Потърси България

Туристическото министерство пак ще рекламира България. Кампанията ще се казва „Потърси България”. Хубав слоган, наистина. Но какво ще стане, като (ако) някой я открие – потърси я и я открие? Не на картата, а в някакви новини да речем. Какво ще видят в един (не)рекламен, въображаем телевизионен клип?

Патологична лъжкиня, която с последователно усърдие е разорявала съвършено непознати за нея хора. И никак не е важно бременна ли е, защо е била бременна и т.н. Важното е, че всички тези 400 души, а най-вероятно и повече, ще осъдят държавата за реални загуби и пропуснати ползи и ние, не Калина Илиева, не Даниел Вълчев, не Димитър Тадаръков, не Мирослав Найденов, не Бойко Борисов, ние ще платим от данъците си. И тези пари няма да отидат нито за образование, нито за здраве, нито за пътища, нито за пенсии и социални помощи.

Препотени авантаджии, представители на народа, на които нито им трябва Верту, нито им се полага впрочем. Да не говорим, че този атрибут е в ценоразписа на едни девойки, дето по специфичен начин се прехранват. Но те се засрамили и разкаяли, много им било неудобно от публичния резил, от шамара, който им зашлевили медиите. Айде стига! Някой съмнява ли се къде им е мястото на тези хора? Хич никой, дори тези, които усукват пред нас, че няма правилник, по който да бъдат наказани. Ами напишете го! И онзи, дето беше „изнасилен” от парламентарния председател, нямаше как да го изгонят, и Кузов, навремето нямаше как да го изхвърлят от парламента.

Министър на културата, който, когато не попържа, скулптурно описва някакъв женски вариант на Остап Бендер, хубава е жената, що да не вземе милион, завиждате ли... Подобно друг един министър, почти професор, който на равни интервали ни съобщава, че или народът му е „ш...н”, или българките са „к...и. И на него му се карат и все му е за последно и после „Вън”. През останалото време обаче сме сигурни, че с пот на челото работят на полза роду.

Бивш министър, бивш кмет, настоящ избраник, представителна извадка на 1/240 на нацията, нарича публично посланик “лъжец, треторазреден актьор и наркоман”. Не му е за първи път да обогатява булевардния речник, а и практиките за напояване. И не че точно той трябва да бъде покровителстван, но все пак в суверенна държава няма как трета страна да разследва депутат, а ти да не попиташ поне от любопитство: Що, бе? Но втора седмица никой не пита освен медиите.

Университетски професор, който издига кандидатурата на Алексей Петров за президент, преди това плевенски учителки го закриляха от произвола на държавата, че даже май надвиха на полицейския ботуш и нà, полека-лека нещата потръгват. Медиите са му на разположение – ако иска, от Плевен – идват, „отразяват”. Ако им каже три дни по-рано, че ще дава пресконференция, това е новина. Ако им каже, че симпатизира на Я. Я., това е новина, ако им каже, че не харесва вече Я. Я., и това ще е новина. И сигурно заради екипния принцип (много държи на него) го гледаме почти през ден по горнище на анцуг, което пък е вече толкова народно, чак PR-ско някак почва да изглежда. Обаче Я. Я. има вече над половин милион подписа, и даже да не смени конституцията и държавното устройство, пак дето се вика вързал е положението...

И накрая, за да няма хич накъде вече, пряко в ефир потече наш'то родно Wiki: „в кофата ли ще го давим, или във фризера такова...” Не знам защо нито парламентът, нито БНТ се сети, че не е допустимо да се предава в пряк ефир, че хората трябва да знаят какво ще преживеят, ако останат пред екрана. Преди много години за обезглавяването на руски войник, излъчено заради непрофесионализъм и дебелокожие в новините, една водеща беше наказана с нещо си. Но после взе, че стана депутат.
Нямам компетентност да преценя законността нито на подслушването, нито на оповестяването на тези записи. Но ако това е истина, немонтирана, неманипулирана, дори и да не издържи в съда – Боже, докъде сме стигнали?

Децата, които искаха ден ваканция в повече, които протестираха с лозунги с правописни грешки, бяха изписали и заканата: „Ние сме тези, които ще определят пенсиите ви утре!“. Хем смешно, хем страшно, защото такъв е природният закон и така ще се случи един ден.
Но децата ни попиват това всеки ден, всяка година, докато растат. Техният праг на поносимост на безобразия и мерзости става все по-нисък, тяхната представа за наглост и допустимост – все по-изкривена, техните стремежи и стандарти – все по-уродливи. Това е всяко второ дете, може да не е моето или вашето (или поне така ни се иска), но живее тук, в България, превръща се в отблъскващ образ и подобие, който искаме да отхвърлим в представите си. И има защо.

Децата ни не могат да разбират нова или каквато и да е информация (само 2,8%). Децата ни не могат да осмислят текстове (41% ). Половината от децата ни са под критичния праг на грамотност. Излиза, че почти половината от всяко следващо българско поколение незабележимо, но последователно ще се превръща в човешки примитив. Не е приятно нито да си казваме тези неща, нито да си ги признаваме. Иска ни се да не е вярно и да го отречем. Веднага и категорично. Но е по-добре да погледнем, дори и с неверие и отвращение нещата, които ни се случват и хората, които ни превръщат в отвратени зрители.
И да намерим начин да ги изхвърлим заедно с бруталната им сигурност и неверие, че сме в състояние да го направим. Защото иначе алтернативата е да кажем на себе си, на децата си, на всекиго: Като откриеш тази България, бягай надалече!