Подновените преговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ засега не са довели до пробив, но има признаци за напредък. Основните пречки пред мира остават териториалните претенции и гаранциите за сигурност, а въпросът кой ще плати цената на следвоенното възстановяване тепърва ще се изостря. Това коментира в интервю за Dnes.bg журналистът Валери Тодоров. Той предупреди за рискове от ескалация в Черно море, опасността от използване на ядрено оръжие и възможна социална нестабилност след края на войната. Според него Украйна е изправена пред тежка зима, финансови затруднения и риск от колапс.
- Има ли пробив на подновените преговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ в Абу Даби?
- Пробив засега няма. Но трябва да отбележим, че има все пак определен напредък. Първо, самият факт, че бяха подновени преговорите, е позитивен знак. Второ - забелязва се известна корекция в тактиката на преговорния процес - тоест търси се постигане на съгласие по по-второстепенните въпроси и тогава вече да се върви към по-главните. Разбира се, те са два основни въпроса - териториалната цялост на Украйна и второ следвоенната архитектура на сигурността в Европа, който всъщност се разглежда и като конкретни гаранции за Украйна. Това беше заявено и от руска, и от украинска страна. Украинският президент Володимир Зеленски поиска точни и ясни писмени гаранции. Може би тук работи „синдромът Горбачов, когато ангажиментите на Запада бяха устни. Затова Украйна иска всичко да бъде закрепено писмено. Същото иска и Русия - конкретни, ясни формулировки, за дълготраен мир, които да гарантират взаимна сигурност. И от начина, по който ще се решат спорните въпроси, ще зависи до колко траен и дългосрочен ще бъде този мир. Разбира се, тактиката на Русия е да върви по максимума, тоест да иска дори невъзможното.
Прави впечатление, че руската делегация, явно по указания от Владимир Путин и от Кремъл, даже постави въпроса сигурността да се върне в рамките на 1997 година, което означава разширението на НАТО да бъде изтеглено. Разбира се това е абсолютно невъзможно. Няма страна, която би се съгласила да се върне старото положение.
Явно и двете страни искат да постигнат максимума на тези преговори. Но, прави впечатление, че дори по териториалния въпрос има също, да ги наречем, меки компромиси. Русия допуска вероятността да не получи всичко от територията на Украйна, което иска, т.е. незавоюваната част от Донецка област. А Украйна е съгласна на известни компромиси при силно ангажиращи условия от страна на Европа и САЩ. Например членство в НАТО, което пък Русия едва ли би приела.
Главният проблем е, че след разпадането на Съветския съюз, Западът и САЩ не могат да се определят каква Русия искат - силна или слаба. Слаба Русия е огромен риск, заради много фактори - все пак тя е ядрена държава, с много важна конвенционална сила, страна с геополитическо влияние.
Според мен,, като очевидец на редица събития, Западът сбърка, когато реши, че трябва да отстрани Путин. Както видяхте, това втвърди руската позиция. И когато някои гадаят по перспектива кой може да смени Владимир Путин, кой може да дойде, се разглеждат се три сценарии - по-авторитарен лидер, по-демократично настроен или да се върнем към модела на сдържане и управляемост на Русия от 90-те години на миналия век, последното вече го изключихме.
Така, че какво ще се случи след Путин е също не малък въпрос за разрешаване.
Също така идва главният въпрос - кой ще плати мира? В момента всички големи лидери на глобалната сцена са се вторачили във войната и всеки е заложил. Нека да кажем, че военните поръчки са с 10-20 години напред. И този интерес много трудно ще бъде игнориран. Този интерес, за да бъде пренасочен към мира, чрез сделка, с езика на президента Доналд Тръмп, е доста сложна конструкция. Ще зависи от това как ще се регулира ситуацията в самата Украйна, къде ще мине границата на новото съприкосновение Запад – Изток, как ще се решат проблемите с тези огромни дългове.
