Брюксел отчете застой в българската съдебна реформа и борбата с корупцията

България не е постигнала напредък по четири от основните препоръки на Европейската комисия, свързани с реформата на Висшия съдебен съвет, продължителното командироване на съдии, корупцията по високите етажи на властта и качеството на законодателния процес.

Това се посочва в Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2026 г., публикуван на 17 юли.

ЕК отчита известно развитие по механизма за разследване на главния прокурор, възстановяването на Антикорупционната комисия, прозрачността на държавната реклама и правилата за избор на членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Общата оценка обаче остава критична. Общественото доверие в независимостта на съдебната система продължава да бъде много ниско, липсват убедителни резултати по дела за корупция срещу високопоставени лица, а политическата нестабилност и честите институционални промени възпрепятстват последователното провеждане на реформите.

Шест основни препоръки към България

Европейската комисия отправя шест основни препоръки към страната.

България трябва да промени законодателството, така че да ограничи продължителното командироване на съдии на свободни длъжности. Брюксел отбелязва, че по този въпрос няма напредък, а широкото използване на тази практика продължава да поражда опасения за независимостта на магистратите.

ЕК настоява страната да възобнови реформата на Висшия съдебен съвет и да промени състава му така, че да бъдат гарантирани неговата независимост и ефективност в съответствие с европейските стандарти.

Комисията отново призовава за реални резултати при разследването и наказването на корупцията по високите етажи на властта. По тази препоръка също не е отчетен напредък.

България трябва да осигури и пълното функциониране на новата Антикорупционна комисия, включително нейните превантивни и разследващи правомощия.

Сред препоръките е и продължаването на работата по ясни правила за почтеност на членовете на правителството и останалите лица на висши изпълнителни длъжности, както и създаването на реален механизъм за санкциониране при нарушения.

Последната препоръка е свързана със законодателния процес. Парламентът трябва да гарантира обществени консултации и оценки на въздействието и за законопроектите, внесени от народни представители.

Комисията отчита като изцяло изпълнена единствено препоръката за промяна на процедурата по избор на членове на Инспектората към ВСС. Известен напредък има и по отношение на прозрачността на държавната реклама.

Само един от четирима вярва в независимостта на съда

Възприеманата независимост на съдилищата и съдиите в България остава на много ниско равнище.

Едва 24% от гражданите определят независимостта на съдебната система като добра или много добра. През 2025 г. този дял е бил 27%, а през 2022 г. - 31%.

Сред представителите на бизнеса положителна оценка дават 22%, при 27% година по-рано.

Като основни причини се посочват усещането за натиск или намеса от страна на правителството и политиците, както и влиянието на икономически и други частни интереси.

Нови правила за разследване на главния прокурор

Една от областите, в които Европейската комисия отчита развитие, е механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници.

На 29 май 2026 г. парламентът прие промени в Наказателно-процесуалния кодекс, според които заедно с прокурора, разследващ главния прокурор, трябва да бъде определян и наблюдаващ прокурор.

Тази функция ще се изпълнява от съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Целта е главният прокурор и неговите заместници да бъдат изключени от вътрешния йерархичен контрол върху разследването.

Наблюдаващият прокурор получава правомощия да иска използването на специални разузнавателни средства по дела срещу висши прокурори, както и възобновяване на производства при определени условия.

Законът въвежда и автоматичен съдебен контрол върху решенията за спиране или прекратяване на досъдебни производства за престъпления, извършени от главния прокурор.

След изтичането на двугодишния мандат на първия специален прокурор на 22 декември 2025 г. е назначен негов наследник. Той е избран чрез системата за случайно разпределение измежду 11 съдии с ранг на върховни съдии.

През 2025 г. във Върховния касационен съд са постъпили 18 сигнала за предполагаеми престъпления. Осем от тях са били изпратени на прокурора, разследващ главния прокурор, а останалите десет са били преценени като случаи от компетентността на Софийската градска прокуратура.

Приетите законови промени са получили предварителна положителна оценка от Европейската комисия по съответния ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост.