Огнян Минчев: Лавината на Радев тръгна надолу

Политологът Огнян Минчев определя резултатите на първия тур от президентските избори като начало на бързия крах на популистката вълна около Румен Радев. Според него само за шест месеца очакванията за политическо „чудо“ са се превърнали в разочарование заради управленската безпомощност, икономическите проблеми и външнополитическото позициониране на страната. Минчев прави паралел с проекта на Симеон Сакскобургготски от 2001 г., но подчертава, че този път сривът е много по-бърз и демонстративен.

Ето и коментарът му, който той публикува във фейсбук: 

"Възможно е резултатите от днешните избори да бъдат използвани като типичен пример за бързо спадане на популистка вълна в бъдещите учебници по политически науки. Няколко фактора допринесоха за безпрецедентно краткото време - шест месеца - между вдигането на популистката вълна на мощно афективно очакване за "чудо" от "прогресивната" оферта на Румен Радев, и нейното пълно отминаване, "спихване" на първи тур от президентските избори. 

Първият фактор, продължилата около шест години политическа криза - задънена улица след юли 2020 г. Почти милион и половина български избиратели се довериха на Радев поради не толкова очакването, колкото надеждата, че България може да бъде управлявана едновременно стабилно, относително ефективно и донякъде почтено. 

Вторият фактор, разиграването на мрежов електронен алгоритъм за 19 април, който целенасочено максимизира посланията за очаквано "чудо" с идването на Румен Радев на власт. Потенциалът на този тип алгоритъм е впечатляващ, достатъчно е да припомним резултатите от референдума ЗА Брексит, които бяха моделирани от първия масов опит за подобна алгоритмична манипулация от страна на IT компанията Cambridge Analytica. Масираното информационно въздействие се мултиплицира многократно в последния етап на една предизборна кампания, но балонът се "спихва" бързо със спирането на манипулативния информационен натиск след изборите.

Третият фактор, очевидната безпомощност в държавното управление на ПБ и лично на Радев - както в стопанската и социалната, така и във външната политика. Ръстът на цените, орязването на бюджетите, ескалацията на публичния дефицит, арогантното заемане на нови и нови огромни суми национален дълг - нищо от това не дава надежда на средния "прогресистки" избирател, особено предвид на предварителните му очаквания за "чудо", които бяха напомпвани безмилостно преди 19 април. В позиционирането на България в тревожното международно обкръжение, Радев се позиционира като хитруващ индивид, говорещ едно в чужбина, а друго - в България. Неговите външни зависимости - спрямо Москва, спрямо Анкара - станаха очевидни. Но тези, които очакваха "разцъфване" на отношенията с Кремъл трябваше да се разочароват от суетенето на Радев, поставил се в ролята на слуга на много господари. А тези, за които Европа е естествения пристан на българския национален интерес са възмутени от бездарното изтегляне на Бългрия в позиция на международна изолация и снизхождение.

Четвъртият фактор, мнозина българи гласуваха за "генерала", уплашени от риска България да бъде въвлечена във война. Кампанията на ПБ обилно подхранваше този страх и свързваше - парадоксално и против всяка здрава логика - националната ни сигурност като функция на някакъв необясним "неутралитет" и "борба за мир". Принадлежността на България кътм ЕС и Атлантическия съюз и тяхната политика на сдържане на Москва бе интерпретирана като риск - вместо като щит - за България. Слугинското суетене около арогантните дронови атаки на Кремъл срещу търговски съдове в Черно море, уплашеният отказ да бъдат квалифицирани атаките и техния автор, замитането на това значимо предизвикателство пред сигурността ни пред общественото мнение - всичко това показа и на най-непретенциозните хора, че от това управление сигурност и стабилност не могат да очакват. Войната се оказа по-близо, вместо да бъде оттласната по-далеч от нас.  

През 2001 г. в България бе реализиран първият масиран популистки проект на Симеон Сакскобургготски, който предложи мистичното сияние на короната като алтернатива на сложното, грубовато, но ефективно управление на СДС-ОДС начело с Иван Костов. Царската харизма увяхна бързо, но тихо - без сензации. Днес очакването за силно управление на "генерала" се срива бързо, демонстративно и с отчайваща за привържениците си скорост. Шест месеца след спечелването на свръхудобно мнозинство и впечатляваща концентрация на властта, "прогресистите" на Радев днес получиха малко повече от 1/3 от гласовете, които получиха напролет. Лавината открито тръгна надолу...

Тепърва ще обсъждаме шансовете на двамата кандидати за балотажа другата неделя. Но каквито и да са резултатите от балотажа - нищо от това, което бе изложено по-горе няма да се промени особено съществено. Предполагам, че Радев и неговото мнозинство ще имат още около шест месеца. За повече - след днешния ден - не съм сигурен...

P.S. Днес е значим политически ден на Балканите. В България несръчният опит за реплика на режима на Орбан от последните шест месеца в лицето на Радев претърпя справедливо и необратимо поражение. В Сърбия протестиращите студенти отстраниха един от най-отблъскващите авторитарни режими в страната и на Балканите след детронирането на Милошевич - режимът на Вучич. Честито на всички, които гледат в посоката на едни наистина отворени, европейски Балкани."