Атанас Русев: Русия тества готовността на НАТО да реагира

Ударите с дронове по два кораба на границата на българската черноморска икономическа зона вероятно идват от Русия. Това, което виждаме през тази година е една засилена кампания на Русия за закриване на възможностите на Украйна да използва търговския маршрут през Черно море. Говорим за ескалация, която е малко под необходимите критерии за задействане на члена за колективна отбрана на Алианса. Рискът Русия да атакува директно НАТО нараства с всеки месец. Това коментира ръководителят програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията Атанас Русев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Ударите с дронове по два кораба (единият потопен) на границата на българската черноморска икономическа зона по косвени данни може да се заключи, че идват от Русия

„Траекторията, маршрутът на самите кораби съвпадат с коридора, който Украйна използва за износ на продукция.“

Директна провокация към България няма. Това, което виждаме през тази година е една засилена кампания на Русия за закриване на възможностите на Украйна да използва търговския маршрут през Черно море.

Цели се нанасянето на максимални щети и принуждаване на украинското правителство да отстъпи пред руските искания, посочва Русев.

Тази кампания е и тестване на готовността на НАТО да реагира 

Руските дронове вече засягат граничните държави по източния фланг на НАТО (включително и България преди около месец-два).

„Говорим за ескалация, която е малко под необходимите критерии за задействане на члена за колективна отбрана на Алианса.“

Европейските страни се опитват да се въздържат. Всичко това е една игра на нерви. Трудно е да се прецени доколко Русия би атакувала директно страна от НАТО, но рискът се покачва месец след месец, смята анализаторът.

Малко рано е да спекулираме, че България не е успяла да защити своето икономическо пространство.

Дроновете се развиват експлозивно, включително при хибридни атаки на територията на ЕС. Пример е инцидентът на летището в Лайпциг (за който Германия обвини Русия – бел. ред.)

България със сигурност не е достатъчно подготвена да реагира на подобен тип заплахи. Основна цел на властите у нас трябва да е развиването на такъв капацитет, изтъква той.

Нашето правителство подхожда колебливо към участието в т.нар. „въздушна стена“ по източния фланг на НАТО

Въпросът не е само да се закупи анти-дрон система, но и да се участва в развойната дейност на тази технология. Важно е стратегическото партньорство по темата с Украйна и ЕС.

Ако изобщо е възможно дипломатическо решение на ескалацията в Черно море, то трябва да стане чрез съвместно участие на всички държави от региона, смята Русев.

„Инцидентите рискуват на практика прекратяване на търговското корабоплаване в Черно море, ако застраховките за превозите скочат.“

Турция (чиято собственост са ударените кораби, макар и плаващи под чужди флагове) засега се въздържа от резки движения по отношение на конфликта, може би защото няма достатъчно инструменти за въздействие.

Относно полета на FlyDubai от ОАЕ за Тел Авив,

при който вторият пилот рани първия в осуетен от пътниците опит да овладее самолета, има данни за радикализация на извършителя. Никоя терористична организация не пое отговорност.

Този инцидент вероятно ще засили допълнително ветинг процедурите при назначаване на пилоти. Правилата на Израел за недопускане на чужди пилоти в полети от и до страната досега не са важели за чуждестранни авиокомпании.

След инцидента очаквам да се търси някаква комуникация между авиокомпаниите по отношение на персонала, за да не се случва така, че един човек, който вече е освободен поради съмнения за радикализация да бъде наеман отново от друга компания, казва Атанас Русев.

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria