Ердоган: Вече не сме покорен молител пред вратата на ЕС

„Понякога се чудя дали мощта на Турция не е пречка за приемането й в ЕС. Ако е така, то стратегическите сметки на Европа трябва да бъдат преразгледани“, пише турският премиер Реджеп Ердоган в статия за Newsweek. Публикуваме без съкращения статията, в която Ердоган анализира позицията на страната си в света.

В края на първото десетилетие от XXI век наблюдаваме бързо променящата се политическа и икономическа картина в света. Засилва се влиянието на организацията Г-20 за сметка на старата структура Г-7. Бързото развитие на страни като Бразилия, Индия и Турция съвсем естествено ги нарежда сред новите големи световни сили.

В тази връзка ЕС не може да остане незасегнат от тези промени. Обединена Европа има нужда от по-голяма динамика и промяна. Европейският трудов пазар и социалните системи са в летаргия. Европейските икономики са в застой. Европейските общества са застаряващи. Може ли Европа да задържи водещата си позиция в новия свят, ако не вземе мерки срещу тези проблеми?

В същото време като кандидат-член за ЕС Турция оставя ярка следа на международната сцена със своите впечатляващи икономическо развитие и политическа стабилност. Турската икономика е най-бързо растящата в Европа и ще остане такава и през 2011 година. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие до 2050 година Турция ще бъде втората най-голяма икономика на Стария континент. Турция е пазар, където директните чуждестранни инвеститори могат да очакват бърза и надеждна възвращаемост. Турция пращи от енергията, от която ЕС така силно се нуждае.

И не само що се отнася до икономиката. Турция се превръща в глобален и регионален лидер със своята „мека” мощ. Турция преоткрива добросъседските отношения, които беше загърбила десетилетия наред. Анкара следва проактивна външна политика, която се простира в широк спектър от Балканите до Близкия изток и Кавказ.

Политиката на „безпроблемни търговски отношения” на Турция с множество страни цели създаването на недогматична стабилност за всички. Страната е въвела безвизов режим за 61 държави.

Това не е романтичен неоосманизъм: това е реална политика, базирана на нова визия за световния ред. И вярвам, че тази визия ще помогне на ЕС в следващото десетилетие.

Турските интензивни дипломатически усилия дават плодове в Ирак и Афганистан, на Балканите, а също така и по отношение на иранската ядрена програма. Турция е активен участник във всички ключови сфери на световната политика и не смята да отстъпва от тази позиция. Стане ли членка на ЕС, Турция ще допринесе за общоевропейското благо в широк кръг от въпроси като външна политика, икономика, регионална сигурност и социална хармония.

Въпреки че самият казус за членството на Турция в Европейския съюз не се нуждае от кой знае какво разяснение, процесът по присъединяване среща сериозен отпор, режисиран от някои определени страни-членки. За съжаление, този процес не протича така гладко, както би трябвало. 18 от 22 глави от предприсъединителния договор са блокирани за дискусии по политически причини. Цялата ситуация се превръща в някакъв вид „византийска” политическа интрига, на каквато никоя друга страна, кандидастваща за членство, не е била подлагана. Това отношение прави Турция уникален случай.

Нашите европейски приятели трябва да разберат, че отношенията Турция-ЕС бързо наближават повратната си точка.

В последните вълни на разширяване ЕС гладко приветства сравнително малки страни със слаби икономики, за да им даде икономически тласък, да консолидира техните демокрации и да им гарантира закрила. Ако съюзът не ги беше приел, тези страни щяха да бъдат оставени на произвола на неизбежната политическата нестабилност.

За Турция обаче въобще не се разсъждава по този начин. За разлика от споменатите държави Турция е регионален играч, международен играч с разширяващо се влияние и гъвкава, развита икономика. Но самият факт, че Турция може да се справи и сама, не трябва да е причина за нейното недопускане до Обединена Европа.

Понякога се чудя дали мощта на Турция не е пречка за приемането й в ЕС. Ако е така, то стратегическите сметки на Европа трябва да бъдат преразгледани.

Мина повече от половин век, откакто Турция почука на вратата на Европа. В миналото турското влечение към ЕС беше чисто икономическо. Но днес Турция е различна. Ние вече не сме държава, която ще чака пред вратата на съюза като покорен молител.

Според някои Турция няма алтернатива освен членство в ЕС. Този аргумент е достатъчно стабилен, взимайки предвид нивото на икономическа интеграция между Турция и ЕС, а и самия факт, че либерална и демократична Европа винаги е била опора за реформите в Турция.

Но и обратното твърдение, че ЕС няма алтернатива пред приемането на Турция, също е валидно. Особено що се отнася до новия световен ред, където балансът на силите вече явно се променя. Европейският съюз се нуждае от Турция, за да стане още по-силен, по-богат, по-всеобхващащ и по-сигурен. Надявам се, че няма да е прекалено късно за нашите европейски приятели да осъзнаят този факт.