България е лошото дете на ЕС: Получи най-много предупреждения за наказания от ЕК

България е сред държавите, към които Европейската комисия отправи най-много предупреждения в новата вълна от наказателни процедури за забавено въвеждане на европейското законодателство. Страната ни е получила осем официални уведомителни писма заради неприети навреме правила в ключови области - от защитата на журналистите и трудовата миграция до условията за бежанците и енергийната ефективност на сградите.

Сред най-съществените пропуски е невъвеждането на Директива (ЕС) 2024/1069, чийто срок изтече на 7 май 2026 г. Тя е насочена срещу т.нар. SLAPP-дела - неоснователни и злонамерени съдебни искове, използвани от влиятелни личности или компании, за да сплашват, финансово да изтощават и да заглушават журналисти, правозащитници и граждански организации, работещи по теми от обществен интерес.

Новите правила дават възможност на съдилищата да прекратяват подобни производства още в ранен етап, когато исковете са очевидно неоснователни, както и да присъждат обезщетения на засегнатите.

България е сред 17-те държави, които не са въвели навреме и преработената Директива (ЕС) 2024/1233 за единното разрешение. Тя трябва да улесни законното наемане на работници от страни извън Европейския съюз и едновременно с това да засили защитата им от трудова експлоатация.

Страната ни, заедно с още 15 държави членки, изостава и с Директива (ЕС) 2024/1346. Тя задължава всички страни в ЕС да осигуряват съпоставими и хуманни условия на живот за хората, които търсят международна закрила.

Предупрежденията не се ограничават до социалните и правозащитните теми. България е в забавяне и по редица по-специализирани секторни правила, пише БГНЕС.

Сред тях са Делегирана директива (ЕС) 2025/1801, която актуализира проверките при превоза на опасни товари по шосе, и Директива (ЕС) 2024/2811, известна като Акта за допускане до търговия, чиято цел е да улесни достъпа на по-малките компании до капиталовите пазари.

Страната ни не е изпълнила навреме и изискванията на Директива (ЕС) 2024/2994, свързана с целевия преглед на европейските правила за пазарната инфраструктура, както и на преработената Директива (ЕС) 2024/1275 за енергийните характеристики на сградите.

В списъка е и Директива (ЕС) 2024/2749, която урежда процедурите за оценка на съответствието на продукти при извънредни ситуации.

Наказателните процедури са основният правен механизъм, чрез който Европейската комисия следи дали държавите членки прилагат правилно и в срок общото европейско законодателство.

България разполага с два месеца, за да отговори на изпратените писма и да предприеме мерки за отстраняване на закъсненията. Ако това не се случи, Комисията може да премине към следващата стъпка - мотивирано становище.

При продължаващо неизпълнение спорът може да стигне до Съда на Европейския съюз в Люксембург. Последиците обикновено включват сериозни еднократни и ежедневни финансови санкции, които се плащат от държавния бюджет.