"Майки за донорството": Не гените определят родителя, а любовта и отговорността

Виктория Димитрова е сред създателите на фондация „Майки за донорството“ и вече над 16 години посвещава времето и усилията си на каузата за репродуктивното донорство в България. Майка, преминала лично през предизвикателствата на репродуктивната медицина. Позната с откритата си позиция, непримиримостта към дезинформацията и категоричната защита на правото на всяко семейство на информиран избор. Вярва в медицината, науката и човешката солидарност. Нейното лично убеждение е, че не гените определят кой е родител, а любовта и отговорността, с които отглеждаш едно дете.

Как се роди идеята за създаването на фондация „Майки за донорството“ и каква е основната ѝ мисия?

Няколко години преди създаването на фондацията (2014 г.), аз и някои от момичетата, които станаха донори на яйцеклетки преди години, вече споделяхме за мисията на това дело. Тези дами и до днес са в каузата. Учредяването на фондация "Майки за донорството" през 2014 година легитимира юридически дейността, която вече беше ежедневие и ни задължи да бъдем отговорни пред обществото и държавата.

Кои лични истории стоят зад създаването на организацията?

Личните истории на всички прекрасни жени, които вече бяха дарили към онази дата. Те показаха, че има огромна състрадателност у българските майки и искат да помагат. Заради тях! Дължим им го не само тогава, а всеки Божи ден, на всяка жена, която дари и помогна да се огласи български дом с детски смях.

Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате в работата си?

Ние сме по средата между семействата, които мечтаят за дете, донорите – жени и мъже и медицинските специалисти. Много съдби, много истории, тяхното ежедневие, мисли, чувства и ангажименти и нашата координация между всички, е огромно предизвикателство.

Защо донорството все още е тема, за която се говори трудно в България?

Всяко донорство в България е трудна тема. Като започнем от органи, тъкани, клетки, кръводаряване - всичко ни е трудно. Непознато сякаш плаши хората. Липсата на знания по темата, които не са приоритет за натрупване. Разбира се, хората които стават донори се запознават, образоват – затова и стават. Има и други хора, които знаят, четат, но поради някои от изисканията, не могат да бъдат донори. Тези хора ни помагат като споделят за каузата.

Колко семейства остават без шанс за дете заради липса на информация, средства или достъп до донорство?

Това не можем да знаем, но много семейства изгубиха ценно време в чакане, после в непоправени избори и нереални медицински илюзии. Някои от тези семейства можеха да бъдат родители пред 10-15 години, но уви. Причините са различни при всяко от тях. При някои недоверие към медицината, при други точно обратното – доверие без съмнение в специалист с тясна практика, който не може да разшири диапазона на търсене на проблема. А при други не приемане на поставената диагноза навреме, и когато се съгласят с нея, вече възможностите за лечение са коренно различни и минимални.
И, макар ин-витрото да не е никак евтино, най-малката причина за неуспехи са средствата. В България има помощ от много места – ние и още организации помагаме финасово, държавния ЦАР, общини, частни лица и инициативи.

Какви митове за донорството продължават да нараняват жените и семействата, които преминават през този процес?
България е не малка държава, но с малко население. Тук все още хората се интересуват и им е важно кой какво ще каже. Макар да има положителна промяна последните години, все още има семества, които ги застигат родствени обсъждания, обществото в малките населени места, донорите също чуват „какво ще се занимаваш“, „ даваш си детето“ и подобни неща. Бъркат генетичният произход с родителството.
Това по света го няма. Извън България никой не го интересува кой как има дете. И никой ние позволява на друг да му казва как да създава потомство. В развитите страни детето е важно, да го има, да е здраво и щастливо – останалото няма значение. Никой не трябва да обезценява една майка, заради начина по-който е заченато детето ѝ.

Как можем да говорим за донорството по-открито, без да стигаме до стигматизация или осъждане?

Като всеки от нас успее само за миг да си представи, че може да е в рояата на пациент или донор. Ние или наши близки. Но наистина да си представи – със сърцето и с ума, не просто на думи. Защото, доказано ни е хиляди пъти, че и най-крайните „съдници“, когато се окажат в отсрещната роля, те променят възгледите си много бързо.

Каква е ролята на медиите за преодоляване на предразсъдъците?

Медиите, както и ние, не могат да налагат донорството. Но може да говорят за него, често, възхваляващо, както правят в чужбина и най-вече непрекъснато. Защото говорим за донорство от 15 години и продължаваме да намираме хора, които никога не са чували за него.
Не само това – семействата са нови, нуждаещите са нови, винаги има кой да чуе и винаги има нови пораснали хора, които пък да помогнат на новите нуждаещи се. Това е непрекъснат процес.   

Достатъчна ли е подкрепата от държавата и здравната система за хората, които се нуждаят от донорство?

Ако питаме хората, които мечтаят за деца, те ще кажат не. Защото никога една помощ или критерии на помощ, не могат да обхванат всеки индивидуален случай. Затова и в България, както по света, се създават правила, които винаги оставят някой извън тях.

