Доц. Симеонова: Да пазим българския език, младите да не използват чуждици

Често употребяваме изрази като "мързи го и да диша", "скъсал си е кръста от работа", "чака наготово", "скръстил е ръце" и "гледа си кефа".

Това са идиоми, които описват мързелив човек. Това е богатството на нашия език. Има страшно много начини да обясним нещата около нас с пословици, поговорки или фразеологизми.

На днешния Международен ден на майчиния език говорим за многообразието на българския език.

"Българският език има изключително богата фразеология.

Фразеологията не е характерна само за нашия език", каза доц. д-р Кристияна Симеонова от Института по български език към БАН в съботното издание на "България сутрин".

Тя обясни, че думите, от които са създадени фразеологизмите, губят прякото си значение.

За пример доц. Симеонова даде фразеологизма "разигравам си коня" - това означава "не се съобразявам с никакви правила".

Тя подчерта пред Bulgaria ON AIR, че фразеологизмите имат постоянен състав, словоред и структура - например "от игла до конец". Не може да се каже "от конец до игла".

Доц. Симеонова обясни, че

фразеологизмите биват общи за много езици, но има и "безеквивалентна фразеология",

характерна само за един език - например "расъл на жълтите павета" - означава или "кореняк софиянец", или човек, израснал богато.

По думите ѝ много фразеологизми имат по няколко значения като:

"Държа сметка" - означава "упражнявам контрол", но и "съобразявам се с нещо", "имам го предвид".

"Слагам в джоба си" - означава "превъзхождам някого", но има и негативно значение - "крада", "присвоявам".

"Соча с пръст" - може да значи "укорявам някого", но и обратното - "възхвалявам някого", "възхищавам се".

"Българският език трябва да се пази. Фразеологията е богатство за всеки език", подчерта доц. Симеонова.

На въпрос има ли риск да загубим някой от фразеологизмите, тя отговори, че такава опасност има за красиви български думи, които "ще отидат в небитието заради никому ненужни чуждици".

Доц. Симеонова призова всеки да си постави за цел да опази богатството на българския език, а младите да не използват чуждици.

"Училището не може да попълни пропуските, които детето има в домашното си възпитание. Когато едно дете се подиграва на учителите, то го е научило извън училище", каза доц. Симеонова.

Тя сподели, че любимата ѝ дума е "България".