Българинът готов на хартия за бойкот, не харесва джуки и естетични процедури

Българите по-скоро вярват, че държавата има как да ограничи наркотичните вещества сред младежите, въпреки изобретателността на разпространителите. Психичните проблеми са видими сред обществото ни, а поколенията са разделени в отношението си към инжектиране на вещества за естетични корекции. Това показват данните от национално представително изследване на новата социологическа агенция „Мяра“. Изследването е проведено с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани.

Данните посочват, че обществото ни все пак по-скоро вярва, че когато става дума за продаването сред подрастващи на наркотични и упойващи вещества във вейп устройства, дъвки, бонбони и т.н., държавата има своите механизми за въздействие и не всичко зависи единствено от пазара. „Има мерки, които държавата може да вземе и търговията да бъде окончателно прекратена“, казват 46,1%. „Търговците винаги намират начини и търговията не може да бъде окончателно прекратена“, избират 36,4%.

13,6% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, а останалите се колебаят.
 
"Мяра" зададе и въпрос по повод бойкота на веригите заради високите цени.  „При повишаване на цените склонни ли сте или, не сте склонни, Вие лично да участвате в граждански бойкот на супермаркети, например?“. Заявяват склонност 65,1%. 21,8% не заявяват такава склонност. Така, в крайна сметка, декларативната готовност е висока. Съвсем друг е въпросът каква част от склонните са действително готови, отчитат социолозите.

Любопитното е, че делът на въздържащите се от бойкот е по-сериозен именно сред по-уязвимите групи и пенсионерите. Там поддръжниците също преобладават, но с по-малко. Вероятната причина е ценовата политика на част от супермаркетите – свързана с намаления на цените. Друга вероятна причина е по-слабата възможна информираност за такъв тип действия, по-различния личен дневен ред в различните възрастови групи.

Демографските разбивки показват, че най-младите са преимуществено толерантни, а най-възрастните са почти изцяло против. Налице е класическа поколенска промяна.

 
Междувременно, оказва се, че над една трета от запитаните свидетелстват, че познават човек с психични разстройства. Темата също придоби гражданственост в последния месец и доведе до сериозни дебати. Данните би следвало да се четат с известна условност на тема искреност, но са достатъчно ясно свидетелство за разпространението на проблема.
 
Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 6 и 16 февруари 2025 г. сред 803 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.