Ако питаме донорите – отново не достатъчна. Между другото възхваляването на донорите е само от нас. Държавата не се включва в това. Макар да е държавен контролният орган, донорите в страната ни не са чули браво на държавно ниво. Слава Богу те не чакат това за да помогнат.

Питате мен – ние просто знаем,че няма държавен механизъм, по който да бъде всичко безкрайно. Колкото повече, по-добре, но държавата има и други ангажименти и трябва да бъде съобразено така, че на максимално много възрастни и деца с различни нужди да се помага.

Какво представлява донорството на яйцеклетки и в кои случаи то може да даде шанс за родителство?

Донорството на яйцеклетки е процедура, при която яйцеклетките на една жена се предоставят на друга жена. Това се случва първо с изследвания на жената кандидат-донор, за да се установи, че е здрава и не е носител на генетично заболяване. След това се пристъпва към процедурата, при която чрез медикаменти – само подкожни инжекции, се стимулират яйцниците да създадат по-качествени и повече яйцеклетки. Растежът (стимулацията) се наблюдава от лекаря чрез прегледи и изследвания. Когато това вече са пораснали, готови за оплождане на 12-13 ден, яйцеклетките се изваждат, чрез пункция.
Представете си, че се изсмукват. Пункцията се прави под упойка за 10 минути, гинекологогична е и няма оперативни дейности.
Най-важното е, че процедурата се извършва само в специализирани клиники или болници, които имат разрешение от държавата за извършване на асистирана репродукция. Цялата процедура се проследява и извършва от лекар акушер-гинеколог, практикуващ репродуктвна медицина. С две думи – не може всеки и не може навсякъде. Жената донор на яйцеклетки не е ограничена от към ежедневие по време на процедурата, а след пукцията се препоръчва 2-3 дневен щадящ режим на тялото – без активен спорт, фитнес или друго физическо натоварване и т.н.

Какви са най-честите причини една жена да се нуждае от донорска яйцеклетка?

Най-честите причини са, когато една жена няма яйцеклетки (не е задължително да е в напреднала възраст, защото има и млади жени 25-30 годишни без яйцеклетки). Може да се нуждае и също, когато жената има яйцеклетки, но не са здрави – тоест не биха довели до бременост и раждане или пък биха носили генетично увреждане.
Има случаи, когато доказано носи генетично заболяване и тогава също се препоръчва донорска яйцеклетка.

Най-често нуждаещите се от донорска яйцеклетка жени, са и жени преминали онкозаболяване, чието лекуване е намалило или унищожило репродуктивните и възможности.
Такава причина има и при донорството на сперматозоиди – там също мъже, преминали онколечение, се нуждаят от донорски сперматозоиди.

С какви страхове и въпроси идват при вас жените, които обмислят този път към майчинството?

Знаете ли, жените, които уверено искат да бъдат майки, които силно искат да отгледат дете, да го възпитат, да му подарят любовта си, да му дадат възможности то да расте щастливо и успешно, тези жени нямат страхове. Това са жени със самочувствие и за тях водещото в желанието е да бъдат родител.
Там, където има пробойни в самоувереността, в семейното положение, в родствените отношения, в личното удовлетвориение и други, там има притеснения, има страхове и всички те са свързани с жената, нейното семейство и хората, а не със самото дете.

Какво трябва да знае една жена, която обмисля да стане донор на яйцеклетки?

Освен описаната процедура и изискването да е раждала вече и максимална възраст 37 години, най-важно е да знае, че това е лично и доброволно решение, което взима сама. Нещо повече – никога да не пристъпва към него, ако не е уверена. И дори да се откаже или не се реши изобщо, това не я прави по-малко жена, майка или съпричастен човек. Никой не може да я застави или разубеждава. Донорството е изключителен акт на доброта. Лична и удовлетворяваща, доброта създаваща нов живот.

Какви медицински изследвания и психологическа подготовка са необходими на потенциалните донори?

Наредба Н2 от 2023 година описва подробно задължителните изисквания, а всяка клиника или болница може да добави към тях допълнителни неща, които счита за важни в този процес.
Жената донор трябва да е здрава, изследванията да не показват никакви отклонения, а нейното желание трябва да е удостоверено от комисия от лекари, че е доброволно и психологически осъзнато.

Какви са етичните въпроси, свързани с донорството на яйцеклетки, и как се гарантира защитата на всички участници?

Донорството в България е изцяло анонимно, което доказано е най-успешното в света. ИАМН е контролният орган, а болниците и клиниките по асистирана репродукция, в едно с работещите в тях, са задължени да спазват законите.

Какво трябва да се промени още утре, за да има повече реални възможности за хората, които мечтаят да станат родители?

Да споделят за мечтата си. Колкото повече хората споделят, толкова повече други хора чуват, виждат и решават да помагат.

Инициативата "Дни на донорството", организирана от фондация „Майки за донорството“ и МБАЛ „Надежда“, ще се проведе от 1 до 5 декември 2026 г. Целта е да се насърчи донорството и да се даде надежда на семействата, мечтаещи за дете.