Йотова: Атаките срещу кораби в Черно море вече не са инциденти, а военни действия

Трябва да гарантираме свободата и сигурността на корабоплаване в Черно море, това е първата ни и основна задача, заяви президентът Илияна Йотова при откриването на международната конференция за сигурността в Черно море в София.  

Едва ли преди една година, когато разговаряхме за тази конференция, сме предполагали колко актуална ще бъде тя, защото днешната тема е  „Черно море и Източна Европа: ключ към сигурността на Европа“, аз бих  добавила - „ключ към сигурността на целия свят“, каза Йотова.

Днес Черно море е едно от ключовите пространства на нашата национална, европейска и световна сигурност, посочи президентът. Войната между Русия и Украйна доведе до съществено влошаване на средата за сигурност в региона и промени начина, по който трябва да разглеждаме в 21 век какво днес е морска сигурност, свобода на корабоплаване, защита на критична инфраструктура, отбеляза тя. Последните случаи с атаките върху търговски кораби не са вече инцидент, а това са реални военни действия. Те поставят под въпрос не само сигурността на отделни кораби и екипажи, а и принципите на свободно и безопасно международно корабоплаване, заяви Йотова.

На Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) се постигна съгласие около българското предложение за европейски рамков механизъм за сигурност и безопасно корабоплаване в Черно море, посочи държавният глава. По думите й целта е не създаване на нови структури, а по-доброто използване на вече съществуващи способности.

Днес трябва да изпратим ясен и силен сигнал - Черно море трябва да бъде зона на стабилност, предвидимост и мир, и България има интерес и отговорност да отстоява тази кауза, заяви Илияна Йотова.

Тя предупреди и за нарастващите рискове от използването на все по-високотехнологични и далекобойни безпилотни системи. Заплахите засягат не само корабоплаването, но и пристанищата, енергийните обекти, подводните комуникационни кабели, транспортните коридори и други стратегически обекти.

„Войната излезе от бреговете на двете страни и доплува до България. Това ни засяга пряко и днес България не може да стои безучастна“, заяви Йотова.

Президентът припомни, че на заседанието на КСНС на 7 октомври е постигнато съгласие около българското предложение за европейски рамков механизъм за сигурност и безопасно корабоплаване в Черно море. Механизмът трябва да включва европейска система за ранно предупреждение при заплахи за гражданското корабоплаване, обмен на информация в реално време между държавите членки, европейските агенции и международните организации, както и изграждане на обща картина на морската обстановка в региона. Сред предложените мерки са още използването на сателитни системи за наблюдение, общи протоколи за реакция при инциденти с търговски и граждански кораби и засилена защита на критичната морска инфраструктура и морските екосистеми.

„Целта е не създаване на паралелни структури, а по-доброто използване на вече съществуващи европейски възможности и тяхното изпълване със съдържание“, обясни Йотова.

Тя подчерта, че България ще използва възможностите си като член на НАТО за засилване на въздушното и морското наблюдение в региона и за укрепване на системите за защита, при пълно спазване на международното право.

Президентът отбеляза значението на регионалното сътрудничество с Румъния и Турция. България работи с партньорите си за изграждането на съвместен българо-румънски център за морска сигурност и участва във военноморската противоминна група в Черно море.

България е готова да поеме активна роля в преговорите за постигане на консенсус между шестте черноморски държави за мораториум върху бойните действия в Черно море, заяви още президентът.

„Нито една система за наблюдение, нито една противодронова способност и нито един механизъм за защита на инфраструктурата не могат да заменят необходимостта от политически решения на конфликта“, посочи Йотова.

Според нея най-голямата гаранция за сигурността на региона е прекратяването на военните действия и използването на всички политически и дипломатически канали за подготовка на преговори за мир.

Президентът акцентира и върху екологичните рискове от атаките срещу кораби, част от които вече са потопени. По думите ѝ България ежедневно изследва морската вода за евентуално замърсяване, но са необходими своевременни мерки за опазване на Черно море.

В заключение Йотова посочи три основни направления за действие: национална отговорност и мерки за защита, съюзническа солидарност в рамките на НАТО, ЕС и международните организации, както и постоянен дипломатически ангажимент за прекратяване на военните действия и постигане на устойчив мир.

„Нека направим така, че Черно море да остане море, което свързва, а не пространство, което разделя“, призова президентът.