Ще се превърне ли президентският вот в протест срещу властта?

Избирателната активност на президентските избори се очаква да бъде около 40%, но поредица от събития извън предизборната кампания може да повлияе както на участието във вота, така и на крайния резултат. Това коментираха социолозите Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" и Добромир Живков от "Маркет Линкс" пред bTV.

Според Димитрова традиционно повече граждани участват в първия тур на президентските избори, докато при балотажа активността намалява, тъй като част от избирателите не подкрепят нито един от двамата останали кандидати.

"На първия тур желаещи да гласуват са повече. Част от хората, които са гласували за някои от кандидатите на първи тур, логично отпадат на втория. Кандидатите остават двама и като правило вторият тур е с по-ниска мобилизация, отколкото първият", обясни тя.

Социологът припомни, че на президентските избори през 2021 г. активността е достигнала около 40-40,5% на първия тур и приблизително 34% на втория.

Събитията извън кампанията променят нагласите

Последното проучване на "Алфа Рисърч", проведено между 18 и 22 октомври, отчита очаквана избирателна активност от около 40%. Данните показват леко повишаване на готовността за гласуване спрямо началото на кампанията, но според Боряна Димитрова действителното поведение на избирателите остава трудно предвидимо.

"Нека да тръгнем от последните ни проучвания, защото сега можем само да гадаем какво точно ще се случи. Ние измерваме някъде около 40% избирателна активност. Говоря за последното проучване от 18-22 октомври. Съвсем лека мобилизация имаше спрямо проучването в началото на кампанията. Тази поредица от неочаквани събития - главните герои на тази кампания не бяха героите в самата кампания, а събития извън кампанията. Ударите по търговски кораби в Черно море, инцидентът с журналист, убийството - създават една среда на несигурност. Тоест основните събития, които най-горещо бяха отразени, са събития извън самата кампания, но които оказват влияние в много посоки", коментира тя.

По думите ѝ геополитическите въпроси, които доскоро са изглеждали далечни за голяма част от обществото, вече се възприемат като непосредствен риск. Това може да насърчи някои граждани да гласуват, докато усещането за финансова и физическа несигурност има обратния ефект.

"В началото геополитическата дилема, която изведнъж стана част от ежедневието, вместо абстрактна дилема, по която да се разсъждава в студията, изведнъж хората я видяха като нещо съвсем близко, което може да ги засегне. Това мобилизира в някаква степен, защото и фокусира дебата. Когато говорим за общо чувство за финансова и физическа несигурност - това като правило леко демобилизира. Но нека да видим в днешния ден", посочи Димитрова.

Непознати кандидати и разочаровани избиратели

Добромир Живков от "Маркет Линкс" обърна внимание, че кандидатите за президент не са били сред най-разпознаваемите фигури на политическата сцена през последните години. Според него това е принудило избирателите тепърва да изграждат впечатления за тях в хода на кампанията.

"От една страна, имаме кандидати, които не са били на първа политическа линия през годините. Те не са докрай така добре познати на широката аудитория. Обществото тепърва си изгражда малко по-конкретни представи за тях, което се случва в кампанията. И то се случва, как да кажа, малко или много на един бял лист и хората се опитват да разберат какви точно са тези двама кандидати", обясни социологът.

Живков смята, че събитията от последните седмици по-скоро обезкуражават част от избирателите, вместо да ги мотивират да участват в политическия процес.

"Случващото се отказва хората, прави ги по-малко заинтригувани от политическата битка за президентския пост. Кара ги да мислят наистина, че всъщност няма особено какво да се промени от този вот. Такъв тип събития обичайно всъщност би трябвало да провокират един протестен характер на вота. А ние трябва да кажем, че протестният характер на вота беше изразходван до максимална степен през април", отбеляза той.

Според него обществените нагласи остават силно разделени. Докато едни продължават да подкрепят управляващите и да очакват положителни промени, други вече губят доверие дори в политическите сили, за които са гласували на изборите през април. Въпреки разочарованието обаче те все още не са готови да изразят недоволството си чрез президентския вот.

"Сега в момента обществото е разделено. Част от него подкрепя управлението и търси още надежда в това какво ще се случи през следващите месеци. Но други са готови да се отказват, дори от тези, за които са гласували през април. И не са все още готови да протестират и да протестират чрез гласуването на президентските избори", коментира Живков.

Може ли президентският вот да се превърне във вот на недоверие?

Социологът допуска, че геополитическата обстановка и вътрешнополитическото напрежение могат да мобилизират по-скоро градските избиратели с десни убеждения, но същевременно да отблъснат други групи от участие.

"А събитията, които се случват, очаквано би следвало да мобилизират именно такъв. Така че тук, от една страна, ние ще видим по-скоро по-градски, по-десни хора, които са мобилизирани и по геополитическата, и по цялата тема, свързана с контекста в страната. Но от друга страна пък, може би, ще откажат много други хора", допълни той.

Според Добромир Живков най-важният въпрос е дали президентските избори няма да се превърнат в своеобразен вот на недоверие към настоящото управление. Той не изключва подобно развитие да доведе до резултати, които значително се различават от предварителните социологически измервания.

"Големият сюжет, който може да се случи на тези избори - ние още довечера ще го разберем, след 20:00 часа, е фактически дали президентският вот няма да се превърне във вот на недоверие към сегашното управление. Защото това ми е основната хипотеза. Ако натам се развият нещата, то ние можем да видим доста по-различен резултат дори от предварителните ни проучвания", заключи той.