Философия на преброяването

Аз съм от баналните, нормално преброили се по интернет граждани. Нито ми заби системата, нито ми закъсня паролата, има-няма за 40 минути преброих живеещите у нас. Така че нямам от какво да се оплача чисто технически. Даже напротив – приветствам възможността да се спася от попълването на хартии на ръка и навестяването от съмнителни субекти.

Преброяването обаче провокира у мен въпроси от съвсем различно естество. Така да се каже, философски и народопсихологически, колкото и да мразя от сърце тази псевдонаука, отровила една година от студентския ми живот.

Първо, който е писал картите, определено е марксист, твърдо убеден, че битието определя съзнанието. Не си обяснявам по друг начин ексклузивната важност на квадратурата на коридора, банята и кухнята ми, включително съществените уточнения дали всъщност не става дума само за бокс. Ами ако живееш в ателие?

Ако не вкараш не просто броя на стаите, ами и точно определена квадратура, системата просто не ти приема картата. Е как да я попълниш, ако не излъжеш? Един приятел сподели в интернет как написал, че боксът му е 3,5 кв. м и това било самата истина, но системата не го приела. Така че, похвали се той, вече има кухня!

Честно казано, определих размерите на око и гледах да излезе сметката, като от общата квадратура се извадят 2 стандартни стаи. Съжалявам, ако съм компрометирала „националната задача” (каквато според шефката на статистиката Марияна Коцева е преброяването), но наистина не ми стана ясно защо е толкова важно колко квадрата ми е коридорът.

Има и нещо друго, което се чудя. Като ме питат имам ли течаща вода и ток, не може ли просто да се вземат данните на съответните ВИК и електроразпределителни дружества и да се види кои и колко са клиентите им?

В крайна сметка, мога да напиша каквото искам, нали?! Така де, представих си някакви села и паланки високо в планината, където може би няма ток и вода, кметството е в съседното по-голямо село и хипотетично няма представа за положението, така че хората трябва да споделят този проблем именно с преброителя. Примерно.

И дали после някой ще се впечатли от данните и ще предприеме нещо? Ако е така, защо нямаше въпрос „Има ли бездомни кучета във вашия квартал?” – щях да им ги опиша подборно на брой, вид и според имената, дадени им от кварталните баби, които любезно ги хранят.

Забелязах също, че не съм единствената, която се е запитала и защо в картата ме карат да опиша не просто къде работя, а с какво се занимава фирмата, та и детайлно да опиша точно какво работя. Ако съм написала, че съм лекар, какво следва да опиша като работа – преглед на пациенти? И защо се налага това?

А ако работя в частна фирма, защо трябва да описвам подробно дейността й – нали като напиша името й и то фигурира в съответните регистри, това лесно може да бъде проверено? Изобщо, не разбирам защо държавата има толкова администрация и най-различни ведомства, след като такива данни трябва да се събират чрез преброяване.

Според председателя на НСИ Мариана Коцева преброяването е единственият начин да се съберат изчерпателни данни за населението като брой, етнически произход, образование, възраст, професии, безработица или заетост. Вероятно е така, след като го прави целият свят веднъж на 10 години. Продължава да ме мъчи обаче въпросът за практическото изпълнение на задачата.

България силно се възгордя, че цели 40% от населението са се преброили по интернет. Може да се предположи, че това са хора в активна възраст, работещи, сравнително образовани и очевидно потребяващи интернет. Което предполага, че тези хора така или иначе са на светло – информацията за работата, доходите, семейното им положение и т.н. е налична и лесно проверяема.

Обаче как един преброител ще влезе в едно ромско гето, за да събере необходимата информация? Извинете, но знаем как ромите гласуват „организирано”, защо да мисля, че ще се преброят по-отговорно? И това не е някаква антиромска позиция, просто не смятам, че преброяването ще даде реални данни за истинското състояние на нещата.

Хора споделиха в социалните мрежи, че преброителите раздавали картите и по-късно се връщали да ги вземат. А преброителят така или иначе не може да влезе в дома ви, ако не го пуснете, нито да проверява истинността на написаното.

Истината е, че ако някой се интересува например дали децата на едно семейство ходят на училище или не, може да получи информацията от местното училище и след това екипи от социалните, образователните и други необходими органи трябва да посетят семейството, да видят проблемите, да преценят как да се решат и така за всеки един отделен случай. На местно ниво и конкретно. Не знам защо са толкова важни данни, събрани по толкова ненадежден начин като преброяването.

Задавах си тези въпроси и преди да започна лично да попълвам анкетната карта. Но тъй като те са извън компетенцията ми на редови гражданин, аз реших да се концентрирам върху личната си съдба, отразена в преброителната карта.

Истинско предизвикателство се оказа разделянето на живеещите у нас семейства и домакинства. Има разлика, макар че ми е трудно да я обясня. В общи линии, ако сте заврян зет, с тъста и тъщата може да сте едно домакинство, ако си споделяте парите, но не сте едно семейство – такива сте вие, жена ви и децата ви. По-големият проблем идва, ако не сте семейни, защото сам човек не е семейство (но е домакинство).

След като направите тази тънка разлика, идва второто предизвикателство – избор на глава на домакинството и глава на семейството. Просто казано, това е човекът с парите в къщата, поне според обясненията на НСИ. Сега си представете, че жената получава повече пари от мъжа. Това обикновено дразни мъжете, ама чак пък да се заяви в прав текст в преброителната карта, си е направо прекалено.

Ами ако семейството си дели правата и отговорностите и взима решенията заедно – кой е главата? Съдейки от реакциите на хората в социалните мрежи и форумите, и този въпрос е предизвикал най-много чудене и несъгласие. А моят фундаментален проблем с него е, че изобщо не разбирам защо е необходим. Нали се преброява населението, не йерархичната структура на семейството? Каква е нуждата изобщо да има глава?

Например в английския въпросник подобно разделение на семейство и домакинство, а още повече понятието „глава” на съответното, изобщо отсъства. Там се иска да се опишат живеещите в жилището лица и връзката между тях. Иначе като цяло въпросникът е същият като българския, защо точно в това отношение у нас е ненужно усложнен? Мисля че съвсем справедливо повечето хора са оценили това като твърде патриархален подход. Не е ясно защо статистиката трябва да е подвластна на някакви стереотипи и клишета на манталитета, все пак е наука, а векът е 21-ви! Да не говорим, че това не носи никаква, ама никаква важна статистическа информация, поне аз не се сещам каква е тя.

Та ще ми е любопитно, в крайна сметка, да видя обобщените резултати от преброяването. Заради всички въпроси, които си задавах, докато това беше основна медийна тема цял месец от сутрин до вечер. То не бяха фанфари, то не бяха хвалби – колко е важно, колко е чудесно и колко България ще изпревари целия ЕС! И какво като се преброи първа, ако се окаже, че е първа и по неграмотност например? Макар че, подозирам, това няма да се случи. Поради всичко, описано по-горе.

Ще се преброим, но няма да се познаваме по-добре. А това всъщност е целта на занятието – за да може държавата да планира политиките си според получената картина. Така че преброяването като акция сигурно ще бъде крайно успешно, но практическите ползи от него едва ли ще са съществени.