Какво разкрива скандалът с фиктивните хоспитализации?

Случаят с хилядите отчетени хоспитализации в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив е симптом на много по-дълбок проблем в българското здравеопазване, който няма да бъде решен с поредната проверка. Около тази теза се обединиха бившият здравен министър д-р Мими Виткова и бившият директор на "Пирогов" доц. Спас Спасков в студиото на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.

Според тях причините трябва да се търсят в самия модел на здравната система - финансирането на болниците, липсата на достатъчен текущ контрол и разпределянето на ограничен финансов ресурс между все повече лечебни заведения.

"Странно ми е, че здравната система е деградирала до такава степен. Това е университетска болница. Как е възможно да се стигне до това морално дъно?", попита Виткова.

Тя обърна внимание на мащаба на отчетената дейност в пловдивската болница - около 24 000 клинични пътеки за три години.

"Всеки ден са влизали и излизали по 30 и повече пациенти. Къде са всички институции досега, които не са видели нищо?", попита бившият здравен министър.

"Правим контрол при сензация, а не текущ"

Виткова отправи критики и към реакцията на Министерството на здравеопазването след разкриването на случая.

"Най-позорното е, че Министерството на здравеопазването дава брифинг и обявява: от днес започва контрол. Правим контрол при сензация, а не текущ", заяви тя.

Доц. Спасков отбеляза, че подобни случаи не се появяват за първи път и периодично водят до акции и проверки, без да бъде отстранен проблемът в основата им.

"Трябва да разгледаме въпроса като цялостна здравна система, а не отделно. Проблемът е, че цялата здравна система действа в нездрави условия", посочи той.

Според него част от клиничните пътеки остават недооценени. Ако недопустимите практики бъдат прекратени, без едновременно с това да бъде променен начинът на финансиране, някои лечебни заведения могат да се окажат в тежко финансово положение.

"Трябва да лекуваме здравната система изцяло", подчерта бившият директор на "Пирогов".

От 144 болници до над 340

Според Виткова един от фундаменталните проблеми е превръщането на здравеопазването в пазар.

"Консумираме плодовете на пазара в здравната система. Обявихме здравната система за пазар и я докарахме до сергия. Медицината отстъпи пред парите", заяви тя.

По думите ѝ през 90-те години в България е имало 144 болници, докато днес броят им надхвърля 340. Дори броят на леглата да не се е увеличил със същия темп, всяко лечебно заведение изисква средства за сгради, апаратура и персонал.

"Искаме с ограничен ресурс да поддържаме повече болници. Издържаме излишни структури", посочи Виткова.

Тя обърна внимание и на доплащането от пациентите, което по думите ѝ в България достига 30-40%, докато в Германия и Франция е около 8-10%.

Европейски очаквания с много по-малко средства

Доц. Спасков постави акцент върху разликата между средствата за здравеопазване у нас и в други европейски държави. По думите му в някои страни разходите достигат около 5000 евро на човек, докато в България са приблизително 700-800 евро.

"Иска ни се да имаме едно и също - не е възможно. С тези пари може да се извърши определен обем работа. Ако е по-евтино, проблемът се прехвърля към заплатите", заяви той.

Според Спасков финансовият недостиг създава условия лечебните заведения да търсят различни начини за компенсирането му, включително чрез недопустими практики.

"Изключително лошо е да живеем в условията на лъжа", подчерта той.

Контрол преди НЗОК да плати

По конкретния случай доц. Спасков очаква да бъдат установени виновните лица, но предупреди, че наказването им няма да реши системния проблем.

Като една от възможностите за по-ефективен контрол той посочи използването на новите технологии. Автоматизирани проверки биха могли да откриват необичайни отклонения в отчетената болнична дейност още преди НЗОК да извърши плащанията.