Илинденско-Преображенското въстание – за свободата на македонските и тракийските българи

Илинденско-Преображенското въстание, избухнало през 1903 година, е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) срещу Османската империя. Въстанието има за цел освобождаването на българското население в Македония и Одринска Тракия, които остават в границите на Османската империя след Берлинския договор.

"Това е въстание за свобода на македонските и на тракийските българи, останали под владичеството на Османската империя след 1878 година. Но свободата е нещо много абстрактно. В конкретните случаи свободата има своите рамки и това е повикът за автономия, по модела на Източна Румелия, каквато е била преди съединението с Княжеството. След това дали ще продължи да се развива като автономия, дали ще се отива към обединение, каквото е било през 1885 година, въстаниците са го оставили за бъдещето", каза историкът доц. Георги Георгиев в съботното издание на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.

Намесата на Великите сили

26 000 въстаници се изправят срещу 350 000 войска.

"Тази численост е получена с механично сумиране. На всяко сражение се сумира колко са участниците от страна на въстаниците и колко от османска страна. Числата са приблизителни, не са толкова, но съотношението е горе-долу толкова. Вместо 26 500 души, реалната оценка би дала може би около 15-16 000 души, а на Османската армия - около 230-250 000 души. Но съотношението остава и тези числа изобщо не са малко. Става дума за една въстаническа армия, която воюва с редовна, модерна армия в продължение на близо 4 месеца", допълни доц. Георгиев в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му Илинденско-преображенското въстание и Априлското въстание са коренно различни като концепция.

"Ако Априлското въстание целеше пряк сблъсък с Османската империя, предвиждаше кървавото потушаване, българските ужаси и тогава да се намесят Великите сили, да се даде повод на Русия. Но нещата не стояха така при илинденци и преображенци. Те бяха много наясно, че международната политическа обстановка не беше такава, каквато беше през 1876 г. Тук се целеше да се дестабилизира империята, да се държи колкото се може по-продължително време в състояние на анархия и да предизвика равна на въстанието международна намеса", коментира гостът.

Участват и власи, и албанци

Той припомни, че процесът по реформиране на Македония тръгва след 1903 година.

"Тръгна много бавно, много трудно, много повърхностно, но все пак вървеше. Ние имахме колективна намеса на Великите сили в работите на Османската империя по македонския въпрос. Не можем да говорим, че са 100% българи само въстаниците. Има известен брой власи, албанци, но можем да кажем, че доминиращият облик на въстанието бяха българи. И тези българи бяха организирани за 10 години. Ако Априлското въстание се организира в един много скъсени срокове и каквото стане, стане, то тук ставаше дума за нещо много по-голямо, много по-значимо", подчерта историкът.

Доц. Георгиев добави, че тогава Османската империя започна да увеличава натиска върху населението - афери, разкрития, търсене на оръжие.

"Или тази организация, която беше градена 10 години, щеше безславно да бъде разплетена от османската власт, или всичко, каквото имаше на масата, направено до този момент, да се вкара рационално в употреба, а революционната употреба е само една - революция, въстание, оръжие. Ролята на Гоце Делчев е огромна", категоричен е той.

Гледайте целия разговор във видеото.