Ще я обичаш ли, докато смъртта ви раздели? Не мога!

Нормална скандинавска гледка. На площада пред датския парламент в Копенхаген група датчани и имигранти от различни краища на света се забавляват с изпълненията на улични музиканти и актьори.

Хората се смеят на скеч, в който африканец и датчанка се женят, а официален представител на властите ги пита дали бракът е „резултат само на имиграционни подбуди” и дали „двойката планира да живее в гето”.

Само че този хумор нагарча в настоящата действителност в Дания, коментира ВВС.

Защото все по-ясно се чуват остри критики срещу правителството, което затегна сериозно имиграционните закони и въведе нова точкова система, издигаща множество пречки пред чужденците, желаещи да се установят в страната чрез брак с местен жител.

Според противниците на рестрикциите новите правила са следствие на популистката политика на крайнодесни движения и нарушават човешките права и законите на Европейския съюз. От правителството са категорични, че всичко е в рамките на закона и не може да става дума за расова и/или религиозна дискриминация.

Сред нововъведенията е забраната за ползване на субсидирани от държавата приюти за бездомни от страна на чужденци, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в Дания. Тази разпоредба вече е довела до няколко смъртни случая на имигранти, покосени от „бялата смърт” при минусовите температури в скандинавската страна, посочва ВВС.

От друга страна, са налице ограничения за браковете между местни и чужденци. Например двамата трябва да са поне на 24 години. Датският партньор трябва да внесе депозит от над 11 хиляди долара като гаранция за финансова обезпеченост, а имигрантът да издържи езиков тест и проверка на общите познания. Бъдещите съпрузи са длъжни да „демонстрират обща привързаност към Дания, по-голяма от тази към която и да е друга страна”.

Професор Маргот Хорспоол, специалист по европейско право в Британския институт по международно и сравнително право, е убедена, че ограниченията за смесените бракове „почти сигурно” са в разрез с общоевропейските норми по отношение на дискриминация по етническа принадлежност и по възраст. Хорспоол счита, че новите мерки срещу нелегалната имиграция в Дания са в противоречие с утвърдената защита на правото за семеен живот на всеки жител на Европейския съюз.

Освен това в общоевропейското законодателство е вписано, че всяка страна членка е длъжна да подсигури на всеки човек на своя територия хуманно отношение. С други думи да не го оставя да измръзне до смърт или да умре от глад.

Датските управляващи са убедени, че нововъведените мерки не нарушават правата на човека. Правителството обясни, че 24-годишната възрастова граница е наложена само и единствено за да предпази бъдещите младоженци от бракове по принуда.

Говорителят на консерваторите (участващи в управляващата коалиция) по имиграционните въпроси Насер Кадер, който е с палестински и сирийски корени, коментира: „Има множество датски граждани с имигрантски произход, които се женят за свои братовчеди, идващи в Дания без да знаят език, без образование, без професионална квалификация и впоследствие струващи прескъпо на датското общество. Дания трябва да приеме с отворени обятия всеки, който иска да допринесе за благото на това общество, но ние не искаме хора, които не са готови да допринасят в тази посока”.

Нападките срещу властта обаче идват от съмненията, че всички реформи са предприети под натиска на крайните популисти от Датската народна партия, които имат все по-тежка дума при взимането на решения в управляващата коалиция.

Лидер на националистите е Пиа Кяерсгаард – бивш социален работник в старчески дом. „Основахме партията, защото има прекалено много имигранти”, неведнъж е заявявала тя. „Аз съм много властна, но също така домакиня и майка”, казва Кяерсгаард.

Мишена на партията й е най-вече датското мюсюлманско население. „Много мюсюлмани не желаят да се интегрират и са враждебно настроени към датските ценности, в това число и свободата на словото”, категорична е националистката.

Позицията й среща огромна подкрепа в последните години, особено след драмите около публикуването на карикатури на пророка Мохамед в датски вестник през 2005 година. Това предизвика яростна вълна от недоволство сред мюсюлманите в Дания и целия свят, като масовите протести и насилието, довело до редица смъртни случаи, шокираха и изплашиха иначе хладнокръвните скандинавци.

Използвайки този страх, Датската народна партия заема все по-крайна позиция по отношение на имиграцията. Позиция, която успява да превърне в закони, въпреки че няма особено голям брой депутати в парламента.

Но подкрепата на тези, които са там, е ключова за правителството. И така търговията с ограничаване свободите на имигрантите срещу депутатски гласове става факт. Отричан от правителство, но все по-набиващ се на очи факт.