Защо днес е следващият ден?

От последните три дни два са исторически. 

Девети ноември – тогава падна Берлинската стена. Вярно, че стената беше „пробита” с разрешението на тогавашния генерален секретар на германската компартия.  

Десети – заради края на тоталитаризма, макар и със, както го наричат, „вътрешнопартийния преврат” в БКП. 

Днешният, наречен с възхитителна скромност „България на следващия ден”, може би се вижда исторически на някои от готовите да „възродят” България. И това, може би, обогатява техните биографии, но не мисля, че ще стане факт от нашите. 

Какво има в обещанието за следващия ден?

Защото така нареченият проект АБВ изглеждаше по-реалистично „вчера”, преди да се появи публично, преди да ни стане напълно ясно кои са хората в него и преди да заяви целите си. Ясно е, че става дума за власт. Това всъщност не е осъдително. 

Желанието обаче да ни го представят като, цитирам:

• обединение на духа, 
• алтернатива на политическите партии, 
• стимулиране на реално гражданско общество, 
• центристко движение, което малко да намали омразата и безумното противопоставяне на дясно и ляво, 
• експертно начало във формирането на политики в интерес на обществото и на страната, 
• активност на президента за стимулиране на обществена дискусия и институционализиране на дебата за формулиране на алтернативна политика, и дори
• граждански парламент

поражда въпроси и те не произлизат само от личността, амбициите и ролята на държавен глава на Георги Първанов или на личностите в АБВ. 

Ясно е, че нито това са новите лица в политиката, нито иде нов морал, нито става дума да гражданско общество. Както каза тая заран Евгений Дайнов: „Генералите ли ще правят гражданското общество?”

Защо „България – на другия ден” е точно днес?

Защото са ясни няколко неща, без да генерализирам, но масово:

• не сме щастливи от прехода, така както се случи. 
• не виждаме партиите да ни представляват.
• не припознаваме държавата, тоест овластените от нас институции, да работят само и единствено в наша полза.

И в крайна сметка ни е писнало и се спасяваме поединично. 

Затова и Георги Първанов и новите възродители избраха денят да е следващият след 10 ноември, с което ни „подсказват”, че сега се случва „истинската промяна”, че сега „загърбваме диктата на партиите” и се обръщаме към националните си ценности, националния интерес, към бъдещето на нашето отечество. 

Впрочем аз лично се притеснявам всеки път, когато някой ми заговори за „бъдещето на отечеството” по подобен месиански начин. 

Затова и днес посланието, което се опитват да ни „продадат”, е: преходът е провален, партиите не струват, политиците са маскари. Не е време за обяснения кой е ляв и кой – десен – днес залогът е бъдещето на нашето отечество! – казват хората, които твърдят, че от тях ще започне това възраждане. 

Но все пак ще си позволя да припомня, че изначално партиите са граждански структури, че те обединяват хора с еднаква ценностна система и разбирания за бъдещето на отечеството си. И това обикновено се нарича идеология. И двете думи – партии и идеологии, звучат доста отблъскващо за мнозина. Но е така, факт. 

И преходът ни е отблъскващ, ако го погледнем откъм бедността, корупцията и престъпността. 

Но в него е вложена огромна гражданска енергия и той не е „приключил”, както от време на време ни съобщава някой политик или социолог. 

Макар че е факт – не само Георги Първанов или авб-ейците твърдят, че започват начисто и че преди тях не е имало нищо. Суета, а политиците не са й чужди.

Най-меко казано, новият Отечествен фронт няма да се състои в този си смисъл. 

Просто защото времето на „сплотените народни маси” си отиде преди 21 години и 1 ден. Няма да се състои и поради липсата на същинска ценностна система. Мантрата за „националния интерес” и ”бъдещето на Отечеството” не са и не могат да дадат на никого посока, защото са поредните нищо неказващи политико-патриотарски словосъчетания. 

Абстрахирайки се от симпатии и антипатии, ще се почуствам задължена да призная усилието на групата хора начело с Георги Първанов, ако науча конкретно:

Как, според тях, изглежда дългосрочният национален интерес на България?

Кои, според тях, са ценностите, които ще сплотят българската нация?

Как, според тях, ще е възможно те да се реализират?

Кои ще са личностите, които ще реализират тези цели?

И, както се казва в техния проект, на следващия ден ще видим.