Най-неприятното е, че Европа сбърка навремето, когато трябваше да избере по-мекия вариант Украйна да влезе в ЕС, на което Русия се беше съгласила. Но, превратът на "Майдана" с помощта на ЦРУ, за което бившият държавен секретар Виктория Нюланд еднозначно призна, радикално промени ситуацията. Украйна изчезна като буфер, страховете на Русия се засилиха.
Нека да кажем и нещо, което съществува в Украйна и което ние упорито премълчаваме.В Украйна се развива един тежък национализъм с примеси на крайна русофобия и без съмнение неофашизъм, неонацизъм. Има го ясно изразен в западните области. Крайностите, до които сега се стига, пълна забрана на руския език, натискът върху руската православна църква, върху всички рускоговорящи, горенето на книги на класици, забраната на автори и санкции срещу интелектуалци, изгорените живи хора в Одеса, свастиките и издигането на паметници на безспорни престъпници от Втората световна война…Спомняте ли си, руската и украинската делегация водиха преговорите на руски език и омбудсманът на Украйна ги глоби за използването на руски език. Често пъти тук става дума за използване на майчин език, независимо, че някои са украински граждани, но майчиният им език е руски. Вижте скандала с арестуваните в Испания нацисти, за които се оказа, че са получили военна подготовка от полка "Азов" на територията на Украйна.
Това са въпроси, които са в дъното на конфликта – миналото, НАТО, ситуацията в Украйна. Разбира се, аз и като журналист, който добре познава районите, в които се водят бойните действия, съм абсолютно против войната. Защото войната се води точно в тези райони, които Русия искаше да защити. Да напомним, че там има и много сериозна колония етнически българи, някои от тях са и български граждани.
- Споменахте за новата архитектура, освен нея, американският президент каза, че предстои една много добра сделка, какво очаквате от преговорите, които предстоят между Си Дзинпин - Путин и Тръмп? Тримата ли лидери ще решават съдбата на света или ще има участие и на Европа в даден момент?
- Относно срещата в Шънджън вече Си Дзинпин каза, че там няма да се обсъжда войната в Украйна. Ще се обсъждат ядрените оръжия и ситуацията около Иран. САЩ се опитват да убедят Китай да се включат в ядреното разоръжаване. Но настроението на Китай е да се договорят двете големи ядрени сили и тогава вече да се обърнат към Китай, след като Договорът за стратегическите ядрени оръжия "СТАРТ" също излезе от употреба.
Около Иран се създават дори регионални съюзи, които също се опитват да влияят върху ситуацията и да се защитят сами. Става все по-тревожно на фона на неизвестността дали Тръмп ще продължи линията на атаки срещу Иран или ще се опита да представи постигнатото за победа, което напоследък се случва точно в този вид. Проблемът е, че тези локални конфликти бързо се превръщат в глобално противопоставяне. И точно тук вече влиза в сила тази глобална промяна, помните времената на противопоставяне между бившия Съветски съюз и САЩ. Те бяха противници, но и гаранти. След отпадането на всички предишни международни споразумения, изведнъж САЩ като победител в Студената война решиха, че трябва да бъдат много силен глобален хегемон. Това обаче не продължи много дълго. Фактически, в многополюсния свят виждаме как конфликтите често се развиват във вид на саморегулация, въпреки опитите за политическо, военно, всякакво влияние на свръхсилите.
Саморегулацията в многополюсния свят обаче носи много рискове, тъй като няма гаранти. Това важи и за самата Украйна. Украйна беше един буфер между Европа и нова Русия. Дълго време САЩ пренебрежимо смятаха Русия за по-малкия партньор. Пример са бомбардирането на Югославия, когато Русия помоли като гарант за Югославия НАТО да не атакува, но САЩ решиха, че там нещата надхвърлят определени морални граници и пренебрегнаха искането на Москва. Това промени отношенията с Москва и спря изграждането на доверие. И сега на практика какво се получава - ако Украйна стане член на НАТО, което Русия категорично отхвърля, съприкосновението между НАТО и Русия става пряко и един граничен конфликт може много бързо да прерасне в по-голяма война. Така, че тук има много рискови фактори. Аз мисля, че по-мекият вариант е Украйна да влезе в ЕС. Икономическата сила често пъти се оказва по-силна от политическата. Вижте, че Европа изпадна в позиция да бъде игнорирана от преговорите. Слава Богу, че САЩ сега възстановиха предишното си виждане, че Европа трябва да участва в преговорите. Съгласието на Русия обаче е с условия и под въпрос.
