"Локалите" не са ново явление, това е добре познат съвременен вариант на кварталните банди. Това заяви социалният психолог доц. Николай Димитров пред "България сутрин".
"Аз се опасявам, че ние кръстихме едно явление с някаква нова дума и започнахме да се плашим от него, мислейки си, че е нещо ново. Няма как да се справим с тези явления изведнъж. В крайна сметка, колкото и да звучи неприемливо, няма и нужда да се справяме напълно с тях”, на мнение е психологът.
Димитров заяви, че “локалоте” са част от социума и много често, макар престъпният свят да ги използва като резервоар за своите членове към по-големите организирани престъпни банди, полицията ги контролира добре и също ги използва, за да се възползва от информацията, която те могат да предоставят за по-голямата престъпност на територията, на която работят.
Профилът на членовете на тези групи обикновено включва деца и тийнейджъри между 12 и 15 години – възрастова група в преход, която търси начин да заяви своята индивидуалност и независимост. Това е период, в който младите често демонстрират поведение, което изглежда като предизвикателство към установените правила.
"Това са деца в пубертета, които по един парадоксален начин се опитват да заявят себе си и да се покажат като големи, зрели възрастни, които могат да нарушават правила, ако решат, защото това е част от тяхното психическо и социално съзряване", поясни доц. Димитров пред Bulgaria ON AIR.
Много от тези младежи не получават нужното признание и подкрепа у дома, което ги кара да търсят утвърждение и принадлежност в други социални групи. Тези групи им дават усещането, че са важни и значими, макар и често по начин, който обществото не одобрява.
Социалният психолог добави, че приятелският кръг играе ключова роля в социализацията на тийнейджърите, особено когато връзките с родителите и училището отслабват. В този кръг младите хора получават социален опит, който невинаги е наличен в семейството или в класната стая. Изборът на конкретна група за социално вписване често зависи от средата, в която детето е възпитано, и от дефицитите, които изпитва.
"Не е задължително тези деца да са непременно от богати или обратно - от бедни семейства. Това са деца, които наистина не могат да намерят път и общ език с родителите си. Един родител, когато е зает с нещо друго, например с работата си, може да отделя твърде много време за нея. Ако получава ниски доходи или работи на ниска позиция, често се налага да работи на няколко места. Ако е зает с работата си или дори с управлението на собствен бизнес, той не може да отдели достатъчно пълноценно внимание на детето си", каза Димитров.
Гледайте целия разговор във видеото.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.