Пред Америка винаги ще има нова, ясна зора

За да разбере гениалността на Роналд Рейгън, човек трябва да се върне към дните преди 75-ия му рожден ден, пише Чарлз Мур от в-к The Telegraph. На 28 януари 1986 година космическата совалка „Чаланджър” се разбива при излитане, всички 7 астронавти на борда загиват. Милиони гледат трагедията в живо предаване. 

Рейгън, който е в първата година на втория си президентски мандат, реагира със знаменито обръщение към нацията: „Бъдещето не принадлежи на слабохарактерните. То принадлежи на смелите. Екипажът на „Чаланджър” ни теглеше към бъдещето и ние ще продължим да го следваме. Ние никога няма да ги забравим, няма да забравим и последния път, когато ги видяхме тази сутрин – докато се подготвяха  за своето пътешествие. Те се измъкнаха от грубите земни окови, за да докоснат лицето на Бог”.

Един от най-близките съюзници на Рейгън, британският премиер Маргарет Тачър веднага изпраща съболезнователна телеграма.  Но това, което я впечатлява, е свръхестествената способност на американския президент да намери най-точните думи, които да изразят дълбоките чувства на цялата нация. За Тачър това е белег на велик демократичен лидер.

Анализирайки речта след трагедията с „Чаланджър”, можем да видим повечето от най-добрите трикове на Рейгън – възхвала на човешкия кураж, непоколебимата американска вяра в бъдещето и технологиите, способността с думите си да остави ярък спомен в съзнанието на хората. За да направиш всичко това се изисква и известна доза манипулативна тактика, твърдят от The Telegraph. 

В крайна сметка цитирайки част от поема, написана от американски пилот, чийто самолет се разбива във Великобритания по време на Втората световна война, президентът изопачава истината. Защото астронавтите от „Чаланджър” така и не успяха да се „измъкнат от грубите земни окови”. Но Рейгън можеше да бъде изключително убедителен и да завладява масите с драматични слова.

Разбира се, всички тези трикове не хвърлят сянка върху почтеността на президента. Самият той е абсолютно наясно, че като американски държавен глава неминуемо трябва да бъде и актьор (още повече бидейки реална филмова звезда преди да влезе в политиката ). Президентството е най-бляскавата сцена, която модерната политика може да ти предложи. Човекът, избран да я заеме, е длъжен да изиграе ролята си възможно най-добре. А като професионалист Рейгън много добре знае какви са мечтите и идеалите на американците, как да фокусира вниманието върху тях и как да ги направи глобални.

А и самият той ги споделя. Президентът вярва безпрекословно в американската представа за свобода, възможности и ограничено влияние на правителството. „Във време на масово недоволство американците биват убеждавани, че нашето единствено спасение е  да се превърнем в послушни овце на правителствения „пастир”. Аз обаче вярвам, че правителството не е решението на нашите проблеми – правителството е проблемът”, са думи, излезли от устата на бъдещия 40-ти президент на Съединените щати. 

Рейгън се бори категорично срещу деморализацията на страната през 60-те и 70-те години. Кариерата му като губернатор на Калифорния е сравнително успешна, но заради нетрадиционните си възгледи дълго време е държан встрани от голямата политика. И затова победата му на президентските избори през 1981 година се отчита като голяма изненада. Още повече, че е на 69 години, превръщайки се в най-стария държавен глава в историята на страната. Роналд Рейгън е роден 6 години преди Джон Ф. Кенеди, който става стопанин на Белия дом цели 2 десетилетия по-рано. 

Но всъщност възрастта на Рейгън е една от основните причини той да е толкова харесван и уважаван от избирателите – изглежда мъдър, уравновесен, далеч от болните амбиции за себедоказване. В тази връзка идва и прословутата му шега в президентския дебат през 1984 година срещу Уолтър Мондейл: „Обещавам, че няма да се възползвам за политически цели от младостта и липсата на опит на моя опонент”. 

Харизмата и сладкодумието на Рейгън обаче са примесени с непоколебима твърдост, особено що се отнася до външната политика. В седмицата на трагедията „Чаланджър” в годишното си обръщение „За състоянието на Съюза” президентът определя позицията си по отношение на Съветския съюз като „твърд като скала, ясен, стабилен и сигурен реализъм”. 

Рейгън не губи време да върне позициите на САЩ в Студената война. Президентът е убеден, че предшественикът му Джими Картър е дал опасно глобално предимство на СССР. С помощта на своите съюзници Маргарет Тачър и Хелмут Кол, Рейгън успява да разположи американски ракетни системи на европейска територия в непосредствена близост до Москва. Освен това дава ход на Инициативата за стратегическа защита, включваща изграждане на космически щит, наричана още „Междузвездни войни”.   

Сега тези действия са считани за гениални и в основата на американската победа в Студената война, коментира The Telegraph. Но по онова време Рейгън е бил ненавиждан не само от Комунистическия блок, но и от западноевропейските леви партии и голяма част от журналистическия елит. Според критиците му „Междузвездните войни” разрушват крехкия баланс, на който се крепи ядреното ненападение. Американският президент е описван като опасно глупав човек. Но според Чарлз Мур времето е показало, че Рейгън не е бил глупав. Да, пренебрегвал е детайлите. Но е бил решителен. 

Тази решимост се отплаща. Руснаците осъзнават, че не могат да контролират Европа чрез военна мощ, не могат да са равностойни финансово в „Междузвездните войни” и не съумяват да контролират непрекъснато увеличаващото се непокорно спрямо режима население. 

И когато Горбачов дава индикации, че е готов за преговори, Роналд Рейгън доказва правотата на политиката си. И започва да преговаря. През 1987 година е договорено споразумение за ядрено разоръжаване. Същата година в Берлин Рейгън призовава съветския си колега да „разруши тази стена”. Американското влиение довежда до нещо още по-добро – германският народ я разрушава сам. Стената пада, падат и комунистическите режими в цяла Източна Европа. 

За Рейгън остава славата, че е спечелил най-великата безкръвна война в човешката история, подчертават от The Telegraph. Години след президентството му той остава пример за съвременните политици. Дори и президентът Обама се прекланя пред управлението на Роналд Рейгън, въпреки че двамата са представители на противопоставящите се идеологии – демократическата и републиканската. 

Настоящите политически лидери наистина могат да се поучат от примера на Рейгън. Той никога не е правил компромиси със своято политическо верую. Винаги е разбирал, че публичните му изявления трябва съвсем точно да отразяват целите на управлението му. Но за разлика от редица консерватори, той винаги успява да „хуманизира” това, което има да каже. И пак да отправи категорично политическо послание. 

Дори когато става въпрос за личните му драми. През 1994 година в писмо до американския народ Роналд Рейгън обявява, че страда от болестта на Алцхаймер с думите: „Започвам пътешествие, което ще ме отведе до залеза на моя живот. Но знам, че пред Америка винаги ще има нова, ясна зора”.