България единствена вижда Русия като стратегически партньор, няма доверие в НАТО и ЕС

Интересни изводи могат да се направят за България от последния доклад на GLOBSEC Trends 2026: The Reality Check, който бе публикуван днес. 

Според него България е единствената от изследваните държави, в която Русия оглавява списъка със стратегически партньори - посочена е от 51% от анкетираните. Едва 35% от българите възприемат Русия като заплаха - най-нисък дял сред всички проучени страни, като същевременно повече хора определят САЩ по този начин.

Когато въпросът се насочва не към това каква е Русия, а към нейните действия, нивото на загриженост нараства: 56% разглеждат руските саботажи или дезинформацията като риск - най-нисък показател сред изследваните държави.

Само 36% от българите са убедени, че изборите в страната са свободни и честни, а 40% смятат, че резултатите се отчитат коректно - това са най-ниските стойности сред всички проучени страни. Седмици след осмите избори в страната за последните пет години, едва 57% заявяват, че демокрацията винаги е за предпочитане пред всяка друга форма на управление (също най-нисък дял), докато 32% смятат, че недемократичното управление понякога е за предпочитане (най-висок дял).

В България се отчита най-слаба подкрепа за членството в ЕС, като едва 53% биха гласували за оставане в съюза

Въпреки това 59% виждат икономически ползи от членството, а седем от всеки десет анкетирани искат ЕС да изгради собствена отбранителна система, успоредно с НАТО, както и армия на ЕС. Данните подсказват, че за респондентите в България ползите, които ЕС предоставя, изглежда са по-ценни от самото членство в съюза.

Според проучването, 70% от българите подкрепят идеята, че Европа трябва да има своя собствена армия, едва 33% обаче подкрепят идеята Съюза да има повече ядрени оръжия, за да осигури защитата си. (В Полша подкрепата за ядреното оръжие е най-голяма - 61%, а най-слаба е в Унгария, където е подкрепена едва от 29% от анкетираните.)

77% са на мнение, че задължителната военна служба трябва да се върне. Доверието в способностите ни да се защитим обаче не са високи - 20% смятат, "страната ни е подготвена за сериозна криза в сферата на сигурността или за война", а 33% се чувстват лично подготвени за сериозна криза или извънредна ситуация, свързана със сигурността.

С изключение на Украйна, която е във война, респондентите от държави с едни от най-ниските нива на БВП на глава от населението в ЕС - България, Латвия, Словакия или Унгария - също са най-малко склонни да подкрепят увеличаването на разходите за отбрана за сметка на социалните придобивки.

България е на последно място по доверие в НАТО

Според проучването, България е на последно място по доверие в НАТО. 64% от анкетираните са съгласни, членството на страната ни в НАТО прави по-малко вероятно една чужда държава да ни нападне. За сравнение, доверието в НАТО в Унгария и Румъния е най-високо - 84%, следвани от Литва - 80% и Полша - 79%. 

Ако има референдум дали страната ни да остане в Алианса, 57% биха го подкрепили. Това ни поставя отново на последно място в проучването, където е Полша е първа - там 93% от анкетираните биха подкрепили оставането на страната в НАТО.

58% от анкетираните българи са съгласни, че при активиране на член 5, страната ни трябва да се включи в бойните действия, а 57% са убедени, че ако нещо се случи, САЩ ще защитят Алианса. 

Само 36% от българите виждат като позитивно изискването на САЩ членовете на НАТО да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП. 

От всички държави, в България има най-голям, които са на мнение, че САЩ трябва да участват по-малко в европейската сигурност в бъдеще - 47% (За сравнение - в Украйна процентът е 13, Румъния - 18%, а в Словакия, която се нарежда след България - 32%)

В България повече хора определят Русия като стратегически партньор, отколкото като заплаха за сигурността - 51% срещу 35%

Възприемането на Русия като ключов стратегически партньор варира значително в 14-те изследвани държави, като се открояват три изключения:
България, Словакия и Унгария.

В България Русия често се разглежда през призмата на историческите разкази за освобождението, като споменът за руската намеса срещу османското господство поддържа степен на обществена симпатия, която рядко има аналог в региона45. Този разказ е подсилен от политическа среда, в която проруски партии печелят избори, блокират коалиции за реформи или се противопоставят на прехвърлянето на оръжия за Украйна.

В Словакия панславянското чувство за родство е в основата на преобладаващо благосклонното отношение към Русия сред част от населението - нагласа, която не среща съпротива, а по-скоро насърчение от най-високо ниво.

Откакто се завърна на власт през 2023 г., министър-председателят Роберт Фицо се е срещал с Владимир Путин три пъти и беше единственият лидер от ЕС, който пътува до Москва за Деня на победата. 

Останалите държави, които българите определят като стратегически партньори, са Германия с 40%, следвана от Китай с 25% и САЩ с 24%.

България е и на последно място по склонност да подкрепи Украйна - 40% са отговорили Европа трябва да продължи да подкрепя Украйна независимо от нивото на участие на САЩ. 

Според проучването в България повече респонденти приемат наративите на Кремъл за войната, отколкото държат Русия отговорна за нея. Според 65% от българите, най-високият процент от всички изследвани държави, Украйна е потискала рускоезичните малцинства на своя територия, което оправдава руското нахлуване. 58%, отново най-високият процент от всички, са убедени, че европейците и американците са провокирали инвазията и следователно са отговорни за нея. 

В повечето от анкетираните държави мнозинството е съгласно, че борбата на Украйна срещу Русия е от значение за сигурността на собствената им страна, като се открояват няколко тенденции. Степента на съгласие е най-ниска в България, Словакия и Унгария - същите държави, които в целия доклад фигурират като най-благосклонно настроени към Русия.

В Унгария и Словакия това е така, въпреки разположението им на източния фланг, близостта им до Украйна и собствената им история, белязана от съветски инвазии (под руско ръководство) през 1956 и 1968 г.