация (СТО), пише Лавров.

Глобална енергийна и продоволствена сигурност

Стабилността на световната енергийна система е основна предпоставка за устойчив икономически растеж и внедряване на нови технологии. Дигиталната трансформация тласка търсенето на енергия към нови нива; според оценки на Международната агенция по енергетика, до 2030 г. изкуственият интелект ще консумира толкова енергия, колкото цяла Япония днес. Трябва да сме подготвени за това. В момента обаче нормалното функциониране на пазарите за горива е подкопано от редица фактори: геополитическо напрежение, нарушени вериги за доставки, засилващ се протекционизъм, нелегитимни санкции и задържане на танкери, собственост на чуждестранни лица. Друг фактор е натрупаният дефицит в инвестициите за традиционни енергийни ресурси – резултат от опитите за налагане на зле пресметнат и в много отношения безразсъден "зелен дневен ред" като универсален, задължителен модел.

Окуражен от безусловната подкрепа на Европейския съюз, киевският режим повярва в собствената си безнаказаност и извършва терористични атаки срещу критична инфраструктура – ​​при това не само руска. Многократно са нанасяни удари по инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум, сред чиито основни акционери са Казахстан и Съединените щати. Призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп към Украйна да спре да провокира енергийна криза останаха нечути. Освен това, отговорните за гореспоменатите актове на саботаж срещу газопроводите „Северен поток“ все още не са подведени под отговорност. Сериозен дестабилизиращ фактор, нанесъл тежък удар върху енергийния сектор, е агресията срещу Иран, довела до затварянето на Ормузкия проток. Принципът на свобода на корабоплаването не може да се прилага избирателно; той трябва да бъде гарантиран навсякъде, за всички нации и във всички морски региони. Това важи в еднаква степен за Червено море, крайбрежието на Сомалия, Балтийско, Средиземно и Черно море, Ламанша, крайбрежните води на Европейския съюз, Карибския басейн и всяка друга част от световния океан. Опитите на НАТО, ЕС и техните държави членки да наложат контрол над различни морски зони са напълно неприемливи. Трябва да се разбере, че действията от позицията на силата – особено когато тази сила отслабва – както и провеждането на политика на натиск, изнудване и диктат, са обречени на провал; подобни действия неизбежно ще срещнат както реципрочни, така и асиметрични отговори.

Друг критичен компонент на глобалната сигурност е продоволствената сигурност. Понастоящем над 600 милиона души по света страдат от глад. Това не се дължи на липса на ресурси, а по-скоро на налагането на санкции и бариери. Тази година търговските министри от Г-20 осъдиха превръщането на доставките на храни в оръжие – позиция, която дори ЕС беше принуден да подкрепи. Сега тези думи трябва да прераснат в конкретни действия (макар да е добре известно, че европейските елити имат репутацията на такива, които не спазват поетите в споразуменията ангажименти). Някои западни представители се опитват да сведат цялата дискусия до призиви – или дори искания – за осигуряване на износа на украинско зърно през Черно море. Но ние вече преминахме през т.нар. "Черноморска инициатива", координирана от генералния секретар на ООН. Той се оказа напълно неспособен да гарантира изпълнението на онези части от споразуменията, които засягаха интересите на Русия, действайки вместо това изцяло в услуга на киевския режим, казва още Лавров в статията.

Вериги за доставки

Трудно е да се надцени ролята на ефективните вериги за доставки в световната икономика – те стимулират растежа, позволяват взаимноизгодно разделение на труда и намаляват разходите. Днес обаче се наблюдава ясна тенденция към замяна на универсалните, недискриминационни търговски правила с логика, основана на блокове. Водени от неоколониални цели, западните държави открито се стремят да контролират потока от стратегически ресурси, включително енергийни доставки и критично важни суровини. За тази цел те изискват от добросъвестните участници в търговския обмен да разкриват чувствителна информация и да се откажат от собствените си независими регулаторни рамки.

На този фон "глобалното мнозинство" продължава да търси взаимноизгодно и справедливо сътрудничество. Държавите от Глобалния юг и Изток – които преди бяха обвързани със западните пазари – активно диверсифицират своите вериги за доставки. Протича процес на децентрализация и "дезападнизация" на търговските артерии. Резултатът е очевиден: прогнозира се, че развиващите се икономики в Азиатско-тихоокеанския регион ще отбележат ръст на БВП от около 5% през 2026 г.

