Нобелов лауреат или радикални ислямисти след диктатора

Египет иска промяна в политическата йерархия след 30 години управление на Хосни Мубарак, но въпросът е накъде да тръгне.

Засега Мубарак демонстрира завидно присъствие на духа. Роден преди 82 години в малко селце край Кайро, президентът винаги се стремял да е пример за подражание. Не пие, не пуши и работният му ден винаги започва в 6,00 часа с фитнес и игра на скуош.

Женен за полубританка – висшистка от Американския университет в Кайро, той има двама синове, които за разлика от отрочетата на редица други лидери не са обект на медийни скандали.

Президентът управлява с твърда ръка, все пак е бивш командващ на военновъздушните сили. Като вицепрезидент по чудо оцелява при атентата срещу предишния президент Ануар Садат, извършен от радикални ислямисти, които не могат да приемат мира с Израел, поддържан от властта.

На практика това предопределя кариерата на Мубарак. Категоричната му позиция за помирение с еврейската държава и безкомпромисното противопоставяне на ислямистите правят държавния глава значима и уважавана политическа фигура в цял свят.

В Египет Хосни Мубарак въвежда извънредно положение, което е в сила през управлението му. Службите за сигурност получават неограничени правомощия. Обяснението е, че само така може да се пребори ислямисткият тероризъм, който е реална заплаха за ключовия туристически сектор. За дълъг период сигурността, стабилността и икономическият растеж, гарантирани от управлението на Мубарак, му осигуряват безоблачно властване. Той си позволява да не допуска други кандидати на три поредни президентски вота.

В крайна сметка дори и този мощен лидер се оказа подвластен на времето - неговото свърши.

Все пак трябва да се отчете фактът, че неговата Национална демократична партия продължават да е вариант за бъдещето на страната.

От другата страна името на Мохамед ел Барадей категорично се наложи като лице на опозицията. Радващ се на подобаващо внимание от световните медии, Барадей се завърна в Египет след дълги години работа в централата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена, на която първо беше правен съветник, а след това изкара три мандата като шеф в продължение на 12 години (1997–2009 г.).

Безспорно реномето му на лауреат на Нобеловата награда за мир е достатъчен аргумент, за да се счита Барадей (доктор по международно право от Нюйоркския университет) за твърде вероятен нов управник в страната на пирамидите. Роден през 1942 година в Кайро и израснал в столицата преди да замине да учи право в Швейцария и Съединените щати, Мохамед взима пример от баща си Мостафа ел Барадей, който е шеф на Адвокатската колегия. Барадей-старши често влизал в конфронтация с режима на президента Садат (предшественика на Мубарак) по въпросите за човешките права и свободи в страната. Бащата настоявал за демократично управление, свободна преса и независима правна система.

Може би наистина крушата не пада по-далеч от дървото. Мохамед ел Барадей вече основа Национална асоциация за промяна (НАП), която приюти редица видни опозиционери, интелектуалци, политици ветерани, в това число и активисти на Египетското движение за демократична промяна, стоящо зад първите публични протести срещу властта на Мубарак преди изборите през 2004 година.

От НАП поставиха своите искания: Хосни Мубарак да не се кандидатира за нов мандат на предстоящите през есента президентски избори, същото важи и за сина му Гамал. Хората на Барадей призоваха и за незабавно разпускане на новоизбрания парламент, където партията на Мубарак има мнозинство от 90%. Освен това настояват за край на извънредното положение в страната, въведено преди 30 години, и за демократични и конституционни реформи.

В организацията вече има вътрешни противоречия по отношение на степента на конфронтация с властта. Редица активисти настояват за мощен удар по режима, докато Барадей залага на по-дипломатичен подход.

Минус за Националната асоциация за промяна е и не особено доброто око, с което американците гледат на Барадей. Вашингтон още помни, че в качеството си на шеф на МААЕ египтянинът беше един от острите критици на инвазията в Ирак, определяйки я като „ярък пример за това как в много случаи използването на сила изостря проблема, вместо да го реши”.

За представените от САЩ документи, че режимът на Саддам Хюсеин се е опитвал да се сдобие с уран от Нигер, коментарът беше лаконичен – „недостоверни”. Не случайно през 2005 година Съединените щати подеха кампания срещу преизбирането на Барадей начело на атомната агенция, но не успяха да го свалят от поста. В същата година той беше удостоен с Нобеловата награда за мир.

И все пак поне към момента Мохамед ел Барадей изглежда без алтернатива като опозиционен водач. Няколко други политически движения излязоха на преден план през последните дни, но позициите им в никакъв случай не са сравними с тези на Барадей.

Въпреки това се очаква радикалното „Мюсюлманско братство” да се намеси по-сериозно в управлението. Партията е забранена, но се радва на широка популярност. Счита се, че „Братството” продължава да е най-голямата и най-добре организирана опозиционна сила. Поне досега.

Екстремисткият уклон обаче всява смут сред мнозинството египтяни, държащи на светския характер на държавата, а яростното противопоставяне на Израел и САЩ в голяма степен блокира възможността за широка международна подкрепа. И все пак консервативните мюсюлмани със сигурност вече ще имат думата във властта.

В интерес на истината движещата сила на протестите в Египет не е Барадей или някой мюсюлмански проповедник. Демонстрациите са плод на усилията най-вече на младежката организация „6 април”, която обедини младите, образовани хора в страната. С помощта на новите средства за комуникация като Facebook, Twitter и Flickr „6 април” стартира протестите с искане за премахване на извънредното положение и увеличаване на минималната работна заплата. Организацията се сформира като естествено продължение на едноименна група във Facebook, която преди три години призова за общонационална стачка на 6 април заради прогресивно влошаващите се условия за труд в Египет.

„6 април” обаче едва ли ще се обособи като водеща опозиционна партия. Младите не искат власт, те просто искат адекватно управление. Затова и декларираха подкрепата си за Мохамед ел Барадей.