Опасностите на руската дипломация: Готова ли е Москва на компромис за Украйна?

Докато набира скорост процесът по постигането на споразумение за Украйна, САЩ трябва да се съсредоточат върху оценката на искреността на Русия. Неотдавнашната дипломатическа активност на Русия породи надежди за напредък към прекратяване на войната в Украйна и подобряване на отношенията между САЩ и Русия. Споразумението за дизеловото гориво, възобновените мирни преговори, предложенията за търговско сътрудничество и временното хуманитарно примирие в окупирания от Русия град Олешки – всичко това сочи към напредък към постигането на споразумение. Но готовността на Москва да преговаря в момента не бива да се бърка с готовност за компромис, пишат за TNI Доналд Дженсън и Шелби Магид. За Кремъл дипломацията не е алтернатива на конфронтацията. Тя е един от инструментите, които Москва използва за постигане на целите си. Руските преговарящи съчетават стимули, принуда и ограничени отстъпки, за да повлияят на своите партньори, да променят условията на преговорите и да си осигурят предимства, без да се отказват от основните си искания. След споразумението от 9 октомври между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин Вашингтон разреши сделки с руски дизел, които преди това бяха ограничени от американските санкции. Споразумението предложи на Москва потенциални икономически ползи, докато тя продължаваше войната си срещу Украйна. По-късно руските официални лица насърчаваха по-широко сътрудничество в областта на енергетиката и търговията, изтъквайки подобрените двустранни отношения.

Търговските инициативи на Москва започнаха още преди октомври.

От началото на 2025 г. Кирил Дмитриев, специален пратеник на Путин за международно икономическо сътрудничество, насърчава потенциални сделки в областта на енергетиката, критичните минерали, инвестициите и технологиите. Дискусиите с американски официални лица включваха възможното завръщане на ExxonMobil в руския проект „Сахалин-1“ и сътрудничество в областта на втечнения природен газ. Тези предложения предлагат на Вашингтон перспектива за подобрени двустранни отношения, дори когато Москва остава несклонна да прави компромиси по основните си искания относно Украйна.

Администрацията на Тръмп има основания да провери дали икономическите стимули могат да насърчат гъвкавост от страна на Русия. Москва обаче има свои собствени изчисления. Като предлага перспективата за търговско сътрудничество, Кремъл се стреми да отслаби натиска от санкциите и да разшири двустранната дневна ред отвъд Украйна. Вашингтон трябва да гарантира, че потенциалните икономически ползи остават коз за преговори, а не награди, предоставени преди Москва да промени позицията си.

В доклад на Атлантическия съвет от февруари 2026 г., "Противникът на масата: преговори с Русия на Путин", Дженсен и Юлия Осмоловска разгледаха как Кремъл използва преговорите като арена за стратегическа конкуренция. Руските тактики включват максималистични начални позиции, ласкателства, тактически отстъпки и обещания за бъдещи награди. Преговорите могат да променят дневния ред и да изтръгнат отстъпки, вместо да разрешат основния спор. На срещата на върха в Аляска през август 2025 г. Путин апелира към интереса на Тръмп към икономическо и стратегическо сътрудничество, без да прави съществени отстъпки по отношение на Украйна. Инициативите от октомври следват познат модел. Кремъл се стреми да повлияе не само на условията на евентуално споразумение, но и на политическите и икономическите изчисления на другата страна. Самата дипломатическа дейност може да създаде очаквания за напредък, дори когато основната позиция на Москва остава непроменена. На 16 октомври папа Лъв XIV се обърна директно към Путин с призив за прекратяване на огъня, което да позволи доставката на хуманитарна помощ и доброволната евакуация на цивилни, останали в капан в окупирания от Русия град Олешки. След инициативата на Ватикана последваха по-нататъшни дискусии. На 23 октомври Белият дом обяви споразумение, за чието договаряне е допринесла първата дама Мелания Тръмп.

Усилията на първата дама за осигуряване на хуманитарна помощ заслужават признание. Независимо от по-широките дипломатически последици, помощта за блокираните цивилни и истински доброволните евакуации биха били ценни постижения. Все пак обстоятелствата в Олешки показват защо едно хуманитарно споразумение трябва да се оценява и в политическия и военния му контекст.

