57% от българите възприемат агресията като средство за придобиване на авторитет

През последните три години проявите на всякакви форми на агресия са се увеличили според 53% от българите. Това показват данните от национално представително проучване, извършено от изследователски център "Тренд" сред 800 души по метода "лице в лице" в периода 5-18 септември 2026 г. Данните бяха представени от социолога Евелина Славкова.

По думите ѝ по-големият дял от отговорилите по този начин живеят в столицата и по-големите градове. Според две трети от анкетираните проблемът с агресията е много сериозен и едва 3% са на обратното мнение. 

Почти всеки втори българин (46%) допуска, че един шамар понякога може да бъде приемлив начин за възпитание на дете, всеки четвърти българин е бил обект на агресия на пътя, всеки трети променя поведението си заради страх от агресия, показват още данните. От участниците в проучването 96% определят агресията като сериозен обществен проблем. Не приемаме агресията, но я прилагаме, което е противоречие и данните от проучването са червена лампа към институциите, каза още тя. 

Агресията като източник на авторитет - тревожен сигнал за обществото

Един от най-тревожните резултати е, че 57% от анкетираните посочват възприемането на агресията като средство за придобиване на авторитет и социален статус сред факторите за повтарящо се агресивно поведение.  „Един от най-тревожните резултати е, че над половината от българите посочват възприемането на агресията като средство за придобиване на авторитет и социален статус сред причините за повтарящото се агресивно поведение. Това е опасен сигнал за ценностите, които формираме като общество, и за примера, който даваме на децата си. Агресията е огледало на обществото ни и промяната изисква превенция, лична отговорност и конкретни институционални действия“, заяви Калина Крумова, председател на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“. По думите ѝ агресията има много повече проявления от тежките престъпления, домашното насилие и училищните побоища. Тя присъства в ежедневното общуване, в отношението към децата, в конфликтите между възрастните и в поведението на пътя. „Посочваме проблемите, подкрепени с данни, и предлагаме конкретни решения. Ключът към промяната е превенцията. Тя трябва да започва достатъчно рано и да обхваща както децата, така и възрастните, които им дават пример“, допълни Крумова.

Семейството и училището - основа на превенцията

Резултатите от изследването показват, че 46% от българите приемат възможността шамарът понякога да бъде допустим възпитателен подход. Според сдружението тези данни изискват системна работа за насърчаване на възпитание без насилие, подкрепа на родителите и развитие на умения за разрешаване на конфликти.

„Агресивното поведение не възниква изолирано. То се формира и затвърждава под влияние на средата, възпитанието и моделите на общуване, които човек усвоява. Затова превенцията трябва да обхваща както децата, така и родителите. Достъпът до психологическо консултиране е съществена част от този процес - колкото по-рано човек получи подкрепа, толкова повече възможности има да се предотврати задълбочаването на проблема“, коментира психологът Младен Владимиров. Владимиров има над 20 години професионален опит в работата с агресивно поведение в институционална среда, както и в индивидуалната и груповата психологическа практика. Той е участвал и в разработването на въпросника за националното изследване.

Всеки четвърти българин е бил обект на агресия на пътя

Според проучването 26% от българите са били обект на агресия на пътя през последните три години, а 48% са ставали свидетели на подобни прояви през последната година. От Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ подчертават, че поведението зад волана е част от общата култура на отношенията между хората и илюстрира характера на водача.

Страхът от агресия променя ежедневието

Данните показват, че 35% от българите са избягвали поне понякога определени места, ситуации или часове от денонощието през последната година заради страх от агресия. Страхът за собствената сигурност или тази на близките е посочен от 52% от анкетираните като възможна причина хората да не подават сигнали или да не съдействат като свидетели.. В тази връзка сдружението предлага подобряване на механизмите за подаване на сигнали, защита на пострадалите и свидетелите и ефективно санкциониране на проявите на насилие.

