Общност, скрита в Андите, пази ключа към дълголетието

Една общност от хора, откъснати от останалия свят и скрити в еквадорските Анди, не може да се похвали с особено висок среден ръст. Освен това тези планински жители се отличават от традиционното индианско население. Те са с европейски черти и испански фамилии. Предците им са сефаради – евреи, населяващи Иберийския полуостров, преследвани и прогонени от Инквизицията през 15 век.

Освен това носят синдрома на Ларон, при който заради дефектен ген организмът не може да използва напълно хормона на растежа. Но тази мутация им носи дар, на какъвто малцина се радват – пази ги от рак и диабет, а случаите на сърдечни удари и инсулти са впечатляващо малко.

На тези хора феномени се натъква д-р Хайме Гевара-Агире при езда в безлюдните планинските местности преди 24 години. Ендокринологът започва изследвания върху 99 души и след дълги години на наблюдения стига до изумителен извод - хората със синдрома на Ларон не се разболяват от рак, нито от диабет (въпреки че немалка част имат проблеми със затлъстяването).  

В интервю за New York Times д-р Агире разказва: „За разлика от роднините си, които нямат този синдром на Ларон, хората със синдрома не се разболяваха от рак и диабет. Изключенията бяха нищожни. Наблюдавах този процес 20 години, но никой не ми вярваше, докато не се появи Валтер Лонго ог Университета на Южна Калифорния”.

Лонго – изследовател на процеса на стареене, видял възможност за изследване на генетични мутации, сходни с тези, които удължавали живота на лабораторни животни. 

Хората със синдрома на Ларон имат много ниски нива на IGF-1 – инсулиноподобен фактор на растежа, който се синтезира в черния дроб и „играе” важна роля за детския растеж. Сходно симулирано състояние при кръглите червеи доказано води до удвояване на продължителността на живота им. 

Разбира се, тук става въпрос за гаранции срещу болести, свързани със стареенето на организма.

Така докторите Лонго и Агире започват серия от изследвания и опити. Те прилагат серум, извлечен от еквадорските планински феномени, върху нормални човешки клетки. След това атакуват клетките със силен химикал, който по принцип би увредил сериозно ДНК структурата им.

Серумът изградил двойна защита. Първо предпазвал ДНК от оксидативни увреждания и мутации. Освен това „подтиквал” към самоунищожение силно пострадалите клетки.
И двата защитни ефекта обаче били елиминирани при вкарването на допълнителна доза  IGF-1 в серума.

Така лекарите стигат до извода, че намаляването на нивото на инсулиноподобния фактор на растежа в организма може да е от голяма полза. Според тяхната хипотеза  лекарства от този вид могат да увеличат продължителността на живота, ограничавайки възможността за ракови заболявания.

Подобно лекарство вече съществува и то се използва за  лечение на акромегалия – хронично заболяване, причинено от прекомерен синтез на растежен хормон, което се проявява с прогресивно нарастване и удебеляване на периферните части на лицето и крайниците. Но учените не се ангажират с твърдение, че точно този медикамент може да има ползотворен ефект, сходен с описания в теорията им.

Дали ще се стигне до ефикасно хапче за превенция на рака, базирано на серум от обитателите на еквадорските Анди, само времето ще покаже.