Колко ниска топка е елитът ни

Попадение точно в десетката. Няма друг начин, по който да се окачестви експериментът на колегите от bTV и „168 часа” с „лекото изкушение”, на което подложиха българските депутати.

Колкото и да се правят на интересни народните представители, отговори от сорта "ама не бях само аз" или "работата на депутата не е само в залата" звучат нелепо.

Факт – бягат от час за един телефон на далавера. Какво да си мислим за изкушенията, които предлагат големите проекти например?

Е, те сигурно не са за 16-те от постановката на колегите. На тях им стига по-малко.

Още по-сериозното попадение от експеримента обаче е, че онагледи пределно конкретно начина на мислене на българина, че няма нищо лошо в това да се облажиш лекичко.

Комунистическата поговорка „който не краде от държавата, краде от семейството си” все още важи. За съжаление не само сред депутатите.

Защото често просто не ни се налага да правим избор дали да се изкушим или не. Проблемът е, че изобщо не виждаме нищо неморално в предложение като направеното към 38-те.

Най-важни обаче са изборите на стожерите, на тези, които задават нормите, и на тези, които задават въпросите.

Ако перифразираме латинската пословица „Кой ще пази пазачите?” с въпроса „Кой ще чете морал на моралистите”, е редно да попитаме: колко пъти журналисти са получавали награди от една или друга фирма само защото са посетили пресконференцията й. Не говорим само за химикал и тефтер.

И още нещо – посещенията на властта в чужди държави, често екзотични, винаги са съпроводени от сериозна журналистическа маса.

В същото време, когато преди години кметът на София Бойко Борисов предложи на американски репортер да му плати пътуването до България, за да даде отговор на разследването му срещу себе си – колегата беше категоричен и ясен – техният журналистически кодекс не го позволява.

А нашият етичен кодекс позволява ли пътувания в чужбина на държавни разноски? Не.

Хубаво е да внимаваме в детайлите, както ни показаха колегите от "168 часа" и bTV, защото дяволът е скрит в тях.