Велев: По-високата минимална заплата може да работи срещу хората

С 12,80 евро се предвижда увеличение на минималната работна заплата в Бюджет 2027. Така от 1 януари минималното възнаграждение ще е в размер на 660 евро. Темата в предаването “България сутрин” коментираха председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и икономистът доц. Щерьо Ножаров.

Според Велев прекомерният акцент върху минималната работна заплата води до изкривяване на доходите и до определяне на възнаграждения, които не съответстват на производителността на труда.

По думите му фиксация върху минималната работна заплата е контрапродуктивна. “Тя е с 40 евро повече, отколкото можеше да бъде съгласно новото законодателство, и е два пъти по-голяма, ако ние бяхме Америка", на мнение е Велев.

Той е на мнение, че работещите не са длъжни да получават минимално възнаграждение, тъй като могат да изработват и значително по-високи заплати. Велев подчерта, че в реалната икономика размерът на доходите трябва да бъде свързан с труда и постигнатите резултати.

"Минимална заплата трябва да се получава от 3 до 5% от хората, а не като у нас - около 37%".

Бюджетни ограничения

Пред Bulgaria ON AIR икономистът доц. Щерьо Ножаров обърна внимание на бюджетните ограничения и на възможностите за определяне на минималната работна заплата в условията на процедура по свръхдефицит.

"Всичко е национално решение и синдикатите нямат правно основание, на което да се позоват. За правителството е по-важно коя е възможната формула в процедура на свръхдефицит", коментира икономистът.

Според Ножаров при подобни обстоятелства решенията трябва да се съобразяват с наличните финансови възможности.

Велев предупреди, че административното повишаване на минималното възнаграждение, без съобразяване със състоянието на икономиката, води до сближаване на различните нива на заплащане.

"Вдигането на минималната работна заплата административно, несъобразено със състоянието на икономиката, сплесква пирамидата на доходите. Тази добрина да се дават по-големи минимални работни заплати работи срещу хората”, категоричен е икономистът.

Доц. Ножаров коментира и възможностите за намаляване на бюджетния дефицит чрез промени в капиталовите разходи. Според него отлагането на инвестиции не води до структурно и трайно подобрение на публичните финанси, защото необходимите инфраструктурни проекти продължават да чакат изпълнение.

АИКБ настоява за дефицит под 3%

Асоциацията на индустриалния капитал в България е препоръчала бюджетният дефицит да бъде под 3%, добави Велев.

Според него страната ни  разполага с добра данъчна система и събираемостта на приходите е на добро равнище, поради което по-големи възможности за подобрение има при разходите.

"Ние имаме добра данъчна система и тя не се променя. В приходната част имаме добра събираемост. Повече резерви има в съкращаване на разходите", добави председателят на Общото събрание на АИКБ.

Той посочи и проблемите в индустрията, като отбеляза, че България е сред държавите в ЕС с най-бърз спад на промишленото производство.

Гледайте видеото с целия разговор.