Обърнете внимание на новата национална стратегия на САЩ, определена от Вашингтон като най-мащабната през последните 80 години, след края на Втората световна война. Тя преразглежда отношенията с Европа. Беше отбелязано, че завършва епохата на субсидираната сигурност, тоест който иска сигурност, трябва да си плати. САЩ искат да се преразпределят тежестите за военните разходи от страна на съюзниците и всички да носят отговорност за своя театър на действие. САЩ не се отказват от участието си в НАТО, присъствието си там и гаранциите, които могат да дадат. Но искат сигурността да бъде платена, като предислоцират част от европейските си сили.
Обърнете внимание и как са формулирани отношенията с другите водещи държави. Например линията на отношения с Китай, вече не е конфронтация, съперничество, а сдържане със сила и създаване на благоприятен баланс в Индо -Тихоокеанския регион. Същевременно САЩ подчертават, че Вашингтон няма да се стреми към господство над Китай, към унижения или смяна на властта, но ще се опита да задържи доминацията си.
Отношенията към Русия. Много интересно определение за стратегията, която беше разработена – „постоянна, но управляема заплаха“ главно за източните членове на НАТО. Тоест какво казва това определение - заплахата е за най-източните граници, следователно Европа трябва сама да се погрижи за сигурността си. Така, че без да се оттегля от важната си роля в НАТО и в Европа, в условията на изтеглянето на част от присъствието си, САЩ си запазват ролята на някакъв вид арбитър. Всичко това става и на фона на по-благоприятните лични връзки и отношения между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин.
Европа след куп перипетии около определяне на подхода си към Русия, се отказа от идеята за принуждаване чрез сила, но все още не е стигнал до идеята за взаимна или споделена сигурност, което трябва да стане чрез мир и дългосрочни гаранции. Най-големият проблем е, че Европа все още се надява, че може да надделее или по някакъв начин да притисне Русия така, че тя да отстъпи за Украйна във вида, в който Брюксел и Киев го искат.
- Как би могло да се постигне сигурност в Черно море, от което и България, е потърпевша? Европа ще съумее ли да ни защити и ще се стигне ли до по-драстични удари, примерно и в териториални води?
- В самото начало на войната, познавайки нравите в тази част на света, казах, че много голям риск произтича от случайните фактори, от непланираните. Това са рисковете да се мине към партизански диверсионни действия, към атаки върху гражданската инфраструктура, към критична инфраструктура, което е равносилно на военни удари.
За мен е много странно как изведнъж, когато България заяви малко по-различна позиция относно войната в Украйна, се появиха тези атаки и то в нашата извънредна икономическа зона и близо до териториалните ни води. Не случайно нарекох това провокация, защото аз не изключвам абсолютно нищо, включително и действия на украинските специални служби. Защото забелязвам, че когато предстои важна среща и Украйна за пореден път ще поиска повече военна и финансова помощ от своите партньори, обикновено има такива тежки инциденти, за които бързо се обвинява Русия. Всички се консолидират около едно мнение, ясно е кой трябва да бъде виновен, но само че това не върши никаква работа. Първо, защото създава съмнения за пълна достоверност, макар логически да изглежда допустимо. Второ това не води до някакви по-конкретни резултати.
Проблемът с Черно море и защитата на черноморските държави от подобни инцидентите е сложен. Нека да напомним, че съотношението между руските и украинските атаки са с 1|3 по-малко за украинската страна. Така, че кой го прави и защо го прави все още е въпрос, въпреки че има три мониторингови системи, които действат в района. Турците, които имат най-големия флот и имат наблюдения за сигурност, също мълчат. Споразумението от Монтрьо не разрешава да преминават през Проливите военни кораби, тоест Турция контролира този въпрос. Като се има предвид двойната позицията на Турция към спорещите страни, също така че на Турция беше отказано членство в ЕС, Турция макар и член на НАТО, едва ли ще позволи нейният контрол в Проливите да бъде проигран току така. Така, че едва ли могат да влязат някакви по-големи кораби, които да осигурят някакъв вид по-солидна защита на черноморските дъррави.
