Тайната интервенция на Обама в Сирия

Америка има дълга история на тайна намеса във вътрешните дела на други страни, както ги наричаше Съветския съюз. Много пъти тези намеси на пръв поглед започваха добре, но после събитията приемаха лош обрат (така стана с Иран). В други случаи бяха фиаско от самото начало, като в залива Кочинос.

Тези акции породиха враждебност към Америка и направиха за посмешище демократичните ценности, които Вашингтон твърди, че отстоява, пише списание "Нешънъл интърест".

До голяма степен тази политика се корени в следвоенната епоха, когато Америка се стремеше да противодейства на комунистическото влияние в Западна и Източна Европа.

Профсъюзното движение и ЦРУ изиграха ключова роля в опитите за подкрепа на демократичната опозиция.

Но тези действия обикновено също имаха ефект на бумеранг - комунистическите режими сразяваха изгнаниците, които ЦРУ изпращаше в Източна Европа. Джордж Кенън, който ръководеше Отдела за политическо планиране, казваше, че "на огъня трябва да противодействаме с огън", но в повечето случаи в крайна сметка Вашингтон се оказваше прострелян.

Националната фондация за демокрация днес се опитва да избягва грозната страна на подобни намеси и подкрепя гражданските организации в чужбина. Но "Вашингтон пост" съобщи вчера, позовавайки се на изтекли класифицирани документи, че Америка тайно подкрепя сирийската опозиция. Държавният департамент изглежда финансира сирийски групи и телевизионни програми, които са против режима на Асад.

Американски дипломатически грами разкриват, че Държавният департамент е отпуснал най-малко 6 милиона долара на групировка с името Движение за справедливост и развитие - група сирийски изгнаници, които живеят в Лондон, пише "Вашингтон пост".

Значението на този ход е очевидно: президентът Обама подкрепя, също като своя предшественик Джордж Буш, смяна на режима в Сирия. Смяна на режима може да бъде, но може и да не бъде в интерес за Америка. Диктатурата на Асад, баща и син, е отблъскваща. Но какво ще я замени? Знае ли Обама? Има ли ясна представа кои са изгнаниците в Лондон (някои от тях вероятно са бивши членове на организацията "Мюсюлмански братя"), които Америка подкрепя? Резултатите от американската помощ за подобни групи не винаги са били благополучни.

Другият проблем е, че като се намесва в сирийската вътрешна политика, американското правителство придава легитимност на твърденията на режима, че се бори срещу чужди врагове, които имат за цел да унищожат родината. Нека не си правим илюзии: Обама извършва точно такава подривна дейност. Той помага на
групировка, която се опитва да свали сегашното сирийско правителство. Той може да заяви, че й помага, само за да я използва като инструмент срещу Асад. Може също да твърди, че не иска да го свали от власт.

Но да се възложи на Държавния департамент задача, равностойна на смяна на режима, е безразсъдно. Държавният департамент се занимава с дипломация, а не с тайни война. Това е работа на ЦРУ, макар че управлението не я върши кой знае колко ефективно. Прав е бил дипломатът, написал в секретна грама от април 2009 г., че "Сирия без съмнение ще възприеме финансирането на незаконни политически групи с американски средства като подкрепа за смяна на режима". Обама излага на опасност Държавния департамент, а не Сирия.

(БТА)