Как гласува България по възраст, образование и убеждения

От данните от екзитпола на социологическа агенция “Тренд“ на първия тур на президентските избори се виждат отчетливи социално-демографски различия в подкрепата за основните кандидати. 

Най-съществени са разделенията по възраст, образование и тип населено място. Електоралните профили на Илияна Йотова и Андрей Гюров се различават значително, като двамата кандидати мобилизират различни социални групи.

Изследването на "Тренд" с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки е финансирано от "Нова броадкастинг груп" и "Евронюз".

Младите избраха Гюров

Младите избиратели са категорични е избора си - за тях лидер е Андрей Гюров. В групата от 18 до 29 години той получава 42,5% срещу 27,1% за Илияна Йотова. Подобна е картината и сред хората на възраст между 30 и 39 години, където Гюров събира 40,5%, а Йотова - 27,8%.

При избирателите между 40 и 49 години подкрепата за двамата практически се изравнява - 34% за Йотова и 34,1% за Гюров. С напредването на възрастта обаче съотношението се обръща категорично в полза на Йотова.

Сред хората над 70 години Йотова получава 56,8% срещу 22,2% за Гюров.

Показателно е, че над 40% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години, докато при Гюров този дял е 22,6%. В същото време повече от една трета (36,1%) от електората на Гюров е на възраст под 40 години, докато при Йотова този дял е 21,4%. Тези данни показват съществено поколенческо разделение между двата основни електората.

Как са гласували в столицата и извън нея

От данните на социологическото проучване се вижда и още едно разделение - между столица и останалата част от страната.

Гюров печели категорично София с повече от двойна преднина. В областните градове обаче Йотова има преднина – 34,8% срещу 30,8%. В малките градове и селата обаче нейното превъзходство е значително.

Близо една трета (31,8%) от всички гласували за Гюров са жители на столицата, докато при Йотова този дял е едва 12,2%. Обратно, 45,8% от електората на Йотова живее в малки градове и села, докато при Гюров този дял е 26%. Данните очертават ясно изразено териториално разделение, при което Гюров концентрира подкрепата си в столицата и големите градски центрове, докато Йотова има значително по-силни позиции в малките населени места.

Образованието също се откроява като разделителна линия. Сред избирателите с висше образование Андрей Гюров води с 39% срещу 31,7% за Илияна Йотова. При хората със средно образование съотношението е обратното - 41,3% подкрепят Йотова, а 24,7% Гюров. Близо две трети (65,5%) от избирателите на Гюров са с висше образование, докато при Йотова този дял е 47,1%.

Електорален профил

Електоралният профил на Костадин Костадинов се отличава от този на двамата водещи кандидати. Близо две трети (65,9%) от неговите избиратели са на възраст между 40 и 69 години. Младите до 30 години формират 9,1% от електората му, а хората над 70 години – 10,2%.

По отношение на образованието 54,4% от гласувалите за Костадинов са с висше или полувисше образование, 42,5% – със средно. Образователният профил на неговите избиратели е близък до този на всички гласували, което показва, че при него не се наблюдава толкова отчетливо образователно разделение, каквото има между Йотова и Гюров.

Данните показват и различна степен на предварителна мобилизация електоратите на двете основни кандидатпрезидентски двойки. Две трети (66,3%) от избирателите на Илияна Йотова са взели решение за своя вот още преди началото на предизборната кампания. При Андрей Гюров този дял е 53,1%. За сметка на това една четвърт (25,4%) от подкрепилите Гюров са взели решение в рамките на кампанията, докато при Йотова този дял е 16,7%. Това очертава по-рано формирана подкрепа за Йотова и сравнително по-силна мобилизация на Гюров в хода на кампанията.

Общо 55,7% от всички гласували са решили кого да подкрепят преди началото на кампанията, 20,9% са взели решение по време на кампанията, 10,4% - в последните няколко дни, а 9,3% - в самия изборен ден. Това показва, че макар мнозинството да е имало предварително формирани предпочитания, близо една пета от избирателите са направили своя избор в последните дни или непосредствено преди да гласуват.

Партийният произход на гласовете разкрива различна степен на консолидация и преливане между политическите сили. Илияна Йотова успява да привлече 71,2% от гласувалите за “Прогресивна България“ на парламентарните избори през април 2026 г., както и 76,9% от избирателите на БСП - Обединена левица. За нея гласуват и 22,9% от тези на ГЕРБ-СДС.

Андрей Гюров успява да консолидира 86,2% от избирателите на ПП-ДБ от парламентарния вот през април. Същевременно той привлича 47,6% от гласувалите за ГЕРБ-СДС. Към Гюров се насочват и 12,3% от избирателите на „Прогресивна България“.

Изследването на "Тренд" с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки е финансирано от "Нова броадкастинг груп" и "Евронюз".