Спецоперациите – риск, успех, провал...

Офанзивата на американските тюлени срещу имението на терорист №1 в света беше обявено за пример как се провежда операция от този тип. Поемайки големи рискове, елитните отряди могат да изпълнят мисии, определяни като невъзможни. Може обаче да останат в историята и с думи като „провал” и „кървава баня”.

BBC прави преглед на най-известните сходни спецоперации в последните 40 години.

Операция „Гръм” в Уганда през юли 1976 година е дело на 100 израелски командоси. Те успяват да се промъкнат незабелязано до летище Ентебе в околностите на столицата Кампала, за да спасят 105 израелски заложници, държани в отвлечен от членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) самолет на Air France.

При нощната атака отрядът действа почти перфектно – загиват само трима заложници и един войник – командир Йонатан Нетаняху, брат на настоящия премиер Бенямин Нетаняху. Елиминирани са всички похитители.

Четири години по-късно мисия на американските сили обаче завършва с пълен крах. По план „Орлов нокът” трябва да спаси 52-ма заложници в американското посолство в Техеран.

За целта спецотряд трябвало да бъде дислоциран в пустинен район, след което по земя да стигне до посолството и да изведе заложниците до намиращ се в близост стадион, откъдето те да бъдат отведени с хеликоптери. Технически проблеми с летателните машини и разразила се пясъчна буря прекратяват операцията в ранен етап.

За капак единият от хеликоптерите се стоварва върху транспортен самолет при зареждане с гориво във въздуха и загиват 8 военни.

Само месец след американското фиаско, британските служби извършват първата спецакция, предавана на живо по телевизията. Ирански сепаратисти нахлуват в иранското посолство в Лондон и взимат 26 заложници. Стартира операция „Страстен ловец”. След няколко дни преговори са освободени петима заложници, но впоследствие един дипломат е убит, а тялото му – изхвърлено на улицата.

Това е достатъчен сигнал за действие от страна на елитния британски отряд SAS. Пет групи по четири командоса нахлуват от различни страни в сградата, използвайки зашеметяващи гранати за дезориентиране на похитителите. При последвалата престрелка загива само един от общо 20 останали заложници. Петима от шестимата екстремисти са застреляни на място.

През април 1988 година в Тунис е убит Халил ал-Уазир, известен като Абу Джихад. Той е един от ключовите съюзници на лидера на ООП Ясер Арафат и автоматично става мишена за Израел.

Джихад е отговорен за редица атаки срещу израелски цивилни, като последната е отвличане на автобус по пътя за тайна израелска база за ядрено въоръжение в пустинята Негев.

Месец по-късно 30 командоси акостират на тунизийския бряг и се свързват с вече разположени в Тунис агенти на Мосад. Един отряд елиминира охраната на имението на Абу Джихад, а другият разстрелва екстремиста със 70 куршума. Операцията, наредена от военния министър Ицхак Рабин и координирана с бъдещия премиер Ехуд Барак, е заклеймена от Вашингтон като политическо убийство.

Битката за Могадишу пет години по-късно се превръща в истинска драма за американската армия и в частност за голям контингент от спецчастите – рейнджъри, тюлени и Делта Форс. На трети октомври всички те са изпратени да задържат висшестоящи военни на сомалийския военен лидер Мохамед Фарах Айдеед.

Един хеликоптер обаче е свален с гранатомет, а втори катастрофира. Сухопътните части влизат в ожесточена няколкочасова улична битка с бунтовниците. Загиват 18 американци, трима италианци и един малайзиец от международните сили в Сомалия. Телата на някои американски войници са влачени като трофеи из улиците на Могадишу.

С много жертви приключиха и двете най-големи заложнически кризи в съвременната историята на Русия. Чеченски сепаратисти превзеха московския театър на ул.„Дубровка“ по време на представление (2002 г.). Заложници бяха над 800 души, а терористите (голяма част с експлозиви по телата си) настояваха за изтегляне на руските военни части от Чечня. В противен случай предстоеше избиване на похитените цивилни.

На третия ден от началото на кризата руското командване взе решение за пускане на упойващ отровен газ в театъра. Половин час по-късно последва щурмът. Елиминирани бяха 40 похитители, но загинаха и 129 от заложниците – почти всички от тях от смъртоносното въздействие на отровата. Тогавашният президент Владимир Путин похвала спецчастите за смелостта и се извини, че не са били спасени повече хора.

По време на мандата на Путин идва и другата трагедия, в която руските командоси не съумяват да извършат перфектно операцията си. В град Беслан в руската автономна република Северна Осетия в началото на септември 2004 година чеченски бунтовници превземат местно училище и взимат за заложници най-малко 1200 възрастни и деца.

След двудневни преговори специалните части щурмуват сградата с два танка, хеликоптер и огнехвъргачка. Последвалите минути на хаос и престрелки завършват със смъртта на над 300 от похитените. Ранените са стотици.

Една от най-скорошните напълно успешни операции на спецчасти по света е спасяването на бившия кандидат-президент на Колумбия с френски паспорт Ингрид Бетанкур. Тя е отвлечена от бунтовниците от ФАРК и държана в плен цели 6 години до месец юли 2008 година.

Тогава се провежда операция „Шах”, при която колумбийската армия залага изцяло на хитростта и актьорските способности на своите командоси. Те се представят за бунтовници, за представители на неправителствена организация и за журналисти, когато отиват на среща с похитителите. Мисията им е да транспортират заложниците до лидера на ФАРК Алфонсо Кано. Действията им са толкова убедителни, че капанът сработва перфектно.
Бунтовническият лидер, който командва групата отвлякла Бетанкур, трима американци и 11 колумбийци от местните служби за сигурност, дотолкова се подлъгва, че заедно със свой помощник се качва на хеликоптера, за да докладва лично на големия шеф. Само минути по-късно вече е обезоръжен и арестуван. А Бетанкур и останалите са на свобода, без проливане на капка кръв.