Йотова след КСНС: Разделение имаше само по един въпрос

Президентът Илияна Йотова направи коментар след проведения вчера КСНС заради атаката с дрон в Черно море. По думите на държавния глава страната ни трябва да поеме активна дипломатическа роля за прекратяване на войната в Украйна и за гарантиране на сигурността в Черно море. 

В коментар за проведеното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност  Йотова отхвърли опитите темата за морската сигурност да бъде превърната в част от предизборната кампания. 

“Да, ние сме в предизборна кампания. Естествено, че всеки ще го използва така, както намери за добре. Макар че темата, която вчера разгледахме, не може да бъде изборна тема. Тя беше свързана с рисковете и заплахите за морската ни сигурност и за критичната инфраструктура на България“, заяви президентът.

Йотова е категорична, че са необходими спешни действия и подчерта, че въпреки политическите разногласия, заседанието е позволило да бъдат обсъдени подробно рисковете пред страната. Разговорите са продължили близо пет часа и половина, като са били изслушани доклади на службите за сигурност и на всички министерства, имащи отношение към темата.

Според Йотова участниците са постигнали широко съгласие по документ, който за първи път съдържа не само оценка на заплахите, но и конкретни препоръки към изпълнителната и законодателната власт, както и предложения за действия в рамките на Европейския съюз, НАТО и ООН. Окончателният текст обаче не е получил подкрепата на четирима от участниците.

Имало е и разногласия

Президентът обясни, че основното противоречие е било свързано с подхода към прекратяването на военните действия в Украйна. “Аз съм привърженик на това да се направи всичко възможно час по-скоро да има коалиция за мир. Европейско предложение, в което България активно да участва, за да предложим и ние текст за мир в Украйна, за приключване на военните действия с участието на всички страни“, посочи Йотова.

Според нея липсата на дипломатическо решение създава опасност от допълнителна ескалация, която ще засегне не само Черноморския регион, но и европейската сигурност като цяло.

Тя предупреди за растящите разходи за въоръжение, икономическите последици от конфликта и продължаващата загуба на човешки животи.

“Алтернативата на това според мен е все по-голяма ескалация на войната, все повече опасности не само в Черно море, но и за целия този регион, все повече средства, които ще се плащат за производство и употреба на оръжие, и, за съжаление, много млади животи, които си отиват всеки ден“, каза Йотова и уточни, че останалите участници са имали различно виждане по този въпрос, но не пожела да говори от тяхно име.

Три основни направления

Държавният глава открои три основни направления, по които според нея е постигнато съгласие. Първото е активизирането на политическите и дипломатическите усилия за започване на преговори за прекратяване на войната.

“Трябва да бъдат използвани всички политически и дипломатически канали, за да седнем на масата на преговорите. Това няма да стане за ден-два. Разбира се, че такива преговори се водят на различни нива, но този разговор трябва да започне, защото и самата война, и последиците от нея са катастрофални“, подчерта Йотова.

Втората стъпка предвижда спешни консултации с Турция и Румъния за осигуряване на безопасно корабоплаване в Черно море, включително в районите, свързани с изключителните икономически зони на трите държави.

Третото предложение е да започнат разговори между всички шест държави с излаз на Черно море за постигане на общо решение относно възможен мораториум върху използването на дронове в морския регион. Според президента подобна инициатива би могла да допринесе за ограничаване на рисковете за гражданското корабоплаване и критичната инфраструктура.