Личните последици от агресията и необходимостта от навременни действия бяха сред темите, поставени и от Татяна Карова, председател на Сдружение „Българо-турски дамски бизнес клуб“. „В моето семейство има смъртен случай и знам, че подобна трагедия може да се случи на всеки. Съществуват инструменти за превенция и защита. Ние предлагаме и разработваме такъв, който отдавна функционира успешно в Турция. Въпросът е да имаме волята да използваме всички възможни методи на превенция навреме. Необходимо е да действаме, преди поредната трагедия да ни напомни колко висока е цената на бездействието“, посочи Карова.

„Тренд“: Обществото осъжда агресията, но приема част от проявленията ѝ

„Изследването регистрира ясно противоречие в обществените нагласи. От една страна, 96% от българите определят агресията като сериозен проблем, а от друга, 46% допускат, че шамарът понякога е приемлив начин за възпитание на дете. Това показва, че общественото осъждане на агресията съществува едновременно с толерантност към определени нейни проявления“, посочи Евелина Славкова от социологическа агенция „Тренд“. Сред факторите за повтарящи се прояви на агресия анкетираните открояват употребата на алкохол и наркотични вещества (64%), възприемането на агресията като средство за авторитет (57%), нормализирането на агресивното поведение (54%) и усещането за липса на последствия (53%). Като приоритетни мерки респондентите посочват превенцията на употребата на алкохол и наркотични вещества (58%), засилването на полицейския контрол (55%), подкрепата за семейства и деца в риск (53%) и по-ефективните санкции (47%).

Мадлен Митева, директор на дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта сподели, че превенцията на агресията сред младите хора изисква последователна работа, достъпни възможности за участие в спортни и младежки дейности и среда, в която те развиват умения за общуване, самоконтрол и разрешаване на конфликти. „Важно е институциите, семействата, училищата и гражданските организации да работят съвместно, така че превенцията да достига до младите хора преди възникването на тежки проблеми“, добави тя като представи част от мерките, които Министерството прилага в тази насока.

Психологическата подкрепа, дигиталните зависимости и ролята на медиите

Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ поставя сред приоритетите си разширяването на достъпа до психологическо консултиране, включително за родители и деца, които изпитват затруднения в общуването и управлението на конфликти. Организацията настоява превенцията на дигиталните зависимости и рисковото използване на технологии също да намери по-ясно място в политиките, насочени към децата и младите хора.

От сдружението подчертават и ролята на медиите за промяната на обществените нагласи. Според Калина Крумова общественото внимание към превенцията трябва да бъде постоянно, а не да се активизира единствено след тежки престъпления, случаи на домашно насилие или училищни побоища.

Плашещо е, че хората нямат доверие, че ще получат помощ от институция, а и трябва да се замислим дали, ако хората подадат сигнал, ще можем да ги защитим, каза психологът Младен Владимиров. По думите му големите градове са носители на агресия заради урбанизацията и анонимността. Обществото е узряло за превенция, за психологическа работа, каза още той. Според психолога младите хора трябва да знаят, че имат право на всякаква емоция, но нямат право на всякакво поведение.  

Мадлен Митова от Министерството на младежта и спорта изрази безпокойството си от изключително притеснителните 42% одобрение на агресията у дома. Не можем да се намесим в семейството, но можем да се намесим в социалната среда, каза още тя и посочи, че министерството има програма за финансиране на младежки центрове, в които младите хора могат да се включват, да развиват социални умения, да работят в екип, да изграждат отношения, основани на взаимно уважение. По думите ѝ тези младежки центрове ще намерят място в правния мир чрез законови промени, като целта е да им се осигури финансиране. Превенцията на агресията чрез спорт е основният ключ сред 15-18 годишните, добави тя. 

Национално представителното проучване е проведено от социологическа агенция „Тренд“ в периода 5 - 11 септември 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани чрез преки лични интервюта.

Изследването е възложено и финансирано от Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.