От друга страна, войната се води образно казано с доста подръчни, но високотехнологични средства, все по-евтини и по-ефективни. Така, че всъщност ние догонваме проблемите и догонваме военните технологии и колкото и да напредваме в защитата си, винаги можем да бъдем изпреварени, тъй като такава динамика на военните технологии и оръжия досега не беше позната.
Затова, според мен, е необходимо да се поканят и двете враждуващи страни, да се съберат общо шестте черноморски държави и да погледнат сериозно, с перспектива, към рисковете за екологията, търговията, туризма, за напрежението, което възниква в района на Черно море и всеки да поеме ангажименти към другите страни.
И отново се връщам към главната тема "Кой ще плати мира?". Представете си, че тези армии, които се демобилизират и трябва да се върнат на работните си места, което вече е почти невъзможно, защото икономиките са разбити. Една голяма част от тях няма и как да се върнат, защото не са сред живите. Представете си социалните проблеми и всичко това опира до вътрешната сигурност, не само до външната, и до съдбата на лидерите, които заложиха на конфронтацията. Въпросът има личен, лидерски характер… Ясно е, че военните поръчки ще продължат да действат, което ще задоволи интереса на най-големите играчи - военно промишления комплекс, но същевременно ще създаде огромен риск за социална нестабилност. И ние вече наблюдаваме този процес.
- Изключвате ли ограничен ядрен удар?
- Въпросът с ядреното оръжие също е тревожен. Защото повечето държави, дори самата Русия, която през последните години два пъти коригира военната си доктрина, ядреното оръжие беше разглеждано като възпиращ фактор. Това трябваше да ограничи вероятността някой да прояви агресия. От възпиращ фактор, ядреното оръжие влезе в обръщение и като нападателна стратегия. В концепциите на повечето държави, включително САЩ и Русия, се допуска, че в случай на пряка заплаха за националната сигурност, може да се нанесе изпреварващ удар. Някои говорят за тактическото ядрено оръжие, има създадени такива оръжия с ограничена мощност, които могат да имат шоково въздействие върху страни, които подготвят агресия. Ако говорим конкретно сега, за Русия, това означава тя да нанесе удар върху територии, където живеят рускоговорящи или преобладаващо такова население. Второ, последствието от такива удари ще са ужасяващи за дълги години.
Едновременно с това се внедряват все по-мощни конвенционални оръжия, които могат да нанасят далеч по-болезнени удари по критична инфраструктура. Засега се удрят рафинерии, военни заводи и т.н. , но представете си дори случаен удар по атомна електроцентрала. Това би било равносилно на използване на ядрено оръжие.
