Присъединяването към еврозоната е двупосочен политически процес

Искане за нов конвергентен доклад, бих казал без ирония - дивергентен доклад, е  решение на правителството на България. Трябва да се прецени, имаме ли основания и аргументи за доклад. Винаги съм казвал, че присъединяването към еврозоната е политически процес. Но е двупосочен, реципрочен процес, заяви в интервю за БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.

“Ако правителството иска от ЕК нов конвергентен доклад, към този месец ние не сме готови за това, защото има четири основни документа, които трябва да бъдат представени на ЕК. И това са нов закон за бюджета – нямаме, и ще е има най-рано в края на февруари. Второ - да представим актуализирана средносрочна фискална прогноза, трето – данните за бюджетния дефицит да е не на касова основа, а на начислена. А проблемът ни е, че счетоводството и стандартите на отчитане са остарели. Фиксирали сме се върху касов дефицит, а защо МФ не минава към планиране на начислена основа", попита макроикономистът.

Според Иванов приемането ни в еврозоната не е въпрос "да попълним пет квадратчета, критерии и да кажем, че ги изпълняваме”. По думите му оценката трябва да бъде направена на база анализ - комплексна икономическа, финансова и социална картина на България.

"ЕК няма да ни оцени. И се учудвам на БНБ да заяви, "България изпълнява последния критерий за еврозоната". А в по- дългосрочен период? Моето обективно мнение е и призовавам за реализъм и честност към българските граждани, че ще ни оценят по-цялостната финансова ситуация”, категоричен е макроикономистът и допълни, че изготвянето на Бюджет’25 не е достатъчно, а трябва да върви ръка за ръка с актуализирана програма за стабилизиране на публичните финанси до 2028 г.

 "Ако това го няма, догодина пак ще дискутираме колко е дупката в бюджета", предупреди проф. Иванов.

Той анализира и данни на Евростат за България и еврозоната.

"Най-голямо увеличение на брутния държавен дълг спрямо БВП има България. Скоростта на нарастване на дълга е най-голяма в сравнение с всички страни в ЕС. Това означава, че нашият икономически растеж, неговият темп, се дължи на вземани дългове, а не на вътрешни, генериращи сили на икономиката. Имаме растеж, помпан от кредити, повишени социални плащания и увеличени цени", посочи макроикономистът.

Относно политиката на Тръмп за налагане на мита и отсрочването им с 30 дни, проф. Иванов каза, че ЕС трябва да е внимателен. "Идва в период на повишена политическа несигурност, Германия е на избори на 23 февруари. В зависимост от това ще са и търговските отношения между САЩ и ЕС, и може допълнително да намали растежа на еврозоната с 0,3% според анализатори", смята проф. Иванов.