Как започна 75-годишната тайна намеса на ЦРУ в Украйна

Сгушени до летищна писта в Южна Германия, шепа антикомунистически бойци се готвеха да произведат първите изстрели на Студената война. Ръководител беше офицер от ЦРУ от оперативната база в Мюнхен. Унгарските членове на екипажа, които той беше набрал, стояха наблизо в летателни костюми. С тях бяха двама украински емигранти, които се бяха доброволно записали да се спуснат с парашут в родината си. Кодовите им имена бяха "Апостол 1" и "Апостол 2". Всеки от тях носеше фалшиви документи за самоличност, миниатюрен радиопредавател, пистолет, картечница, ръчни гранати, портмоне, пълно със златни монети, и отровна хапче, което да приеме в случай на пленяване. Чакаше ги немаркиран транспортен самолет C-47, пише за RS Стивън Кинзър е ръководител на бюрото на "Ню Йорк Таймс" в Никарагуа в периода 1983–1989 г.

Офицерът от ЦРУ, ръководещ тази операция – двадесет и шестгодишният възпитаник на Йейл Стивън Танър – наблюдаваше как самолетът излита и изчезва в нощта. Самолетът прелетя над Източна Германия и Полша, след което навлезе в съветското въздушно пространство. Когато се приближи до украинския град Лвов, товарният отсек се отвори. Двамата украинци скочиха в тъмнината. Мисията им беше да се присъединят към партизанските бойци, да завземат територия и да създадат тайна база, чрез която ЦРУ да може да им изпраща оръжия.

Този полет, осъществен на 5 септември 1949 г., беше първият американски акт на тайна война в Украйна. Двамата бъдещи командоси, които скочиха онази нощ, бяха авангард на това, което по-късно се превърна в "Проект Аеродинамик" – най-амбициозният и най-мащабният проект, който ЦРУ някога е предприемало в Съветския съюз.

Съветският съюз е смъртен враг на Америка

Зад това стоеше една проста сметка: Съветският съюз е смъртен враг на Америка; най-голямата му вътрешна заплаха идва от Украйна; ЦРУ трябва да направи всичко възможно, за да засили тази заплаха. От базата си в Мюнхен, Танър и други служители на ЦРУ с тревога очакваха вести от двамата "Апостоли". Такива обаче не пристигнаха. В доклад за резултатите от операцията лаконично се посочваше, че "съветите бързо са елиминирали агентите". Добавяше се все пак, че тази мисия е "предизвикала значителен интерес в централата". Загубата на двама агенти съвсем не беше достатъчна, за да провали един толкова обещаващ проект.

На 19 май 1950 г. от същата база в Германия излетя друг самолет C-47. Този път на борда му имаше четирима украински доброволци. Те се спуснаха с парашути в Западна Украйна, носейки товар, подготвен от техните ръководители в ЦРУ. Количеството беше достатъчно за въоръжаването на сериозен партизански отряд – включваше петдесет картечни пистолета, тридесет пушки, двадесет и пет пистолета и сто фосфорни гранати. Четиримата доброволци се приземиха успешно. Предадоха по радиото, че са кацнали безопасно заедно с товара. След това изчезнаха.

По-късно същито лято още двама украински доброволци се сбогуваха емоционално със своите другари. Според грама на ЦРУ "бяха поръчани питиета, вдигнаха се тостове... хората си стиснаха ръцете, пророниха се сълзи". Самолетът им излетя в 18:55 ч. на 12 август. Пилотът пропусна определената зона за десантиране в Украйна и те скочиха на двадесет мили от нея. След това следите им се губят завинаги.

Тези полети бяха в основата на мащабна операция, чрез която ЦРУ се опитваше да подтикне към въоръжени въстания на територии, контролирани от Съветския съюз. В периода между 1949 и 1952 г. ЦРУ изпрати зад "Желязната завеса" около осемдесет и петима мъже, всички те – екипирани за партизанска война. Три четвърти от тях бяха бързо заловени или застреляни.