Русия в световната икономика: конструктивен принос въпреки предизвикателствата

За Русия Европейският съюз някога беше основен икономически партньор, формиращ до 40% от външната ни търговия. Всъщност тези нелегитимни санкции не толкова навредиха на нашата страна, колкото причиниха загуби за трилиони на Европа, подхраниха инфлацията в Съединените щати и доведоха до спад в жизнения стандарт в много държави (което обяснява засилването на протестните настроения в рамките на Европейския съюз). Не е случайно, че Брюксел избягва да оповестява данни за реалната цена, която русофобията е наложила на европейските икономики. Ние, напротив, не сме претърпели значителни загуби; вместо това се преориентирахме към пазарите на „глобалното мнозинство“ – държави, които с готовност приемат 80% от руския износ, като 70% от него отиват само в Азия. Русия остава добросъвестен и надежден доставчик на въглеводороди, храни, торове, а все повече – и на дигитални технологии. За разлика от нашите опоненти, страната ни не използва икономиката като инструмент за уреждане на геополитически сметки или за водене на позиционни борби срещу конкуренти. От 2022 г. насам сме доставили на Европа енергийни ресурси на стойност 320 милиарда долара. Важен принос за енергийната сигурност беше споразумението между лидерите на Русия и Съединените щати за премахване на ограниченията върху износа на руско дизелово гориво. Практическото изпълнение на това споразумение вече започна, което доведе до незабавен спад на цените. Русия ще продължи да допринася за нормализирането на глобалния енергиен сектор, гарантирането на световната енергийна сигурност и балансираното, устойчиво развитие на държавите и макрорегионите. Ние сме сред ключовите износители на въглеводороди за Азия, Африка и Латинска Америка (заслужава да се отбележи, че само през първото тримесечие на тази година руските доставки на петрол и минерални суровини за страните от АСЕАН са нараснали с 40%). Ние изграждаме уникална експертиза в сектора на ядрената енергетика и реализираме авангардни проекти, като например малки модулни реактори и плаващи атомни електроцентрали. През октомври Москва успешно беше домакин на 8-ата среща на върха на Форума на страните износителки на газ и на международния форум "Руска енергийна седмица", в рамките на които се проведоха задълбочени дискусии относно състоянието на пазарите на нефт и газ. Основният извод, до който се стигна, е, че стабилното развитие на енергийния сектор – в полза и за просперитета на всички народи – е възможно само при условие, че той бъде деполитизиран. Отдаваме голямо значение на гарантирането на глобалната продоволствена сигурност. Русия е един от най-големите световни доставчици на храни и торове за 160 държави и ние последователно изпълняваме всички свои задължения. Ще продължим да задоволяваме нуждите на нашите партньори, като обръщаме специално внимание на африканския континент – включително чрез предоставяне на помощ по линия на Световната програма по прехраната. Този ангажимент е залегнал в декларацията и съвместния план за действие, одобрени на третата среща на върха "Русия – Африка", проведена в Москва на 28–29 октомври.

Транзитният потенциал на страната ни също се засилва. Трансарктическите маршрути се утвърждават като безопасна и икономически ефективна алтернатива на южните транспортни коридори. Трафикът по Северния морски път достигна рекордно високи нива: броят на плаванията по този маршрут в началото на 2026 г. се е увеличил с 50% в сравнение със същия период на миналата година, а обемът на товарите е нараснал с 25% (като прогнозата за 2026 г. е за 40 милиона тона). Търговският оборот нараства и по протежение на Международния транспортен коридор Север – Юг, както и чрез Източното оперативно направление на железопътната мрежа. В рамките на БРИКС се разработват независими платформи за разплащания и сетълмент, презастраховане и борсова търговия. Инициативата за изграждане на "Голямо евразийско партньорство" – насочена към интегриране на потенциала на ШОС, АСЕАН, ЕАИС и други субрегионални структури, както и към свързване на народите на континента чрез маршрути и проекти в рамките на общо, отворено икономическо пространство – осигурява солидна основа.

Убедени сме, че бъдещето се крие в демократизирането на международните икономически отношения и преструктурирането на световната икономика на една наистина многополюсна основа. Глобалните пазари и веригите за доставки трябва да бъдат отворени, конкурентни и приобщаващи, а сътрудничеството в сферата на търговията и инвестициите – справедливо и предвидимо. Напредъкът в тази посока ще се ускори, след като бъдат предприети конкретни стъпки за реформиране на Бретън-Уудските институции, така че реалната икономическа тежест на държавите от „глобалното мнозинство“ да намери отражение в техните управленски структури. Струва си да се отбележи, че Г-20 си постави тази цел още през 2008 г., по време на първата си среща на върха във Вашингтон; участниците, разбира се, са напълно наясно защо това решение все още не е изпълнено. Призоваваме това споразумение да бъде приложено на практика – да се изостави разчитането на неоколониални тактики и вместо това да се избере сътрудничество, основано на принципите на недискриминация и взаимно уважение. От своя страна Русия – заедно със своите партньори и съмишленици, най-вече в рамките на БРИКС, ШОС, ЕАИС и ОНД – ще продължи да работи за напредъка на конструктивен дневен ред, насочен към изграждането на един по-справедлив и проспериращ свят за всички държави, без изключение.