Олешки се намира от другата страна на река Днепър, срещу Херсон – стратегически важната регионална столица, която Украйна си възвърна през ноември 2022 г. Руските сили са използвали позиции по протежение на окупирания бряг, за да атакуват града, включително чрез систематични удари с дронове срещу цивилни. Олешки е претърпял наводнения, разрушения, недостиг на провизии и ограничения на придвижването. Жителите се борят да се снабдят с питейна вода, храна и лекарства или да напуснат безопасно. Международните наблюдатели са получили сведения, че руските сили пречат на евакуациите и използват цивилни като жив щит за военните си позиции. Съгласно Четвъртата женевска конвенция Русия, като окупационна сила, трябва да осигури на цивилните жители основни хранителни и медицински продукти в рамките на наличните си възможности. Улесняването на хуманитарната помощ и позволяването на безопасна евакуация не са извънредни отстъпки. Москва вече беше задължена да изпълни тези отговорности.

Условията в Олешки се влошиха рязко

след разрушаването на язовира в Каховка през юни 2023 г. ОССЕ е документирала тежките хуманитарни условия в окупираната зона, включително недостиг на провизии и пречки пред евакуацията. Сега Москва би могла да спечели дипломатически престиж, ако помогне за облекчаването на кризата, която се е развила под нейната окупация. Предложената евакуация повдига допълнителни въпроси. Ще могат ли цивилните да достигнат свободно територията, контролирана от Украйна, или някои от тях ще бъдат подложени на натиск да се преместят в Русия? За децата и други уязвими жители продължителната окупация, ограниченият достъп до информация и възможните заплахи правят истински доброволните решения особено трудни за оценяване. Международното хуманитарно право забранява принудителното преместване от окупирана територия, с изключение на строго определени случаи. Представянето на кризата като такава, за която Украйна и Русия носят еднаква отговорност, би замъглило конкретните задължения на Русия като окупационна сила.

Остават и опасения относно информационната кампания около операцията. На 7 октомври Службата за сигурност на Украйна предупреди, че руските сили подготвят инсценирани интервюта с жители, които обвиняват Украйна за хуманитарната катастрофа. Журналистката Зарина Забриски, която отразява събитията от Херсон, е документирала предишни руски опити да манипулират чуждестранното отразяване чрез контролирани посещения на окупираната територия. Нейните констатации повдигат въпроси за това кой ще контролира достъпа до Олешки и какво ще бъде позволено да видят международните аудитории.

Споразумението може да донесе реални хуманитарни ползи. То би могло също така да позволи на Москва да прехвърли отговорността за условията в Олешки, като същевременно си приписва дипломатически заслуги.

Споразумението за дизеловото гориво и инициативата за Олешки се различават по произход и цел. Първото засяга търговски интереси и санкции. Второто се отнася до спешно необходима хуманитарна помощ. Няма доказателства, че и двете са част от една-единствена координирана операция. Въпреки това всяка от тях би могла да подобри дипломатическата позиция на Москва, без да се налагат отстъпки по въпросите, които са в центъра на войната. В Олешки Русия може дори да спечели признание за частично изпълнение на задължения, които е трябвало да изпълни от самото начало. Междувременно руските военни операции продължават въпреки подновената дипломатическа активност. Съобщенията за атаки през октомври срещу търговски кораби близо до Румъния и България засилиха напрежението в Черно море, докато ударите срещу украински градове и енергийна инфраструктура продължават. За Кремъл преговорите и военният натиск могат да протичат успоредно. Перспективата за подобряване на отношенията не задължително ограничава руските операции.

Съединените щати имат основателни причини да продължат преговорите, особено когато споразуменията могат да спасят човешки животи или да намалят непосредствените рискове. Но дипломатическата активност сама по себе си не е показател за напредък. Вашингтон трябва да прави разграничение между ограничени споразумения и съществени промени в руската политика. Хуманитарното споразумение трябва да се оценява според това дали цивилните получават защита и помощ. Икономическото споразумение трябва да се преценява според отстъпките, които осигурява, и влиянието, което запазва. Нито едното, нито другото не трябва да се бърка с напредък към мир без съответни промени в исканията и поведението на Москва.

Вашингтон разполага и с лост за влияние, който не бива да подценява.

Украинските удари са нарушили рафиниращите мощности на Русия. Санкциите, нарастващите военни разходи и други икономически натиски ограничават избора на Москва. Интересът на Путин към икономическо облекчение и подобряване на отношенията с Вашингтон отразява както уязвимост, така и амбиция. Американските преговарящи трябва да разберат тези натиски и да ги използват в своя полза. Ефективните преговори с Русия изискват разбиране на методите, целите и ограниченията на Кремъл. Вашингтон трябва да настоява за взаимни и проверими ангажименти, да координира действията си в тясно сътрудничество с Украйна и европейските съюзници и да избягва да разменя влиянието си срещу обещания за бъдещо сътрудничество.

Путин е готов да преговаря. Дали е готов на компромис обаче остава въпрос без отговор. Вашингтон трябва да съди Кремъл по това, от какво се отказва и какво прави, а не по това колко дипломатически инициативи предприема.