Стадата намаляват, вносът расте: Ще спаси ли ЕС българските ферми?

За първи път Европейската комисия прие цялостна Стратегия за животновъдството, придружена от План за действие в областта на протеините. Документът, представен в началото на юли 2026 г., бележи сериозна промяна в подхода на Брюксел към сектора, предаде БГНЕС.

Животновъдството вече не се разглежда единствено през призмата на въглеродните емисии и екологичните ограничения. Европейската комисия го определя като "критична инфраструктура", от която зависят продоволствената сигурност и стратегическата автономия на Европа.

Залогът е огромен. Секторът генерира годишен оборот от 400 млрд. евро и осигурява 7 млн. работни места в Европейския съюз, но е изправен пред устойчиво намаляване на броя на животните, високи производствени разходи, нелоялна конкуренция от трети страни и задълбочаващо се обезлюдяване на селските райони.

От застраховането до мобилните кланици

Новата стратегия очертава дългосрочна пътна карта за стабилизиране на сектора. Сред основните приоритети е въвеждането на нови застрахователни механизми и системи за управление на риска, както и значително финансиране за превенция и бърза реакция при епизоотии - масово разпространяващи се болести по животните.

Предвижда се и по-лесен достъп до средства за преминаване към отглеждане без клетки, както и въвеждане на реципрочни стандарти за вноса на месо и мляко от държави извън ЕС. Този подход е част от т.нар. агрохранителна дипломация, чрез която европейските производители трябва да бъдат защитени от конкуренция, неспазваща същите изисквания.

Комисията планира и единни методи за изчисляване на емисиите на ниво ферма, без новите правила да водят до фалити. Фермерите трябва да получават финансова подкрепа и при приспособяването към по-високите стандарти за хуманно отношение към животните.

Сред най-важните мерки е финансирането на малки и мобилни кланици. Целта е да се скъсят веригите за доставка, да се ограничи превозът на живи животни на големи разстояния и да се подкрепят стопанствата в планинските и отдалечените райони.

Планът за протеините предвижда делът на отглежданите в ЕС протеинови култури за фураж да нарасне от 25% през 2025 г. до 35% през 2035 г. Така Европа трябва да намали зависимостта си от вноса на соя от Южна Америка.

Българското животновъдство продължава да се свива

Докато Европа подготвя нов модел за подкрепа, данните за България очертават тежко преструктуриране и продължаващ спад в ключови направления.

По данни на отдел "Агростатистика" към Министерството на земеделието и храните и на Евростат най-сериозно е засегнато овцевъдството и козевъдството. През 2015 г. овцете у нас са били над 1,3 млн., а през 2024 г. броят им вече е малко над 1 млн. Предварителните данни за 2025/2026 г. показват спад под психологическата граница от 968 000 животни.

Козите също намаляват и вече са едва около 145 000.

Общият брой на говедата се задържа около 542 000, но тази стабилизация се дължи изцяло на увеличението при месодайните породи. Млечните крави продължават да намаляват и вече са около 169 000. Най-бързо изчезват малките семейни ферми, които отглеждат между едно и пет животни.

След тежките щети от Африканската чума по свинете секторът показва предпазливи признаци на възстановяване и индустриална консолидация. Броят на свинете е нараснал с около 2,5% до малко над 718 000, като по-сериозен ръст има при основните свине-майки.

По-малко мляко, повече внос

За последните пет години производството на сурово мляко в България е намаляло с близо 25%. За същия период вносът на млечни продукти е нараснал с 43%.

Според специалисти кризата не се дължи на един-единствен фактор, а представлява "перфектна буря от проблеми", останали в сянката на политическата нестабилност и поредицата от избори между 2021 и 2026 г.

След пандемията секторът понесе силен инфлационен удар. Фуражите, електроенергията и ветеринарните лекарства поскъпнаха многократно, докато изкупните цени на суровото мляко останаха потиснати. Преработвателите компенсираха недостига с по-евтино сухо мляко и суровини от други европейски държави.

Африканската чума по свинете, инфлуенцата по птиците и последните огнища на шарка по овцете доведоха до принудителното умъртвяване на стотици хиляди животни. Държавните компенсации често покриваха единствено преките загуби, но не и пропуснатите приходи или месеците, необходими за възстановяване на стадата.

Животни се превозват на стотици километри

Липсата на местни кланици остава сред най-тежките проблеми, особено в планинските райони. Много стопани са принудени да превозват животните си на стотици километри или да ги продават на прекупвачи на изключително ниски цени.

Именно тук европейската мярка за финансиране на малки и мобилни кланици може да се окаже решаваща за оцеляването на българските ферми.

Към момента едва около 20% от говеждото месо, използвано в родната месопреработвателна индустрия, е произведено в България. При пилешкото месо делът на българската продукция е около 50%.

Евтиният внос продължава да оказва натиск върху местните производители и да ги отказва от инвестиции в разширяване на стопанствата и производствения капацитет.

Между надеждата и натрупания скептицизъм

Първата европейска Стратегия за животновъдството показва, че Брюксел признава последствията от дългогодишното пренебрегване на сектора. За България обаче същинската работа тепърва започва.

Европейските насоки трябва да бъдат превърнати в реална национална политика, която да спре изчезването на малките стопанства, да ограничи обезлюдяването на селските райони и да върне по-голям дял българско месо и мляко на пазара.

Стратегията върви в правилна посока, но докато не бъдат предприети ясни и последователни стъпки - особено за защитата на малките ферми - животновъдите и преработвателите у нас ще посрещат обещанията от Брюксел със смесица от надежда и скептицизъм, натрупан след години на бюрократични пречки.