На кого е нужна азбуката АБВ...?

На кого е нужен „проектът” АБВ? На тези, които се прехранват от политиката. Става дума за онзи неутолим глад за власт и влияние, публични почести и задкулисни интриги и, разбира се, за онези много, много големи пари, които не са просто да си ги харчиш на старини, а които ти дават всичко това.

Сегашният президент натрупа за осем години много от властта и влиянието, явно и много нереализирани амбиции и никак не му се иска кротко да отиде зад кулисите.

Господин Първанов бил против „узурпирането на българската политика от партиите”. Но партиите са легитимен инструмент за участие и правене на политика, колкото и да не ни харесват и разочароват, те са отговорният субект, който помазваме или наказваме чрез избори.

И освен това (не мога да се въздържа) цели осем години Георги Първанов потискаше това несъгласие от узурпацията и дума не пророни. Особено твърдо потискаше това си несъгласие в последните четири години и нà, сега повече не може да търпи...

Сегашният обитател на „Дондуков” 2 дълго и търпеливо е носил в сърцето и ума си този проект (май е по-добре да го наричаме сценарий).

Сценарият има няколко заемки, които са видими: От БСП – електорат, от новите богати – финансиране, от Симеон Сакскобургготски – нищонеказването (повишаване на благосъстоянието на българина в рамките на 800 дни, нали помните), от ГЕРБ – модела с „неформалния лидер”, и от Владимир Путин – схемата президент–премиер и/или съхраняване на властовите позиции.

Бившият БСП лидер си дава ясна сметка, че когато дойде време да напусне президентството – през януари 2012, няма да разполага с никакви лостове на влияние. Даже в партията, от която формално излезе преди осем години. Президентските и местните избори ще са минало.

Парламентарният мандат още няма да е приключил и без лостове на политическо влияние бившият президент ще е полузабравен, полупенсиониран доктор хонорис кауза от няколко незначителни университета. И това не отговаря на плановете му.

Сергей Станишев, който беше лично назначен за наследник на лидерския пост в БСП от Георги Първанов, изглежда обаче тревожен. И предупреди, че БСП не е електорален резервоар. Но това с предупрежденията от типа "Не ми пипай колелото” няма как да му помогне.

Георги Първанов със сигурност мисли партията като своя заслуга – сиреч, той я изведе от пост-Жан-Виденовия партиен кошмар, той спечели изборите за държавен глава два пъти, той „създаде” Сергей Станишев (Представете си как звучи тази тирада в „аз” форма). Защо тогава да не се възползва? Но в момента няма легитимен начин да си върне лидерския пост и контрола върху БСП – по конституция е забранено, в партията се практикуват демократични процедури, няма как да стане.

Затова господин Първанов се застрахова с проекта АБВ, като първо ни го разказват като „обединение на духа”, после „широка гражданска инициатива за българско възраждане”, е, в един момент ще се трансформира в нещо властово ориентирано. Няма начин, когато на Отечеството е нужно, а хората го искат...

Разбира се, „широката инициатива” има повече от един вариант за развитие и тепърва ще видим кой от тях ще се случи.

АБВ ще разчита да обере два типа гласове – леви, недоволни от политиката на БСП, и „номади”, недоволни от всяка политика и гласуващи всеки път различно. Е, и купените, разбира се. 

Посланията за толкова широк център, че чак няма периферия, естествено, са несъстоятелни и най-вероятно имаха за цел просто да провокират любопитство и медиен шум (доста успешно впрочем). Но не трябва да се изключи възможността да се играе отборно и в схемата тайна коалиция (това господин Първанов го умее, но го нарича консенсус).

Според различни медийни публикации осведомени вътрешни източници от „Позитано” твърдят, че инициативата на Първанов е „договорена между него и Сергей”. Президентът трябвало да обере разпилените гласове от БСП и затова Първанов събира толкова разнородна компания. На по-следващ етап БСП на Станишев и гражданската инициатива щели да си подадат ръка в парламента и да направят коалиция.

Твърдението, че Първанов и БСП всъщност имат съвсем друга, скрита стратегия със създаването на АБВ, поддържа и Георги Божинов.

„На първите избори догодина ще се надбягваме с Първанов като атлети на 100 м, но състезанието не свършва с този финал“. Според него на парламентарните избори двата отбора ще бягат заедно. „Вярвам, че с това ново обединение ние ще направим щафетата, която ще даде на България следващото четиригодишно управление“, прогнозира Божинов.

А, и още нещо – проектът АБВ е нужен и за/на специфичен дял от структурата на „богатите”. Така преди близо година Бригадир Аспарухов анонсира бъдещата насоченост на проекта на Георги Първанов. БСП щяло да си остане за пролетариата, сиреч за сиромашта (Б. А. има своите моменти на искреност).

Има една история, която се разказва за покойния Илия Павлов: бил много ядосан на тогавашните управляващи и някой му предложил да си направи партия и да я вкара в парламента.

„Аз имам 30 депутати, от всички партии, които лично съм посочил и са вътре”, рекъл Павлов. Може и да е легенда. Но е и обяснение защо на някои определени кръгове на „богатите” (да не заемам израза за „обръчите”, те са си на ДПС) подкрепят „проекта” АБВ.

Кръстьо Петков, и той съвсем ново лице в политиката и един от „бащите” на АБВ, го описа така:

„Това  не е политическа, не е конституционна или някаква друга, това е икономическа алтернатива”. Жив и здрав да сте, професоре, няма какво да питаме повече, май разбрахме.