Радев: В бюджета ще повишим средствата за научни инфраструктура и дейност

Колкото и да е трудно, ще повишим в бюджета за 2027 г. средствата за научна инфраструктура и научна дейност - от 35 милиона евро тази година на 62 милиона евро следващата година. И това не е достатъчно, но е важна стъпка, това е ясна заявка на държавата, че ще продължим да подкрепяме всички учени. Ще търсим ефективни форми, не само финансови, а и организационни форми на сътрудничество, каза министър-председателят Румен Радев на церемонията, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН) за връчването на годишните Национални награди за принос в науката „Питагор“.

Церемонията е в Централния военен клуб и бе открита от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев. 

Премиерът даде пример за невероятна форма на сътрудничество между Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT)  и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Най-важното е да задържаме нашите млади таланти и да им предоставяме възможност те да разгръщат своите заложби тук, да изследват, да откриват, да създават в България. В среда, която не отстъпва на водещи научни лаборатории по целия свят, добави министър-председателят Румен Радев.

В началото на словото си премиерът каза, че за него е изключителна привилегия в навечерието на Деня на българските будители да участва в церемонията по отличаването на най-изявените учени в страната ни.

„Когато кажем, че държавата е в дълг към някого, това вече звучи като клише. Но, ако кажем, че държавата е в дълг към българските учени, няма да звучи като клише, защото в продължение на дълги години научната дейност бе недофинансирана. Научният труд бе подценяван, а за съжаление, много често постиженията на българските учени намираха по-голямо признание навън - зад граница, отколкото у нас. Кой губеше от това - всички ние, като общество. Ние, като държава, губехме шансове да се развиваме по-ускорено и да са доближаваме до другите развити страни. Но българската наука устоя, вие устояхте и мога да го кажа най-отговорно, защото не само съхранихте традициите, вие продължавахте да развивате нашата наука и да ковете научни постижения на световно ниво, и точно тази ваша всеотдайност и непреклонност днес ни дават повод за оптимизъм“, с тези думи се обърна премиерът Румен Радев към българските учени.

По думите му потенциалът на една нация вече не се измерва само с нейните природни богатства, с броя на населението, с нейния финансов ресурс и икономическа мощ, а най-вече - със силата и постиженията на нейните учени. Със средата, която обществото и държавата им е осигурила за дейност, с инвестицията в младите учени, със здравата връзка между образование, наука и бизнес. И нещо много важно в наши дни - със скоростта на внедряване на научните постижения в икономиката и в обществения живот. Във ваше лице, ние имаме не само амбицията, но и реалните шансове да бъдем сред първите, каза на учените министър-председателят. 

Конкурсът „Питагор“  се организира за 18-а поредна година и се е утвърдил като едно от най-престижните събития за признание на научните постижения в България.

Наградата "Питагор" 

По традиция голямата награда „Питагор“ се дава за цялостен научен принос и премиерът Румен Радев я връчи на проф. д-р Ивайло Л. Търнев от УМБАЛ „Александровска“ и от Медицинския университет в София. Петнадесет наследствени заболявания, описани за първи път в света - зад това забележително научно постижение стои и работата на проф. Ивайло Търнев. Неговите изследвания допринасят за разкриването на генетичните причини за редки заболявания и за ранната им диагностика и лечение.

Проф. Търнев е и сред основните двигатели за създаването на модела на здравните медиатори в България. С над 400 научни публикации и десетилетия работа в полза на пациентите той съчетава научните открития с реална обществена промяна.

Носителят на тазгодишната голяма награда „Питагор“ благодари и каза, че това е най-високото отличие за един учен. Той добави, че е щастлив, че има много негови последователи и докторанти. Едно от най-важните неща е да се работи с любов към науката и с всеотдайност, отбеляза проф. Ивайло Търнев.

Темата бюджет бе поставена и на срещата на Радев с Пьотър Серафин

България работи за намаляване на бюджетния дефицит за 2027 г., но при отчитане на ефектите в социалната сфера и икономиката. Това заяви министър-председателят Румен Радев на среща с европейския комисар по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация Пьотър Серафин.
Разговорът се проведе в навечерието на дебатите по Многогодишната финансова рамка (МФР) на Европейския съюз (ЕС) за периода 2028-2034 г.

Размерът и обхватът на новите собствени ресурси на държавите членки на Европейския съюз оказват пряко влияние върху националните бюджети и това трябва да се отчита в предстоящите преговори по Многогодишната финансова рамка, посочи премиерът. Той подчерта, че за страната ни остава приоритет съхраняването на потенциала на Кохезионната и Общата селскостопанска политика на ЕС, предвид ключовата им роля за гарантиране на стабилността и конкурентоспособността на самия съюз.

Шест страни членки, които внасят повече средства в бюджета на ЕС, отколкото получават, призоваха през август за съкращения в размер на няколкостотин милиарда евро в дългосрочния бюджет на Общността за периода 2028 – 2034 г., предложен от Европейската комисия, предаде Ройтерс. Бюджетът на ЕС, известен като Многогодишна финансова рамка (МФР), изисква единодушното одобрение на всичките 27 държави членки.

Радев посочи също така, че подходът при определяне на размера и обхвата на новите собствени ресурси на държавите членки трябва да се прецени внимателно, тъй като те оказват пряко влияние върху националните бюджети. Поради това в рамките на преговорите по Многогодишната финансова рамка (МФР) е необходимо да бъде извършена задълбочена и внимателна оценка на тяхното въздействие, особено по отношение на държави като България, която към настоящия момент е в свръхдефицит. Премиерът подчерта, че България работи за намаляване на бюджетния дефицит за 2027 г., но при отчитане на ефектите на финансовата политика в социалната сфера и икономиката.

Министър-председателят отбеляза още, че нарастващата несигурност в международен план изисква да бъде разгледана нуждата от повече средства за отбрана. В срещата участваха също така вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и заместник министър-председателят Атанас Пеканов.