Играта с ядреното оръжие е много опасна и тази реторика трябва да изчезне. Ние дълги години не говорехме за война. Но ето видяхте, започна да се говори за война и тя дойде. Знаете теорията за самосбъдващото се пророчество, когато говорим за едно нещо и то вземе, че се сбъдне. Не дай си Боже! Дано да се намери механизъм, който да гарантира взаимна сигурност, което Русия твърди че търси, с всички упреци, които могат да се направят относно продължаването на войната. Нека сигурността да бъде взаимна. Иначе зловещо и апокалиптично звучи фразата на Владимир Путин - "За какво ни е този свят, ако в него няма място за нас". Това важи за всички. Има много морални фактори, които според мен, възпират едно такова действие. Но, според мен, досегашната тактика на Европа, която върви по крайностите, трябва да бъде коригирана, да се престане с тези победни маршове, защото е ясно, че победа няма да има и че потърпевшият във войната ще остане Украйна. Едва ли ще се получи втори ефект СССР, когато съюзът бе изтощен и се разпадна. Недай си Боже да се разпадне Русия. Тези разпалени апологети, които рисуват схеми на разпада на федерацията по области, по републики, дали хвърлят поглед на географската, икономическата, военната карта, за да видят какви обекти има между административните граници на федерацията. Не дай си Боже да се тръгне по тази линия. Чернобил ще ни се стори като слънце, с извинение. Трябва да излезем от тази логика. Украйна в русофобията си повтаря някои от крайностите на Прибалтийските държави. България, когато преговаря с Украйна, трябва да поиска да бъдат извадени от сайта "Миротворец", който е като указател за набелязани жертви, да бъдат извадени всички българи от дписъка, ако искат да разчитат на наша подкрепа. Мисля, че България има достатъчно сила и възможности първо в рамките на ЕС и НАТО да заяви своята позиция и национален интерес. Ние сме съседи на конфликта. Виждам с каква тревога някои от западните държави се чувстват като потенциални жертви, даже строят бункери, убежища, ами ние къде да се скрием? Нали преди да стигнат до тях, трябва да минат през нас, ако говорим за Русия, която вече няколко пъти заяви, че няма намерение да напада Европа и страни от НАТО. И според мен е по-важно друго - тя няма капацитет, за да го направи.
- Смятате ли, че скоро би могло да бъде постигнат мир?
- Освен всички геополитически фактори за края на войната, има още един - зимата. Ще видим как воюващите страни ще успеят да изкарат зимата. Аз мисля, че за Украйна вече става фатално. Виждаме колко трудно се набират средства за войната, за издръжката на страната и за състоянието на енергийната инфраструктура. Страната е пред колапс. А и Русия едва ли е щастлива след такива загуби…
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Тревогите около AI сектора отново помрачиха настроенията в Азия
Нови интелигентни системи за безопасност ще има по всички магистрали у нас през 2027 г.
ЕБВР: AI и военните разходи изправят бившите съветски страни пред нова трудна трансформация
Франция съди Apple за умишлено съкращаване на живота на iPhone
Заетостта във Великобритания неочаквано е намаляла през октомври
Berkshire намалява дяловете си в Bank of America и Capital One, но увеличава тези в Delta
Бюджет 2027 е балансиран, социалните плащания са силната му страна, твърдят специалисти
Кристалина Георгиева: Световната икономика стои на един крак заради инвестициите в AI
Българин почина на ферибот в Гърция
Иран планира удар с "мръсна бомба" във Вашингтон, твърди разузнаването на САЩ
Бизнес и инвестиции: Investor Finance Forum 2026 дава отговори на много важни въпроси
Скалони връща приятел на Меси на вратата на Аржентина
Преди 33 години "Господ беше българин" + ВИДЕО
Месец на истината за Левски: „Сините“ пред 7 решаващи мача
Вирц след разгрома над Нидерландия: Забавлявахме се на терена!
Младок от Арсенал чупи рекорди и за Трите Лъва
Шави бесен след позорното 0:5 от Германия
Таро карти за 2027 за зодии Рак, Лъв и Дева
Стефан Командарев за „Блокова вселена“: Това е най-сложният ми филм до момента
Гьозлеме с готови кори
10 малки промени, с които банята ви ще изглежда като в петзвезден хотел
Коледният wishlist на твоя дом и как да го сбъднем с Black Week от Kärcher
5 болезнени причини за изневярата: какво стои зад нея според психолозите
Свят без рак на маточната шийка - възможен ли е?
Могат ли капките за очи при лечение на глаукома да забавят сърдечния ритъм?
Какво представлява муковисцидозата и как се лекува днес?
Тютюнопушенето и биологичното стареене – може ли отказването на цигарите да върне годините назад?
Здравословно и вкусно за вечеря: Колко полезна може да е дроб сармата?
Ролята на половите хормони в поддържане на сърдечно-съдово здраве
Спипаха кьоркютук пиян шофьор в село край Варна
Месец по-късно: Откриха и върнаха телефон, откраднат след нападение от възрастна жена във Варна
Много малко електронни магазини са въвели задължителната функция “Откажи се от договора”
Човек загина при пожар
Петролът поевтинява