Защо у нас никой не поема отговорност, даже и на думи

Англосаксонците са измислили термина national branding. Като цяло това включва комуникационните техники и методи, които служат за създаването на определен образ на една страна. И това не е свързано само с туризма, както го възприемаме обикновено.

В глобализирания свят това означава икономика и пари. Защото при липсата на добър имидж в условията на международната конкуренция инвеститорите отиват при съседите, а не при нас. Произведеното (доколкото го има) не може да се продаде "навън", и наистина без сполучлив образ трудно се печели от туризъм.

Преди десет години в Лондон няколко от най-успешните британски PR агенции бяха организирали представяне на своите идеи за комуникационна стратегия на България – тогава ни предстоеше да извървим пътя до членство в НАТО и ЕС, тогава българската икономика, както и сега, разчиташе на животоспасяващи пари от туризъм.

Медиите не знаеха какво е заданието, стигнало до тях. Стана ни ясно, когато един от експертите се обърна към хората от официалната делегация и каза в прав текст: "Грешка е да искате да се рекламирате като най-евтината дестинация. Защото това означава евтини хотели, евтино пиене, но също и евтини жени, никакво достойнство. Това ли искате хората да си мислят за страната ви?".

Така и не знам кой тогава спечели конкурса, но явно някой, който е смятал, че когато сам си сваляш цената, това е ок! Защото имиджът ни е точно такъв – място, където можеш до несвяст да се напиваш, жените са повече от достъпни дори и с джобните пари на един западен тийнейджър, полицията е благосклонна, когато безобразничиш и повръщаш по главната улица.

В Албена още се разказва легендата за туриста, който три дни слизал от стаята си, напивал се до безсъзнание на бара, персоналът го завличал обратно и така до момента, в който му предложили да иде на плажа поне веднъж. Той ги погледнал мътно и попитал: "Ама тук море ли има?".

Но този текст не е за туризма ни, или поне не само за него.

Защото имиджът на България има и други измерения. Ако се "откачим" от собствените си представи за трудолюбиви и гостоприемни, населяващи територията, на която се намират Плиска, Преслав и Рилския манастир и шарените диплянки, и погледнем образа на страната си отвън, ще видим съвсем не приятни картини.

Какво научава за нас средностатистическият европеец, за да пожелае да вложи парите си в България – като турист или някой инвеститор, или пък – и това хич не е за подценяване – политическия и културен елит на света.

В очите на света България си остава страна, която е несигурна, неподредена и опасна за бизнеса и парите му. Страна, в която политиците са корумпирани, подземните босове се ползват с протекциите на държавния елит, а хора с прякори назначават съдиите.

Страна, която "само тоягата я оправя", а поне един президент и поне един министър имат досиета и агентурни имена, и, уверявам ви, никой не се интересува от обясненията, че са "служили на държавата си".

Страна, в която бизнесът, културата и спортът са зависими от личности от ъндърграунда и където не можеш да разчиташ на справедливостта на съда.

Страна, която не може да се справи със собствените си проблеми, нещо повече – изнася ги навън, но категорично отказва да поеме отговорността за това.

За какъв Шенген си говорим, когато служител от ДАНС е уличен да "точи" информация за някой си "Октопод", но пък това няма да попречи на кариерата му – предстои му да стане съдия.

В Бордо вчера в съда нашенските роми чистосърдечно си казали, че са си купили "съвсем нормално в България фалшиви шофьорски книжки". След като откраднали няколко тона бакър от държавен склад. Ми да, имат нужда от пари, взели си ги! През лятото какъв вой беше, че Саркози нарушил човешките права и крайно ги оскърбил с таксата от 300 евро, за да напуснат Франция.

Когато президентът на една държава не поема отговорност и не се държи отговорно спрямо проблемите, да очакваме ли Саркози да ни препоръча за Шенген. Е, бил приятел с Б. Б., ама бакърът е с пари, хора...

Румънският президент пое отговорността за забавеното приемане в Шенген, нищо че и той няма власт над съдиите.

Защо у нас никой не поема отговорност, дори само на думи, дори от политическо лицемерие или за да се почувстваме ние граждани, пред които някои е отговорен? Защо досега никой не каза: "Абе, лошо се получи – излъгахме ви, разочаровахме ви... Хубаво поне, че ни търпите!"

И Wikileaks и скандалът с дипломатите агенти мина и замина, както минават и заминават още много такива скандали. Но те не са за да се разсеем малко вечер, докато гледаме новините, те са за да ни кажат докъде сме стигнали в търпимостта си. Ние се чудим на чужденците защо се "впрягат" толкова – корупция, ми да, корупция, организирана престъпност – ми навсякъде има организирана престъпност, ама политиците вземали пари и си пиели пиенето заедно с престъпниците – айде, холан, ние 'се едно не гледаме телевизия и филми. Същите сте... И за какво ги пишеш тия работи, 'се едно не ги знаем? За знаене ги знаем, за търпене ги търпим и това е проблемът. В "това го знаем", във "всички така правят", във "всички са маскари". В личното примирение.

И за съжаление никой от нас, гражданите на България, хората, които живеем тук, колкото и съвестни, почтени и интелигентни да сме, не може да каже, че от тази ни принадлежност получаваме достойнство. Ако ние не можем да си го кажем, как очакваме някой друг да го види в нас, в страната ни, в обществото ни?

Иначе Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и тази година обявява конкурс "Разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт".

Много тежко, умно и така някак си, "международному" звучи, нали? Само дето с това няма да се получи...