Макадамия срещу кенгура-камикадзе

Всичко, което лети, се яде. 

Това е поантата от посещението на премиер-министъра в Япония. Най-вече заради две ключови изказвания на Борисов:

"Ние разчитаме на балансираната си външна политика – че с арабския свят, с Палестина, и с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България, на всеки ъгъл има дюнер".

"Във вашето село прасета клали ли сте навремето? Дедо ми като седне и за половин час го прави – кожички, ивички..." (премиерът в разговор с Калоян Махлянов – Котоошу).

Тази лекота на политическия дискурс напомня за персонажи от литературната ни класика:

Аз съм леберал, от лебералната партия - пояснява той, - ама сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора сме... Това какво е, супа ли е? А, аз обичам супа. Чорбата е турско ядене. И ний сега повече супа ядем. Ах, пърдон, извинете, оцапах ви бохчата... Ц... ц... ц... Тюх да се не види!...

Дума да няма – чрез антропологията на храненето можем да обясним важните социални промени в дадена общност. Да разберем защо се различаваме от другите, кои са ритуалите и табутата ни. 

Но това е сложна социална дисциплина и няма нищо общо с политологията на храненето, практикувана от премиера.

Ако следваме логиката на подобна „политология“ руската салата вероятно ни пази от комунистите, брюкселското зеле – от негативни доклади на ЕК, а макадамията – от кенгура-камикадзе.

_________________________

"kolonka w петък" е седмичното коментарно пространство на Dnes.bg за медиите и медийните контексти на горещите политически теми. Излиза всеки петък. За връзка с автора: savchev@start.bg