Совите не са това, което са

Совите не са това, което са, обичаше да казва жената с дънера от „Туин Пийкс”. Тия дни, нарамила сноп вестници досущ като прословутия дънер, си мисля точно това. Нищо в България не е, каквото изглежда. Или каквото се очаква да бъде. Или каквото е нормално да бъде.

Например, новината за продажбата на „Кремиковци” на никому неизвестен млад милионер. Цяла седмица медиите се упражняваха в разследваща журналистика, разкривайки повече от очевидните странности около сделката и връзката на новопроизведения милионер с известна фирма за скрап и голяма банка. Не че някой изобщо се е опитвал да прикрива нещо- иначе биха се постарали повече. За капак банката потвърди официално, че е финансирала сделката и цялата интрига се разсъхна пред очите ни. Не че пак няма твърде много въпроси. Когато совите не са това, което са, и лешоядите минават за орли.

Или пък сагата около собствеността на вестниците „Труд” и „24 часа”. Истинска класика, неразгадаема дори за Кайл Маклоклан (детективът от същия сериал). Но когато совите не са това, което са, собствеността върху медиите трябва да е максимално неясна и тайнствена, защото така гаргите най-лесно минават за лебеди.

Или друго. В Народното събрание обсъждат новия закон за енергията от възобновяеми източници. Понеже България (все още) е в ЕС и трябва да участва в постигането на европейската цел до 2020 година 20 процента от потребявания ток да е зелен. И затова трябва да оказва подкрепа на сектора, като същевременно има едно наум да не допусне създаването на зелен балон.

В същото време, продължава чуденето ще строи ли България АЕЦ Белене или няма да строи. Това, обаче, е само на пръв поглед, защото премиерът в прав текст обясни на министрите си, че АЕЦ Белене е скъпа, но зеления ток е много по-скъп. Сиреч, решението е взето, явно чуденето е само как и кога да се съобщи по подобаващ начин. Другият вариант е това да е само лично мнение на премиера, но практиката показва, че личното му мнение често става държавна позиция. Защото когато совите не са това, което са, папуняците лесно минават за пауни.

А пък Търговският регистър хлопва кепенците си за свободно ползване от догодина. Напук на приказките за прозрачност и достъпност на информацията. Да припомня, че недостатъчната публичност на търговския регистър (преди) беше критикувана и в мониторинговите доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и оценка. Защото е важно обществото да е наясно кой какво притежава и с кого е свързан. Е, очевидно когато совите не са това, което са, важното е всяка жаба да си знае гьола и медиите да не си врат гагите в канчето на грабливите птици.

Или друга разтърсваща вест- производители и потребители подписвали Великденски пакт за агнешкото и яйцата. Сиреч, да са пресни, ядливи и на нормални цени. Ще кажете, много добре! Да, при положение, че приемате за нормално положението да е различно, когато не е Великден. Но явно когато совите не са това, което са, агнетата могат да са на няколко години или да са произлезли от друго животно, освен от овца. А яйцата могат да съдържат живи пиленца. 

А пък бизнесменът Христо Ковачки бил осъден на три години условно за укрити данъци за над 16 млн. лева. За разлика от Ал Капоне, който въртял цяла престъпна империя, но тъй като не оставял следи, бил прибран на топло именно под предтекст за неплатени данъци. Но така е в страната на совите, които не са това което са- свраките не крадат, те просто сменят притежанието на лъскавите неща. А пеликаните необезпокоявано пълнят гушите си с дребни рибки.  

Не знам дали знаете, но предстоят президентски избори. Как къде, в България! Ами правилно, откъде ще знаете, след като остават още има няма 6 месеца, а досега не знаем нито един кандидат. Американците например, знаят, нищо че техните избори са след година и половина. Тука обаче, совите кръжат ли кръжат, нооо ни е си знаем, че те не са това, което са и чакаме да разберем в чие гнездо ще снесат яйцата си, защото именно са кукувици.

За капак, даже и пролетта ни само формално е пролет, с тоя неочакван снежец и минусовите температури. Ноо ние сме обръгнали и не се даваме на манипулациите- знаем си, че сезоните вече не са това, което бяха, предвид глобалното затопляне, което прилича на застудяване и нуждите на туристическия бранш за по-дълъг сезон.

Хайде сега, грабвайте си дънерите и не забравяйте- совите не са това, което са, но пък кои сме ние, че да се съмняваме.