Идиокрацията ли е бъдещето ни?

Идиот означавало „човек, който не участва в политиката”, твърдят древните гърци. А в нашия, съвременен смисъл – това е човекът, който не участва в живота и усилията на цялото общество.

Защо ми хрумна да проверя точно какво означава „идиот”? Заради „Идиокрацията” – едно бъдеще, в което хората напълно са затъпели, и то доброволно. Простотията и тъпотата в този измислен свят са безусловна норма на поведение просто защото аритметиката на безразборно размножаващите се идиоти е надделяла и променила хода на цивилизацията.

Най-кошмарният, но и по някакъв начин – неизбежен, сценарий за възможното бъдеще на човечеството, който съм виждала. Но за който се сещам все по-често. И който ми припомня един документален филм на Мартин Карбовски:

"Компирите са като гнездо картофи – колкото повече ровиш в земята, толкова повече излизат. Те са бъдещето! Компирите не раждат – те произвеждат народ”. Грозно? Истинско. Това е историята на Цеца Компирицата, „героинята” има 22 деца, чиито имена и рождени дни не знае. Единият от синовете й е решил да става кмет – след още няколко години половината избиратели в селото ще бъдат Компири”.

Института за демографска политика даде едни данни в началото на седмицата, които със сигурност са оставили гадно усещане у всеки, без той да е задължително националист, фашист, расист или създател на стереотипи. Според тези цифри след 40 години в България българите ще са малцинство.

Мисля, че данните на Центъра са „добронамерено” манипулативни – взети са крайни показатели, а не средни, и то в посока „лошия вариант”. Но това не е важно, защото за съжаление преиграването е в сроковете, а не в съдържанието. И това няма да ни се случи по някакъв драматичен начин – чрез геноцид, астероид или нещо катастрофично – просто ще ставаме все по-малко, все по-застаряващи, все по-неоцеляващи.

Нашата общност се свива, остарява, емигрира и по чисто демографски причини средностатистически ставаме по-глупави. Пак статистически, за българската нация стават все по-верни твърденията от типа на „мързеливи, необразовани, неработещи”. Защото доминират (това пак е статистика, не стереотип) хора, които отказват:

• да участват в пазара на труда, тоест да работят;
• да участват в разпределението на общата тежест в обществото, като плащат данъци, такси, здравни и пенсионни осигуровки, режийните си разходи;
• да отглеждат и възпитават поколението си;
• да се образоват или да образоват поколенията си;
• да се грижат за собственото и на поколенията си здраве, което демографски и икономически е от значение.

За сметка на това: 

• раждаемостта е в пъти по-висока от средната, но изоставянето на децата е също в пъти над средното;
• потреблението на социални помощи е над средното;
• престъпността, включваща насилие, е много над средната;
• образованието е под средното за страната;
• познаването и употребата на български език е под средното за страната.

И така постепенно се изгражда, укрепва и разраства една нефункционална и безработна нисша класа, която, нека си признаем честно – не е присъща само на малцинствата. 

Няма как държавата да призове (принуди) гражданите си да раждат повече или по-малко деца, хеле пък избирателно. Няма как държавата да призове (принуди) гражданите си да не емигрират или да се връщат да живеят тук. Не като да не са правени опити. Но е белег или на авторитаризъм, или на политическа глупост.

Най-малко проблемите с демографската катастрофа могат да се решават с рестрикции за по-бързо развиващите се групи. И не трябва. Това вече би било истинската катастрофа. 

И колкото и безнадеждно да звучи – нации, империи и цели цивилизации са изчезвали не от войни или нашествия, а заради собственото си изчерпване. И ако това ни се случва в момента, няма какво да се сърдим на другите етноси. Това е наш проблем, не техен.

Това е много дългият и болезнен разговор, който не е воден досега, заради множество условности и табута. Не е воден в обществото, не сме го изисквали от политиците си, не сме се замисляли какво ще правим, когато се изправим пред тези факти.

И сега ни показаха една възможна бъдеща България, която направо ни е страх да погледнем...