Проектът "Аеродинамик" е идеалното съчетание за тайни операции. Хиляди украински партизани отказват да сложат оръжие, след като техните нацистки съюзници капитулират на 8 май 1945 г. Те искат да продължат борбата срещу Червената армия – стига да намерят нов покровител. В същия този момент ЦРУ търси сила, която да използва за нанасяне на удари по Съветския съюз отвътре. Операция "Аеродинамика" се ражда именно от този съюз. Тя поставя началото на три четвърти век американска намеса в Украйна.

Страх и несигурност бележат първата среща между американци и антисъветски настроени украинци. През есента на 1947 г. – две години преди първото десантиране на агенти на ЦРУ в Украйна – офицери от Контраразузнавателния корпус на армията в окупирана Германия научават, че в околностите на Мюнхен се е появила група въоръжени руснаци. Първоначално те предполагат, че това може да е авангард, подготвящ почвата за нахлуване на Червената армия. Изпратен е патрул за проверка. Войниците претърсват хълмовете и ливадите около баварското село Валдкирхен. Рано сутринта на 10 септември те чуват гласове. Приближават се до лагерен огън, около който мъже във военни униформи пеят на език, звучащ като руски. След кратък момент на напрежение, войниците доброволно предават своите картечници и ръчни гранати.

Тези тридесет и петима мъже, заедно с още четирима членове на групата им, заловени наблизо, са отведени в американска база, където в продължение на три седмици са подложени на разпити. Оказва се, че те не са войници от Червената армия, а украинци, посветили живота си на борбата срещу нея. Те принадлежат към партизанска формация, непозната за повечето хора отвън – Украинската въстаническа армия (УПА). Командирите им са ги изпратили на запад със задачата да открият американците и да потърсят помощ за партизанското въстание. Един от партизаните заявил пред разпитващия, че Украинската въстаническа армия „в момента води въоръжена борба със съветските войски в Украйна“ и че още украинци са „готови за въстание“, стига да получат подкрепа. Офицер, участвал в надзора над разпитите, изпратил телеграма до Вашингтон, в която посочил, че украинците предлагат услуги, "които може да представляват интерес за вас и да се вписват в идея, по която, доколкото знам, в момента се работи у дома".

Току-що е започнала Студената война

Американците току-що бяха започнали да водят Студената война. Голямото им затруднение се състоеше в това, че не знаеха почти нищо за случващото се в Съветския съюз. Сега те научиха, че украинците водят война срещу Червената армия. Това беше истинска разузнавателна находка, която разкри нови хоризонти от възможности.

Някои от най-пламенните украински агенти на ЦРУ са се сражавали редом с нацистите само няколко години по-рано. Сред тях е имало ветерани от "Айнзацгрупите" на СС – мобилни ескадрони на смъртта, натоварени със задачата да избиват евреи и други цивилни граждани. Този факт е смущавал някои от американските им куратори, но не дотолкова, че да попречи на сътрудничеството им.

Из цяла Европа американски разузнавачи претърсват препълнените лагери за разселени лица в търсене на украинци, готови да се включат в тайна война срещу Съветския съюз. Вербуването е било лесно. Стотици хиляди млади мъже – не само украинци, но и бежанци от целия континент – са били принудени да живеят в мрачното "чистилище" на тези лагери. Най-доброто, на което са можели да се надяват, е била работа по разчистване на отломки или прибиране на реколтата. Когато мъже, представящи се за представители на "Американската разузнавателна служба", им предлагат платена работа с добри условия на живот, както и възможността да се върнат към войната срещу болшевизма, мнозина приемат без колебание. Проверката на кандидатите е била съвсем повърхностна, поради което сред вербуваните попадат немалко хора, сътрудничили на нацистите като членове на милиции, полицаи или екзекутори. Един от вербовчиците споделя, че задачата му е била лесна: отиваш в бежанския лагер и казваш:

"Хей, Джо, искаш ли да се включиш в един специален проект? Повечето от тези хора на практика са били бездомни."

Това вербуване полага основите на проект "Аеродинамик". През следващите години той се пресича с други проекти на ЦРУ. Целта – използването на Украйна като плацдарм за тайна война срещу Москва – остава непроменена.